/Поглед.инфо/ Историята на България, от времената, които наричаме коварно, подло и неистински "преход", би могла да се разкаже най-добре като призрачен роман. Някога, някъде в далечното минало са сътворени такова голямо количество безумия, престъпления и грешки, че техните призраци днес се завръщат като демони от ада и пируват с останките на това, което някога е било прилично общество с идеята за бъдеще.

Тези дни виновното минало напомни за себе си, когато стана ясно, че БТК, два мултиплекса и два военни завода се продават за едно евро на регистрираната съвсем наскоро фирма LIC33.

Какво реформаторско възмущение се изля!

Ама какви протестърски декларации и статуси се написаха!

Ама как само издивя дясното блогърство!

Лелеее, колко ужасени бяха десните шамани.

Изчетох безкрайно количество текстове, в които България беше срявнявана с бананова република, бледи десничари питаха възмутено "къде е държавата?", а лаборантът Иван Костов даде психеделично интервю, в което обяви, че ако Русия приватизира БТК, то тя ще подслушва всички български граждани. Най-накрая се появи и самият самодържец Бойко Борисов, който истеряса, че сделката е част от хибридната война на Русия срещу България. Това обогатяване на измисленото понятие "хибридна война" си струва да бъде анализирано отделно, но има поне два парадокса в целия шум, който се вдигна. Нима досега същите тези фирми и заводи не бяха в частни ръце? 

Откритието, че те са част от националната сигурност най-вероятно е трябвало да бъде направено, когато е осъществявана тяхната приватизация, а не сега, когато вече са обект на една частна сделка, която много трудно може да бъде развалена, или ако бъде развалена, то ще е срещу правилата на този безогледен капитализъм, за който ни казваха, че е абсолютно безалтернативен. България се превърна в бананова република не днес, а когато политическите елити решиха, че приватизацията е безотказен отговор на всичко, а регулаторите и регулациите трябва да носят предимно и само театрален характер, за да не пречат на великата криминална революция, която се осъществяваше с мащабни темпове.

Въпросът за това кога точно е започнал проблема е много важен, защото виждаме днес как черните лордове на абсолютната приватизация, маниаците на тема тотална либерализация, талибаните на свободния пазар и проповедниците на големите капитали изведнъж си слагат маските на загриженост и започват да ръсят глупости, тоест да говорят точно обратното на това, което са проповядвали до вчера.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев изчете в парламента поразителна декларация, с която поиска държавата да се намеси в сделката, да я спре, и парите на белгиеца Пиер Луврие, шеф на фирмата LIC33, да бъдат ревизирани. Какво и как ще се ревизира в едно евро, костовистът не уточни, но можете ли да си представите, само преди две години някой от десницата да излезе на парламентарната трибуна и да тръгне да иска държавата да се намесва в икономиката. Това щеше да е нещо като поход на камикадзето, но когато конюнктурата се промени, и когато стана ясно, че правилата, които ни наложиха, играят срещу своите създатели, всичко трябва да се променя, за да могат политическите инженери отново да са на печалба. 

Защо е странно Радан Кънев да говори такива работи? Ами, защото, когато премиер беше предишният лидер на ДСБ Иван Костов, през 1997 година, бе отнето правото на прокуратурата да атакува приватизационни сделки в съда в името на държавния интерес. Ако на някой му се занимава, нека да прочете заявленията на сините талибани тогава - те поставят под съмнение дори съществуването на такова нещо като "държавен интерес", защото голяма цел беше държавната собственост да бъде разпродадена на безценица и така нововъзникващата олигархия да получи финансови мускули и неограничени възможности за влияние. Прокуратурата беше разоръжена в юридическия смисъл, а днес наследниците на тези, които го направиха, почнаха разтревожено да тръбят, че държавата няма инструменти за действие. Ето кои създадоха условията за бананова република у нас. Дали пък, вместо за хибридна, не можем да говорим за бананова война?

Селинджър има един разказ с поетичното заглавие "Идеален ден за лов на риба-бананка". В него главният герой разказва историята за тази лакома риба-бананка, която така се натъпква с банани в подводна пещера, че след това не може да излезе от нея и умира. Точно това стана с България във времената, които митологично наричаме "преход". И точно сервитьорите на банани днес да се възмущават от нелепостта на ситуацията, това е все едно фолкпевица да напише статия за това, че в училищата не се изучава Хегел.

Плашещо обаче е колко бързо тези, които ставаха и лягаха с идеята за свободата, сега са в състояние да оформят и родят идея за извънредно законодателство и за закони, които ограничават свободното слово, защото, видите ли, навън бушувала хибридна война и в името на защитата на държавата трябва да посичам всички недоволни, несъгласни, всички, които имат наглостта да не се съобразяват с правилата на зализаната олигархия у нас, която си е присвоила прилагателното "европейска" и го употребява дълго и досадно като стара стриптизьорка грим.

И докато премиерът се изкарва жертва на хибридната война, докато Радан Кънев и бандата реформатори четат загрижени декларации за това как държавата отсъства и няма кой да спаси сигурността, започнаха истинските бойни действия от война, която май скоро ще започнем да наричаме с истинското й име - класова война. Шефът на КРИБ Кирил Домусчиев в едно правоверно телевизионно интервю обяви, че работодателите са готови да направят контрапротест срещу всички, които излизат да протестират срещу реформите на кабинета.

Представяте ли си? Олигархът-протестър. Колко величествено звучи - да плашиш с протести в полза на правителството.

Тази високомерна и нарцистична поза е възможна единствено в България - да се правиш на бунтар, докато всъщност прекланяш гръбнак пред статуквото и радостно облизваш подметките на властта. Ето защо ни хвърлят прах в очите с хибридната война, за да не забележим изстрелите в другата битка, където едрият бизнес все повече добива политическо самочувствие и се чувства част от политическите процеси. Изумителното в изявленията на Домусчиев е това, че той се разпорежда със своите работници като с движимо имущество. Щял да изважда хора на улицата. Все едно тези хора ще излязат заради честните и добродушни очи на бизнесмена, увлечени от идеите му за социална справедливост и обществен реформаторски мир. Заплахата от такива улични действия в полза на управлението, особено когато идва от толкова прочут богаташ, не трябва да се възприема като нещо странично, или като нещо, което е просто продукт на хулигански ум. Това е формирането на нова високомерна идеология, нов класов подход към обществото, където бедните са третирани единствено като стадо, което да бъде вадено на протести в полза на една или друга власт. Нищо повече.

Ето това е страшното. В подобен тип мислене няма грам социално разбиране на тежката ситуация у нас, няма грам хуманизъм. Вече говорим за ново ниво на мислене - богатите искат своята част от баницата, а обществото е терен, на който тази битка да се провежда. Ако мнението на Домусчиев беше изолирано, можеше да се направим, че такава война не се води. Но нека да припомним и идеята на финансиста Емил Хърсем пенсионната възраст да се вдигне на 70 години и така тези, които доживеят, щели да имат по-прилична пенсия.

Няма общество със здрав разум, където да се пускат такива фишеци безнаказано. Но България се е превърнала в идеологическа лаборатория, където случайни хора се държат като инженери на реалности и вече си въобразяват, че са постигнали такъв политически ред, че тяхното икономическо статукво е гарантирано за поколения напред.

И като последен детайл на тази картина на истинската, а не на измислената война, трябва да прибавим опияняващото изявление на заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов пред форум на предприемачи (които сигурно също са готови да съучастват с протести в полза на единственото и незаменимо правителство на четворно-петорната коалиция):" Партията трябва да бъде гръбнакът за държавността, която всички очакваме".

Партията и държавата се сливат като в импресионистичен пейзаж. Ето как постепенно пълзим към времената, където член първи на конституцията осигурява вечното властване на ГЕРБ в икономическите и политическите пространства на отечеството.

Това е истинското лице на войната, дотам ни води разговорът за извънредно законодателство, това е магистралата на олигарсите-протестъри, които искат да бранят правителството с цената на просперитета на своите работници. Завръщането на този тоталитарен политически речник съвсем не е случайно. И за него няма да чуете протестна декларация от ДСБ, Патриотичният фронт няма да се възмути, АБВ ще премълчи виновно, а ДПС ще се направят на разсеяни. Това е тъжната истина за българската реалност днес - подмяна на послания, безкрайни лъжи и ненормално количество интриганти.

Сливането на партия и държава, обаче, макар и засега единствено в съзнанието на Цветан Цветанов, поне на мен ми напомни за едно старо стихотворение на Борис Виан "Аз ще умра от рак в гръбначния стълб". Замислих, че Цветанов може би описва бъдещия летален край на отечеството. Защото ГЕРБ не е партия, а ракова клетка, и ако тя трябва да стане гръбнак на държавата, още отсега се гответе за болезнени гърчове, зловещи болки, полицейски кубинки и извънредно законодателство. Но те всъщност вече започнаха.

Дали държавите могат да боледуват от рак? И открито ли е лечение? Ето тези въпроси трябва да ни занимават, докато стоварват върху нас нови порции от въображаемата хибридна война, за да прикрият атаките на истинската битка. 

Битката срещу нас.