/Поглед.инфо/ На луната сигурно има несметни количества газ. Аз като български гражданин нямам нищо против страната ми гордо, демократично, европейски и прозападно да се снабдява от там. Оф, разбира се, съществува малкото проблемче как да доставим газа от лунната повърхност до София, ама кой ви гледа такива дребни подробности, когато на карта са заложени съдбините на демократичната общност в света и светостта на президентската топла закуска.
Вероятно именно в този правоверен дух трябва да тълкуваме станалото култово изявление на Росен Плевнелиев от горещия Катар вчера: "Като държавен глава нямам нищо против да купуваме газ от Катар. Чудя се само как да го докараме". Фейсбук изригна след тази фраза. Някои предложиха всеки българин, който се завръща от Катар, да бъде задължен да носи поне две туби от арабската газ.
Други настояха науката спешно да измисля начини да телепортира природни горива, за да може да бъде в хармонично съзвучие с търговските и геополитическите мечти на президента. Не може такива дребнички подробности като липсата на възможност за пренос на газ от Катар да ни лишава от продуктите на развихреното въображение на обитателя на "Дондуков" 2. Днес от Катар, утре от Луната.
След това може да погледнем дори към далечните звезди, така коварно пълни с газ. А от него ни дели само едно чудене как да си го доставим...
Май е време да си кажем истината. Ясно е, че Плевнелиев никога няма да се научи да бъде президент. Този производител на бисери и на гафове очевидно никога няма да спре да живее в състояние на постоянно чудене за едно или друго.
И ние се чудим.
Например - не може ли да си остане в Катар?
Дума
