/Поглед.инфо/ Май вече единствено динозаврите от началото на прехода и хардкор политическите ентусиасти си спомнят, че в първите си години СДС избра за свой символ едно синьо лъвче, разперило двата пръста в знака "победа". Времената бяха такива. Седесарите бяха още само потенциални крадци, а не настоящи приватизатори и лъжите им вървяха идеално на политическия тезгях на пазарната икономика. Това синьо лъвче се мота известно време из пространството като знак за лъчезарната наивност на първите преходни години, въпреки че неговите създатели все повече заприличваха на създания от по-едрата фауна. Май това се отрази на клетото създание. Синьото лъвче залиня, заприлича на проскубана квартална котка, после се смали до размерите на синя бълха, а най-накрая се оттегли в пенсия в зоопарка на политическата история.
Вчера с изумление видях, че екскостовистите и настоящите реформатори са се ориентирали към друго политическо животно, което да ги представлява на фронта на колективното несъзнавано. Лидерът на ДСБ Радан Кънев пусна във фейсбук един бодряшки статус в чийто край направо отбелязва: "Ако мафията ни навре в ъгъла, ще се борим в ъгъла. И ако сте виждали мангуста, навряна в ъгъла от кобра... Може би още някой трябва да се страхува".
Опппа! Откъде се появи мангустата в това изречение. Това ли ще е новият образ на Реформаторския блок. На мен дори ми беше трудно да си представя какво животно е това и поразгледах в Гугъл. Мангустата пък е нещо, което прилича на мутирала мишка с опашка. А това, че се бие с кобри, е взето като литературен образ от една книга "Книга за джунглата" на Ридиърд Киплинг. Приказката за мангустата се казва "Рики-Тики-Тави", а понеже е смесица от стихчета и текст, има и стихотворение, нещо като боен монолог на мангустата, чийто последен куплет гласи:
На удара с удар днес ще отвърна.
Гърбът си страхливо не ще аз обърна.
Зъбите ми здраво стискат те пак.
Смъртта те очаква, о, страшен Наг!
Това стихче го подарявам за предизборната кампания на РъБъ. Така де - един път окрадоха Спилбърг, защо да не преджобят и Киплинг. След като са мангусти, трябва да са в подходящата ритмика.
От статуса на Кънев се вижда и коя е кобрата, която смята да го притиска в ъгъла - митичният Кремъл. Българските политически мангусти живеят в катастрофирал свят, в който единственото възможно обяснение за техния провал е Кремъл. Това, че крадоха като за световно по време на прехода, сигурно също е вина на Кремъл, няма начин да не е. Разбира се и мангустата Кънев също е в съзвучие с тезата, че изборите днес били избор между Европа и Кремъл. Това е теза, която е извадена от детска приказка. Десните мангусти очевидно не схващат, че този избор бе направен вече и не е ясно колко пъти още ще ни карат да го правим. Всеки вот в България се превръща в ритуал по избиване на комплекси, а няма по-страшно нещо от децата на номенклатурата, които сега са се преориентирали и се държат като шамани, прекалили с отварата от диво биле.
За първи път аз забелязвам нещо друго. Абсолютната неадекватност на десния вой и реалните проблеми на хората. Разбира се, че драмата в Украйна стига с целия си кървав шум до хората. Разбира се, че е гадно, че някакви маниаци от Англия или Франция се държат като високомерни аристократи към българите. Но в света на хората съществуват и други неща, освен тази истерия. Да не говорим, че мангустите са силно свирепи към Кремъл, но така благосклонни към господарите на палежите от Одеса, че човек започва да се чуди в кой свят живеят тези хора и къде са им погребани съвестите. С известен романтизъм се опитвам да си спомня за времената на лъвчето. И тогава седесарите не струваха нищо, но поне щяха да ожалят жертвите на фашистки терор. Иска ми се да го вярвам.
Разбира се, в избора на мангустата като символ има е геополитически проблем. Големият въпрос, който тормози съзнанието, е, разбира се, защо точно такова евразийско животно изскочи от съзнанието на Кънев? Нима не успя да избере някоя европейска животинка? Откъде в душата на праворерния реформатор изведнъж се зароди такава страст към азиатската фауна? Да не би да надушвам някакво отстъпление от евроатлантическите ценности и бомби? Да не би РъБъ да почва да гледа към Азия? Кога трубадурите на дясната мисъл ще напишат разтърсващи статии срещу това биологическо предателство?
И най-накрая. Заради проклетата мангуста отново прочетох "Книга за джунглата". Значи все пак политиката може да носи и културна полза. Но там попаднах на великото стихотворение "Попътна песен на маймунския народ". В нея можем да прочетем нещо, което е писано за РъБъ, ех този Киплинг:
Но карай да върви, ти си прав —
такъв е маймунският ни нрав.
Хей, братле, недей се коси,
че опашката надолу ти виси!
Ако го видя на някой техен плакат, ще настоявам поне да почерпят по бира.
