/Поглед.инфо/ Много обичам истории, които звучат като притча. Те успяват да свършат немислимото - да се превърнат в истинска метафора на подлостта на нашето мълчание и на задуващата телена мрежа на двойния стандарт, която е усмирителната риза на така наречените западни общества.
Историята, която ще ви разкажа, едва ли щеше да ми направи впечатление, ако не беше постоянният хистеричен крясък за това как в Русия няма свобода на словото, какъв диктатор е Владимир Путин и как украинците са избрали своя път към земите на съвършените евроатлантически ценности, където духът е неокован, а свободата на мнение свещена.
Тези дни в медиите стана известен случаят с много популярната пианистка Валентина Лисица. Тя е родена в Украйна, но от 1991 година не живее в своята страна. Заради своя огромен талант (нейни изпълнения на Шопен са едни от най-гледаните клипове с класическа музика в Ю тюб) започва да свири с най-популярните оркестри в целия свят. В последните няколко години Лисица има договор със Симфоничния оркестър в Торонто. И какво се получава? Ръководството на оркестъра прекратява договора с нея. Официалният мотив е, че това се прави заради "дълбоко обидни" постове в Туитър.
Ако неподготвен човек чете тази новина ще си каже, че тази Лисица е някаква дива маниачка, която обижда наляво и надясно, държи се агресивно и следователно трябва да бъде наказана моментално.
Ноо, когато човек се зарови в това какво точно е казала пианистката, изведнъж истината се стоварва като откровение. Лисица не само не обижда никого, не само не се държи агресивно, това, за което е преследвана, всъщност са нейни политически мнения. Защото украинката откровено нарича властта в Киев "неонацистка", поддържа Донецката и Луганската народни републики и постоянно привежда примери, и то от украински медии, за да покаже, че западните медии откровено лъжат за ситуацията в Украйна. Ето това са "дълбоко обидните" постове в Туитър. Самият й псевдоним в социалната мрежа също е гавра с властта - "NedoUkrainka". Това е намек за злостното изявление на Арсений Яценюк, че всички, които протестират срещу властта в Киев със социални искания, са "subhumans", нещо като "подхора", "нечовеци" и така Лисица се пише - "недоукраинка".
От момента, в който пианистката открито обявява своята политическа позиция, върху нея се посипва вълна от гневни тролове. Тя получава заплахи, съскания, обиди, псувни. И всичко това се случва заради отчаяния опит на един отделен човек да пробие през задушливия медиен газ на западната пропаганда и да покаже поне една частица от истината. Резултатът - веднага прекратяват договора с нея. Очевидно великите западни общества не търпят, когато някой тръгне да се различава от зададената линия или почне да се бори с основните опорни точки на една кампания за промиване на мозъци.
В Торонто съществува и местно много агресивно украинско лоби, което също не може да приеме, че има човек, който казва своята собствена истина. Много хора подозират, че те са оказали немалко влияние за отстраняването на пианистката, която всъщност е тяхна сънародничка. Очевидно майданът на мозъка, както се изразяват част от руските блогъри, може да бъде много тежка болест, защото те кара да действаш съвсем недемократично, авторитарно и тъпо, за да спреш един мислещ човек да има своето право на изразяване. Оркестърът в Торонто е бил готов да плати на Лисица, но само и само тя да не свири повече, защото нейните мнения са неизгодни на някога. Но това са точни мнения. Да наречеш властта в Киев "неонацистка" не е обида, а доста точно описание на реалността. Дори и някой да не приема това определение, това все пак е политическо изразяване на един човек. Нещо свещено, нещо, което не трябва да бъде преследвано. А става точно това. Една пианистка изгаря, защото не иска да мълчи. Не иска да е съгласна с лъжата.
Лисица е жертва на една нова репресия, която като черен призрак протяга тъмни пръсти над нашите общества. Заради това бе изобретена тази измислица за "хибридната война". Чрез нея тези, които в миналото се самопровъзгласяваха за проповедници на демокрацията, сега се опитват да запушат устата на несъгласните. Всяко мнение, което се различава, вече се регистрира като обида. Всяка позиция, която е срещу информационната промивка на мозъци, се тълкува като враждебно. Подобно нещо е като попадане в антисвят. Точно тук можем да припомним и съдбата на журналиста от американското радио "Свобода" Андрей Бабицки. Него го уволниха от работа, защото бе снимал разкопаването на масов гроб, останал след паравоенно украинско формирование. Истината вече е неудобна, досадна пречка, нещо, което може да бъде изтрито.
И това е подмяна на основната свобода, която правеше западните общества модел - свободата на словото. Тази свобода винаги става неудобна на хората, които се намират от страната на лъжата и защитават измислици и подмени. Пропагандистите най-много обичат да крещят, че те са изразители на собствената си съвест, а докато го правят, на практика обслужват нечистия интерес хората да не знаят истината.
Бедната украинска пианистка! Тя се оказа на фронта, без да го подозира. Защото единият фронт е в Украйна, там, където се води активната война. Другият фронт обаче е в нашите собствени държави, където новите тъмничари подпхлопват зловещо с ключове и искат да си подсигурят мълчанието на всички, които не приемат излъсканите и гадни опорни точки. И добре, че са случаи като този с Лисица. През него можем да видим оголено до болка истинското състояние, в което се намираме. И също така трябва да видим свободата, която да пазим, защото от мрака винаги ни дебнат тези, които нямат интерес от истината.
За тях тя винаги ще бъде обида.
