Опасявам се, че трябва да четем книгата "Зомби икономикс" на Джон Куигин като пътеводител в политическото сметище на България. В нея австралийският икономист подчертава, че има идеи-зомбита, които много след тяхната фактическа смърт, продължават да бродят из света и из съзнанията на много хора. В текста си Куигин разгромява основните клишета на неолиберализма като доказва как едно по едно те са прецакали целия свят. Всъщност зомбитата могат само това - да вредят. Докато четеш за света обаче е едно, когато видиш как зомби-идеите бродят из българските съзнания е много по-стресиращо. На протеста на КНСБ вчера например един от синдикалистите бе вдигнал лозунг: "Не искаме държавни мини, помним разрухата".
Синдикалист не иска държавни мини?!! Как да го кажем по-ясно. Това е все едно Бойко Борисов да не иска да бъде премиер. Или в "Капитал" да не напишат есе за умните, красивите, проспериращите и небесните. Това е все едно социалист да издигне лозунг: "Искаме обратно Иван Костов на власт" или в краен случай е все едно "Протестна мрежа" да напише, че Орешарски все пак е направил и нещо добро. Френският левичар Жан-Люк Меланшон, когато почина Маргарет Тачър, написа думи, които могат да изглеждат шокиращи, но той сподели, че бившата английска министър-председателка най-вероятно се е запътила към ада, в който тя приживе се е опитала да вкара миньорите. Тачър приватизира мините във Великобритания, смаза миньорски стачки и унищожи икономически за дълго цели региони в страната си. Призракът на Тачър вчера обаче сигурно се е кикотил доволно, за да види, че токсичните идеи, които тя приложи имат привърженици именно сред тези, които са станали тяхна жертва.
Какъв синдикализъм може да има, когато защитаваш интересите на разни частници? Какъв защитник на права си, когато гледаш да разрушиш държавните производства? Очевидно в България и синдикализмът е имитативен, както са имитативни много други неща. Само тук зомби-идеите се смятат за нещо нормално и никой не води истински дебати по тях. Никой не иска да се излекува от този икономически вирус, който трайно е заседнал в съзнанията на хората? Видяхме докъде водят мините в частни ръце. Още си спомняме жертвите в мини "Ораново". Собственикът на мините, стана ясно по-късно, бе купил кола за половин милион лева на сина си, но бе спестил няколко хиляди от мерки за безопасност. Значи лозунгът на този синдикалист трябваше да гласи: "Искаме още хора да умират в мините". Защото при разградена държава, частните икономически интереси почват да се чувстват безнаказани. Зомбитата се чувстват пълни с нов живот, а зомби-идеите като паразити са получили гостоприемен дом. Добре дошли в България!
