Честно ви казвам - този път очаквах малко принципност. Очаквах ДСБ да излязат с остра декларация срешу идеята американската фирма "Уестингхаус" да строи 7 блок на АЕЦ "Козлодуй". Вярно е, те твърдяха, че са против втора атомна централа, не против ядрената енергетика по принцип, но пък интересно защо не питат сега откъде България ще извади парите за нов блок, нито пък не излязоха с разтревожена декларация за безопасността.
Няколко пъти отварях блога на Иво Инджев, защото в него ми беше надеждата за принципност. Очаквах от вестителя на ядрения апокалипсис гневна, остра, безнадеждна, смъртоносно язвителна статия за това решение. Вместо това открих текст, изцяло насочен срещу Мартин Карбовски, който яростно разгроми всички тези с двойните стандарти - тоест руска АЕЦ не може, ама американска може. Инджев, трябва да го признаем, в случая зае възможно най-принципната позиция, доколкото това е нещо, което десницата владее, като повтори, че е срещу ядрената енергетика, но все пак наистина очаквах повече от него. Просто си падам по драматичните фрази и разтърсващите публицистични спецефекти, и точно заради това бях леко разочарован. Очаквах пастичка, дадоха ми спанак.
Разходих се из нета, за да видя дали някой от любимите ми енергийни експерти, които през януари ни убеждаваха, че страната няма нужда от нови мощности, че България произвежда достатъчно ток, който нямало къде да продава, случайно не е вдигнал глас да каже колко грешна е тази стъпка.
Нищо.
Тишина.
Ядрено мълчание и тих консенсус.
Тогава реших да потърся из лявата част на спектъра мнения, ама пак не намерих такива. Ама защо? През януари аз участвах с пълна убеденост в референдум и дадох радостно гласа си за строеж на втора атомна централа на площадката в Белене. Като минимум очаквах поне известна съпротива в червените редици срещу взетото набързо решение за 7 блок на АЕЦ "Козлодуй", без някой да ни обясни дали това означава, че ще се откажем от АЕЦ "Белене". Това е изключително важен въпрос, поне за мен, който искрено вярва в идеята, че страната ни се нуждае от втора атомна централа, защото в обозримо бъдеще това е единствения ни шанс за запазването на високотехнологично производство в тази страна, която се очертава да се превърне в страната на сервитьорките и пиколата.
Не мога да кажа на какво се дължи това бързане и навеждане пред американците. Вероятно има елемент на това властта да се закрепи стратегически и да обезоръжи кряскащото американско лоби у нас, което ще предпочете да си изтръгне езиците, отколкото да заеме принципна позиция за нещо, но ако това е причината за прибързаното пускане на "Уестингхаус" у нас, тогава трябва да го оценим като огромна грешка.
Изобщо нямам намерение да развивам експертно този текст, тъй като в България има много по-големи специалисти по ядрена енергетика, които могат да обяснят по-добре от мен за какво става дума. Най-малкото за това, че технологията на американците не е получила лиценз от ЕС, което прави обещанията за начало на строежа през 2016 година силно, ама силно преувеличени. Ядрените технологии обаче са особена материя. Тоест няма значение колко ти е добър проекта на хартия - те се развиват само чрез строеж на реални мощности. Колкото повече си направил, толкова си по-добър. Иначе можеш да имаш страхотни проектантски идеи, които обаче имат силата на романтично стихотворение, ако не си ги осъществил никъде. В този смисъл неочакваната покана към "Уестингхаус" разглеждам като прибързан, необмислен и откровено глупав подход към иначе една толкова сериозна тема.
Вероятно в друга ситуация въпросът за 7 блок на АЕЦ "Козлодуй" би могъл да се вземе като самостоятелно решение на кабинета. Но след като на 22 януари бе проведен референдум за развитието на ядрената енергетика, смятам, че по тази тема вече никой няма право да предприема самостоятелни маневри. Размазващият резултат 60 на 40 процента в полза на хората, които са за развитието на ядрената енергетика, въпреки ниската активност на допитването, изисква съвършено нов подход. Не поставяне пред свършени факти и тъпи геополитически балански, а ясна и откровена дискусия за ползите и проблемите. С какво, например, "Уестингхаус" превъзхожда "Росатом" освен с това, че договорът с тях ще осигури бащинска усмивка от Барак Обама? И всъщност икономическите решения на геополитическите баланси ли ще ги подчиняваме? Тоест ще гледаме да са доволни всички наоколо, без да ни пука какво мислят самите българи, така ли?
Прибързаното пускане на американците в АЕЦ "Козлудуй", и то без конкурс, съвсем не е спасително въже за управлението, ако някой мисли така. Защото никой не си направи труда предварително да ни обясни какво става, какво се прави, какво се цели. Подобна изсилена акция само затвърждава убеждението, че България е боксова круша на двама силни геополитически побойника и се носи безсмислено като пухче в тази вихрушка. Най-отвратителното обаче е, че тези, които са първи викачи срещу зависимостите, сега ще се редят на опашка да ни обясняват колко е мъдро, правилно и полезно това решение. Ами не е. Не смятам, че е. Не може толкова важен и стратегически приоритет като ядрената енергетика да се развива според политическите ветрове. Не е нормално енергетиката да е подчинена на опитите за осигуряване на обществена и политическа стабилност. Тъпо е отникъде да изникват новини, които ни показват, че решенията у нас се диктуват от някъде другаде. И, о, да, съвсем не е толкова мразената Москва, разбираш ли.
Това създава усещането за гадене. И от политиката, и от безпринципността, и от всичко.
