/Поглед.инфо/ Резултатите от местните избори във Франция бяха анализирани мрачно на много места по света. В голяма част от изразените мнения обаче отсъстваше основният момент - това, че френската левица, а и европейската левица изобщо, има концептуален проблем с разчитането на знаците, които хората й дават. Народът наказва левицата за превръщането й в аморфна идеологическа сива маса, която е в състояние да защитава дори и десни идеи, а нелепият отговор на това наказание е инатът нищо да не се промени.
Отговорът на Оланд на изборните резултати беше номинацията на Манюел Валс за премиер на страната. Вместо да търси истински завой наляво, ФСП извади от своята банка кадри възможно най-дясната си фигура. Валс се прочу в края на миналата година с яростните изявления срещу ромите - обяви, че те не могат да се интегрират и че трябва да бъдат върнати на България и Румъния. Валс се опита да въздигне своята ксенофобия на някакво псевдоляво идеологическо ниво, като мотивира езика на омразата си с идеята, че той като левичар не можел да гледа картините на мизерия. Автентичните социалисти обаче едно време предпочитаха да се борят с бедността, а не да я гонят в чужбина. Валс е символ на нередното в левицата днес - лявата рeторика служи като политическа пудра за идеи, които съвсем не са леви. Под маската на социална политика пък се прокарват откровено десни икономически мерки и резултат от този разгул на лъжата е пълният разпад на политическите стойности.
Това е причината и за възхода на крайния национализъм. Национализмът е сфера, в която понятия като "ляво" и "дясно" са умъртвени. Той представлява край на традиционната политика, понеже убива здравословното политическо разделение и го замества с патетиката на "ние сме в обсада от онези чуждите". Но чуждият не е богатият, който си е присвоил всички ресурси, а обикновеният беден чужденец, чиято единствена вина е, че търси по-добър живот за собственото си семейство.
Вместо да тръгне по пътя на истинска лява реформа, Оланд предпочете да извади на преден план най-големия си ястреб, човек, който иска да лиши ФСП дори от думата "социалистическа". Ето това е концептуалната драма - народът ти казва едно, ти разбираш съвсем друго. Народът иска ясен ляв ангажимент и обръщане към реалните проблеми, ти го залъгваш с една невъзможна патетика за диалог между едрия бизнес и държавата. Работниците даже не влизаха в този разговор.
Европейската левица е в криза, защото не иска като истинска левица да признае, че този икономически модел е напълно изчерпан и политически мъртъв. Истинските леви от миналото винаги имаха ясни сетива за процесите и не си позволяваха да тънат в умишлена розова мъгла за настоящето. До момента, до който левицата е увлечена от танца с икономически призраци, тя никога няма да схване какво се опитват да й кажат тези, които я наказват.
А не разбере ли наказанието, тя е обречена на постоянното залитане по поредния Валс, който обаче няма да е гробокопач на капитализма, а гробокопач на партия, която сме мислели почти за вечна.
Дума
