/Поглед.инфо/ "Не винаги е имало ток". Точно тази реплика се оказа върха на интелектуалните, политически и мисловни процеси на финансовия министър Владислав Горанов. С нея той описа това как си представя житието-битието на един обикновен човек, който трябва да преживява с 400 лева на месец. Призовавам всички да прочетат отново откровенията му как ще живее с тези пари. Първо - щял да плати курса по математика на сина си. О, да, разбирам посоката - давай да наливаме пари в образованието. После щял да плаща сметките, докъдето стигнат парите...Хубаво е да се инвестира в младежта и да се плюе на сметката за тока. Това издава иновативен подход. Разбира се, никой не попита Владислав Горанов изживявал ли е зловещото усещане децата ти да гладуват. И дали поне веднъж през живота си е броил парите за хляб и с ужас да е гледал как те се топят, а месецът изглежда безкрайно дълъг. Няма как да го знае. Говорим за човека, който избяга от предишния парламент, защото с 2000 лева нямало как да си гледа децата. Така че със сигурност знаем - децата на Горанов имат пари и за курс по математика и за охолната вечеря. За останалите деца - абе, лузъри, не разбрахте ли, че не винаги е имало ток, стига сте пискали и да искате да висите изцяло на гърба на държавата.
Няма да си позволя да разглеждам тези думи като обикновен цинизъм и арогантност в чудовищни размери. Не, това е определен светоглед, това е вид идеология на унищожението и ще сбъркаме, ако тръгнем единствено да плюем Горанов. Той е един изящен екземпляр, типичен представител на вида неокорпоративно зализано юпи, за когото не съществува външен свят отвъд банковата му сметка. Точно както репликата на Мария-Антоанета "Като няма хляб, яжте пасти" не е израз на брутален светоглед, а на маниакална, самозабравена слепота. Точно поради тази причина Горанов е Мария-Антоанетата на четворно-петорната коалиция (човек вече се обърква колко маймуни накацаха на клона на управлението). Репликата "Не винаги е имало ток" е продукт на политически светоглед. Това е начин да кажеш, че изобщо не те интересува как живеят бедните, и че въпросите за тяхното битие са една излишна досада. Това е философията на успялото юпи, което изобщо не иска да знае какво има зад него, защото вече е спечелил в житейското състезание, избутал е с лакти всички, а за България не дава пет пари.
Горанов е наемният килър на управлението. Не напразно той стана идеологът на обира на века и вече виждаме психика на завършен комендант на концлагер. Оттук-нататък нима разчитате на някаква социална политика. Лузъри, социални помощи не винаги е имало. Баба ви все на детска градина е ходила, хайде, хайде. При това и тези заплати в България са неразумно високи. Може да получавате колкото да платите по един курс на децата си по математика, а оттам-нататък и половин филийкка стига за вечеря. Един сайт излезе с новина, че една моя приятелка във фейсбук, а и на живо е заплашила Владислав Горанов с убийство. Не искам по никакъв начин да ставам съдник на нейния речник, но Наталия прекрасно е усетила друго. Репликата на Горанов е първи изстрел от класова война. И май е време да върнем отново това позабравено словосъчетание, защото, когато наглият богаташ с арогантност ти казва, че бедният може да живее и без ток, какво е това? Опит за милосърдие? Аз разчитам желание да натикаш неуспелите, ударените, бедните обратно в пещерите, за да не се мяркат на Мария-Антоанетата, докато прави планове за следващия голям заем. Дълго време се заблуждавахме, че подобен тип класово презрение е останало някъде далеч в тъмнините на историята, но ето, че финансовият изверг на кабинета доказа точно обратното. Кой беден човек може да чака надежда в такава ситуация?
Май единствената крехка надежда е, че не винаги е имало и горановци в управлението. И като гледам как водят своята мизерна битка срещу здравия разум, след това задълго няма да ги има. Владислав Горанов не бива да гледа филми за съдбата на Мария-Антоанета. Защото това сериозно ще му развали съня.
Ама пък хората не винаги са спяли спокойно...
