/Поглед.инфо/ Само за момент си представете следната кинаджийска ситуация. Прокуратурата тръгва да проверява граждански активисти и да направи ревизия на техните доходи, а, не щеш ли,, Руското посолство излиза със загрижена декларация по темата. И в нея обявяват, че следят този процес, че се надяват на безпристрастност и зачитане на гражданските права. Според вас, какво ще се случи след подобно действие? Аз го виждам в епични холивудски краски.

Парламентарната група на Реформаторския блок ще напише поетична декларация за това как дългата ръка на тиранина от Мордор се пресяга през Черно море и иска да потъпче свободолюбивия дух на българските инстутуции и крехките семенца на уникалната българска демокрация, родила Азис и Веско Маринов. Иво Инджев ще напише тежко есе за паяжината на русофилството, която е сграбчила страната в своя железен юмрук и държи умишлено високи цените на водката в магазините.

Няколко грантови интелектуалеца ще заплашат със самоубийство и ще призоват на протест срещу руското влияние тук, по възможност със сервирането само на западен алкохол, за да бъде спасена непорочността на българската душа.

Анализатори от всички поколения ще почнат да бичат статии за това как евроатлантическите ценности са поставени под заплаха и как не могат да спят нощем, защото усещат, че руският посланик наднича под юрганите им, за да убие напълно техния демократичен дух.

Дясната интелектуална мисъл веднага ще свика протест пред президенството, за да изрази отново и отново вярата в миролюбивия дух на НАТО, в хуманизма на американската външна политика и в гениалността на българския президент, с тайната надежда, че последният ще отвори нови щатове за съветници и ще приюти будните съвести на нацията.

Междувременно, група стари седесари, изпълзяли директно от политическата палеозойска ера на българския преход, ще излезе с остра декларация за това, че престъпленията на комунизма не се изучават в училище, а подобно нещо води след себе си факта, че руската пета колона още коли и беси из нашите земи и прибира най-дългокраките блондинки единствено за себе си.

Либералните сайтове щяха да изпаднат в киселинна ярост с огромни заглавия и моралистични коментари, че тежките български зависимости имат чуждестранен характер, и че това нечувано посегателство върху българския суверинитет трябва да бъде отмито поне с още 15 натовски танка, които да бъдат разположени на плочките пред Министерския съвет, за да дадат знак на гадните евразийци за европейското сияние на българската политическа система.

Това е фантастичният сюжет, ако руското посолство бе излязло с декларация. Сега нека да се върнем към реалистичния такъв. Миналата седмица България преживя нещо незапомнено в дипломатическата практика от 20 години насам. Посолството на САЩ излезе със специална декларация за започнатите данъчни и прокурорски проверки на активисти на "Протестна мрежа". Първите три изречения са направо принос в областта на дипломацията: "Ние сме информирани за течащите проверки срещу активисти на Протестна мрежа и медии, които са получили грантове от фондация „Америка за България“. Фондацията е независима организация. Дейностите й, свързани с предоставяне на грантове, са напълно прозрачни и достъпни за всеки чрез сайта на фондацията.".

Ако някой някога се е съмнявал, че "Америка за България" представлява американския държавен интерес, то сега тези съмнения могат да паднат. Вече е съвсем очевидно кой е източникът на грантовите зависимости у нас и кога този източник може да изпадне в такава политическа ярост, че да наруши всички протоколи на дипломацията, за да покаже кой на практика командва в страната. 

"Ние сме убедени, че всички проверки ще бъдат проведени професионално и в пълно съответствие с приложимите разпоредби на българското законодателство, както и при зачитане на гражданските права и свободата на словото", се казва в заключение в краткото заявление на американците. Трудно е да си преводач от дипломатически език, но, според мен, това е очевиден размахан пръст към непокорните институции, които са се осмелили да ровят под килима на грантовата интелигенция и платените революционери от жълтите павета.

Нека да припомним каква е историята. В началото на миналата седмица стана ясно, че започва прокурорска проверка по отношение на Асен Генов, Антоанета Цонева, Николай Стайков и Константин Павлов, свързана с източниците на тяхното финансиране и с това кой осигурява дейността им. Всички посочени имена са в основата на неясното параполитическо образувание "Протестна мрежа", което си присвои правото да говори от името на всички протестиращи в страната и да раздава изсъскани "граждански" оценки на политиката в страната, въпреки тежките политически обвързаности на повечето от тях. Но тази политическа подмяна е въпрос на съвсем друга статия, този конфликт не може да бъде разрешен с прокурорско постановление. За справяне с него е необходим отпор на реалното гражданско общество над фалшивото такова.

Въпросът с проверката е на съвсем друго ниво. Любимото занимание на "Протестна мрежа" е да дават сигнали на прокуратурата, а сега, когато бяха подложени на своя собствен огън, изведнъж се оказа, че се чувстват ощетени, оскърбени и дори щели да подават сигнал до Страсбург. Заваляха статии в тяхна защита, заваляха статуси на позабравени звезди от летните протести, че те се солидаризират със своите събратя по павета и изобщо настана една невиждана патетика, която получи своя оргазмичен край с писмото на американското посолство. В общия хор се намеси и одиозната фигура на френския посланик, който направо обвини прокурорката, на която бе възложена проверката, Боряна Бецова за "гнила ябълка". В което има генерален проблем. Значи за "Протестна мрежа" трябва да важат правилата, ама, когато дипломати си позволяват да се държат като таралеж в магазин за презервативи, това е връх на свободната мисъл и защита на демокрацията, така ли?

След като в битката за непрозрачност на доходите на активистите на "Протестна мрежа" бяха пуснати толкова много съюзници, е логично да се попитаме - какво толкова има да крият? Още от летните дни на 2013 година, когато се появиха първите информации за тлъстото грантово финансиране на тези "граждански" организации, повечето протестъри на хранилка твърдяха, че всичко било законно, морално и можело да се провери. Оказва се обаче, че проверката вече е проблем, след като истеричната реакция на "Протестна мрежа" придоби такива размери.

Разбира се, те имат правото на своето недоволство, но сюрреалистичната злоба на техните мнения, а и пуснатата в ход телевизионна защита на "Протестна мрежа", е странна. Дори и да е вярно тяхното твърдение, че цялата проверка се прави по един донос, който бил в добрите стари тоталитарни традиции, то пускането в ход на такъв мощен дипломатически натиск и на такава кампания по очернянето на една прокурорка не е по-различно. Много е красиво да минаваш сутрин по телевизионните екрани и да се правиш на жертва на репресия, а в твое лице да твърдиш, че репресират хиляди недоволни хора, но нима точно същите действия от прокуратурата, по отношение на други лица, не искат протестърите?

И заради това в този случай няма да се занимаваме с юридическите детайли, а с крещящия двоен стандарт. Пред нас се изправя едно мислене, което настоява, че правилата на трябва да важат за професионалните протестъри, въпреки че нали за правила се бореха в размирното лято на 2013 година? Постоянно слушаме как четиримата проверявани не се притеснявали от резултатите от проверката, ама не трябвало да я има. Въобще наслушахме се на гениални прозрения покрай този случай.

Мен лично най-много ме смущава изразеното одобрение от "либералните" среди на писмото на американското посолство. Такава груба намеса в работата на държавата позволявал ли си е някой друг? Идва някакъв чиновник тук, съчинява текст и ние трябва да го приемаме като изява на върховна мъдрост. Същото се случва и с френския посланик Ксавие дьо Кабан. Той си позволи да се намеси пряко в работата на съдебната власт, но вместо колективен упрек и пляскане през ръцете, той получи толкова бодра реформаторска обич, че човек започва да се чуди толкова ли са вкусни закуските на приемите в посолството.

Изобщо линията на виене на гръбнак пред чужди страни придобива плашещи тенденции в българското общество. Спомнете си как протестърите ходеха да ръкопляскат пред посолствата на Франция и Германия, картини, които се родеят с кошмарните фрески на Йеронимус Бош, нещо като валс на идиотите, които са готови да се продадат за дребни стотинки.

И като гледаме телевизионните писъци на "Протестна мрежа", е чудно дали не можем да говорим за цялостна, добре премислена грантова атака срещу българската система за правосъдие. Разбира се, че съдебната система си реве за цялостна трансформация, но кой е казал, че това трябва да стане изцяло под диктовката на свободните граждани, платени с чужди държавни пари, които дори не искат да бъдат проверени, за да изчистят напълно името си. Целият вдигнат шум е опит за подмяна на идеята за установяване на истинска държавност в тази страна и най-важното за получаване на информацията откъде наистина е това митично финансиране на тези ходещи съвести на нацията. Защото именно в тази непрозрачност се крие истинската подмяна. Нека всеки от тях сам да оповести данните си, да не чака такава проверка, така се прави в света, където нямаш нищо за криене. А, когато имаш, тогава не пускаш дипломатически декларации, а просто си траеш, защото телевизията не може да замести реалността, а кресливите уверения - истината. Докато у нас съществува тази грантова прослойка, която се изживява като недосегаем елит на сутрешните блокове, няма да се сме направили нито една стъпка към нормалността. Заради това е добре прокуратурата в името на спасението на душата си, наистина да си свърши работата и да видим истинското лице на тези герои. А то не е в декларациите на американското посолство. 

В банковите им сметки е.