/Поглед.инфо/ Задължително трябва да припомним една метафорична история. През 1899 година правителството на премиера Константин Стоилов взима един от най-скандалните заеми в българската история. В края на ноември 1899 година е подписан договор с 6 големи банки, между които Лендербанк, Банк дьо Пари е де Пеи Ба и Банк Ентерсионал дьо Пари за държавен заем от 290 милиона лева при лихва от 5% и 88 и половина емисия, платим за 59 години. Това са невероятно много пари, а лихвата реже глави. И до днес се спори много по това защо Стоилов го сключва с тези банки и дали дългата, мазна и алчна ръка на Фердинанд не е намесена по някакъв начин в тази афера. Но този брутален заем вдига емоционалния градус в България. Текат разгорещени парламентарни дебати, вестниците пишат тежки статии.

И точно тогава, в далечна Варна, се чува един глас на човек, който властта смята, че е стъпкала напълно - капитан Петко Войвода. Над къщата си той издига черно знаме с надпис "Погребаха България" и няколко дни го държи там да се вее, люляно от крайморските ветрове. Представете си какъв върховен акт на отчаяние у стария хайдутин е това. Мечтите му за следосвобожденска България са рухнали. Там, където е трябвало да има сияеща държава на свободата, се е настанил един корумпиран български елит, който институционализира думата "гешефт" като основен мотор на българската политика. Няколко месеца по-късно капитан Петко Войвода умира отчаян и тъжен. Мисля, че моментът с развяването на черния байрак с надписа "Погребаха България" е визуализиран много добре в сериала, с участието на Васил Михайлов. И вероятно поради тази причина сцената е позната на повечето българи, които обаче едва ли са наясно с причината за този последен бунт на един човек, който никога през живота си не се е примирявал.

Когато в ранната есен на 2013 година кабинетът на Пламен Орешарски обяви, че ще тегли заем от 1 милиард, за да покрие някои наложителни плащания, а и да запуши дупките в нереалистичния бюджет на Симеон Дянков, лятното протестърство навдигна такъв кански вой, че ако човек имаше виртуални уши, те щяха да са се пръснали на малки парченца. Тогава изчетох невероятно количество от есета как гадните комунисти искат да си вземат пари като заложат бъдещето на България на ипотека. Слушах пазарни талибани, които сълзливо описваха каква трагедия е този ход и как не издържат на този болшевишки напън да се живее назаем и са готови да сформират градски партизански отряд "Айн Ранд", който да се бори за това богатите да стават по-богати, а бедните да си налягат парцалите и да спрат да мрънкат като посещават най-луксозните ресторанти в столицата. Четох как протестърки кълнат финансовия министър, премиера, целия Министерски съвет и късаха летните си тениски с желанието да попаднат поне в сутрешния блок на бТВ. Бяха величествени летни дни, крясъци, шум, изнемога. Исторически времена на пиарки, пърформанси и манекенки, разголващи гръд.

Какво се е променило оттогава насам? Може би това, че протестърството колективно получи държавни службички и власт, но ето, че живеем, все едно сме в алтернативно измерение. ГЕРБ и Реформаторският блок наскоро обявиха своето желание да вземат още едни 8 милиарда евро, които да добавят към дълга от още 8 милиарда, който бяха анонсирали по-рано. Новият дълг ще е от 8 милиарда евро с лихва "до 10 процента", каквато е формулировката. Това означава, че след 30 години страната ни ще трябва да връща 24 милиарда евро. И всякакви успокоения, особено ако идват от икономисти, които само преди две години плашеха едва ли не със самозапалване, ако се вземе допълнителен дълг.

Ето ви един величествен пример. Сегашният защитник на грабежа на ГЕРБ и на Реформаторския блок Георги Ангелов само преди две години говореше друго: "Ако се емитира нов държавен дълг, се тръгва по спиралата на спад във външните инвестиции и изпращане на лоши сигнали към европейските пазари, заради вътрешната несигурност в страната". Ехааа, колко е готино човек да може да върне времето назад. Това сваля много подли маски, които прокарват идеология и политика под формата на икономика.

Факт е и друго. Реформаторите и ГЕРБ тръгнаха да налагат своята кражба силово, с похвати, които повече приличат на изнасилване, отколкото на парламентарни маневри. Външната комисия на НС отхвърли предложението за заема, защото за него бяха 9 депутати, но 3 гласуваха "против", а 6 се въздържаха. При това положение резултатът е 9 на 9 и следователно решението просто не се приема. Постфактум обаче, след като вероятно председателката на външната комисия Джема Грозданова е била привикана на килимчето, за да дава обяснения за издънката и за това, че е на път да провали обира на века, тя обяви, че всъщност "въздържали се" са само 5, понеже единият от депутатите не присъствал на заседанието, въпреки че е обявил как иска да гласува. Подобен сюжет се разигра и в бюджетната комисия, където финансовият гаулайтер Менда Стоянова пред очите на всички промени правилата в движение.

Интересно, ако наистина са толкова убедени в своята икономическа правота, защо се налага да прибягват до такива полицейски похвати? Това е поведение по-скоро на гангстер, отколкото на парламентарна сила. И в този комплот са замесени както ГЕРБ, така и реформаторите. Последните, нека да припомним, са си сложили етикет на дясна сила, но сега дълбаят дъното на своето морално падение. Те се оказаха привърженици на тезата за живот назаем, и ако десните си имат тайна организация, сигурно РБ ще бъдат прогонени с шутове от там.

Този път обаче никой не протестира. Психодясното ходи още да обяснява колко е вреден комунизма, а съучаства в обир, който е с пъти по-голям от всичко лошо, което комунистите някога са направили. И е факт, че това поведение напомня повече на хора, които смятат да си решат един път завинаги финансовите проблеми индивидуално, отколкото на държавници, които смятат да развиват тази държава. Няма никаква обосновка защо се взимат тези пари. Най-вероятно да запушат дупката в КТБ и да бъдат инвестирани в закупуването на старо натовско въоръжение, което е единствения начин, по който четворната коалиция си представя "съюзническите ангажименти". Проблемът е, че това става на гърба на всички нас. Това е сатанинско хоро върху гръбнака на крехкото бъдеще, което в България така или иначе трайно страда от паралич. И сега много ясно се вижда каква е цената на четворната коалиция. Това е коалиция на грабежа, не на някакво развитие.

Виновното и гнусно мълчание на всички, които се правеха на съвести преди, също трябво да бъде запомнено. В тези прокълнати дни мълчанието е съучастие, каквото и да ви говорят пазарните талибани. Просто тези наистина са готови да закрият държавата след някоя и друга година и да се размотаят някъде из широкия свят, докато ние опъваме каиша. И не се заблуждавайте. Ние не сме Гърция. Към нас няма да има грам милост. Нито капчица жалост. Това е съдбата на окрадените, които не са новина, а просто вече медийна баналност.

И заради това е тъжно, че днес няма някой нов Петко Войвода, който поне за миг да развее черното знаме и да предупреди бъдещето, че тези гробокопачи са били разконспирирани навреме, и че някой си е давал сметка за загробването на България. Днес хайдути обаче не са останали. Само нагли и алчни гербери и лицемерни и алчни реформатори. Но те погребват България. Това вече не може да се оспори.