/Поглед.инфо/ Ако образованият и мислещ читател добре познава, поне в общи линии, историята на човечеството той не може да не е забелязъл и да не забележи, че на всеки исторически етап, когато по едни или други причини са настъпвали дълбоки кризи, както за отделните регионални цивилизации, така и за цялото човечество, за по-дълъг или по-кратък период се е зараждал духовен поврат, благодарение на който то е успявало да се мобилизира и реши проблемите си, да оцелее. Но били са и периоди, когато такъв поврат не се е зараждал и съответната регионална цивилизация, не намерила решението на проблемите си, е загивала. Примери колкото искате – и в Близкия изток, и в Латинска Америка.

Духовният поврат обаче не е започвал, благодарение на решения и действия на някакви политици – царе, крале,султани, императори, а благодарение на идеите на гении на човешкия дух, на велики духовни начинатели. Моисей, Заратуштра (Заратустра), Буда ( Сидхарха Гаутама), Конфуций ( Кун дзъ), Иисус Христос ( Йешуа бен Йосиф), Мухамед ( Мохамед), Мартин Лутер, Карл Маркс...Нека спрем, защото след К. Маркс човечеството няма други велики начинатели, а просто по-талантливи или бездарни епигони и плагиатори. Не случайно едно проучване на БиБиСи в 2000 г. на въпроса : “Коя е личността на последното хилядолетие?” сред стотици хиляди респонденти в целия свят преобладаващото число отговори е: Карл Маркс ...

Но идеите на великите начинатели на нови исторически епохи не са изкачали от главите им готови, както в пълно бойно снаряжение изкача от главата на Зевс Атина Палада- богинята на мъдростта и воинската сила и храброст. Тези идеи са подготвяни от идеите на стотици, хиляди търсещи хора на духа. Те са синтезирали, подреждали в мощна философско-логическа, духовно-морална система огромното множество от тези различни идеи, изразяващи стремленията, вижданията и очакванията на народите, на човечеството, поне на най-будната му част. Вижте колко преди Буда и след него в Индия бродят монаси и търсят истината на живота, но само Сидхарха е определен за Буда ( просветлен, познал истината). Сега се наброяват стотици Буди ( Бодисатхви), но народите признават само първия, истинския; вижте какво казва за предшествениците си в “Беседи и съждения”( Лун юй) Конфуций; вижте колко пророци преди Христос говорят за раждането на Божия син и колко се обявяват за Христос, но народите приели християнството знаят само един Христос- Бога-отец, Бога –син и Бога-дух; също вижте колко други преди Мухамед искат да обединят разпръснатите из пустинята арабски племена и да ги изведат от дивачеството, но това го прави неграмотния полусляп камилар от Мека; вижте колко бунтари против разлагащата власт на римо-католицизма изгарят на клада преди Витенбергския монах Мартин Лутер да обяви своите 19 тезиса, дали началото на протестантизма; и разбира се, вижте историята на комунистическите утопии и идеи и Съюза на комунистите, преди този Съюз през зимата на 1847г. да възложи на Карл Маркс и Фридрих Енгелс да подготвят “Манифест на комунистическата партия” (1848 г.)

Разбира се, както добре знаят образованите и мислещи читатели, нито на никой идеите на тези велики начинатели на нови исторически епохи не са реализирани в техния оригинален, автентичен вид. Веднага около тях и след тях са се появявали епигони и плагиати, които са ревизирали и подменяли тези идеи според своята куртура, образование, интереси. Днес трудно някой може да изброи сектите, деноминациите в православието и католицизма, в протестантизма, в исляма, теориите и политическите проекти за социализма и комунизма. И всеки от тях претендира, че е автентичния, оригиналния.

Така или иначе, раждането на оригиналните идеи от начинателя е било това историческо явление, фактор, който е разтърсвал съществуващата система, затънала в пороци и немощ да се развие и по различен начин –дали чрез кърваво насилие, чрез революции или просто чрез съобразяване и приспособяване е принуждавал управляващите сили да се съобразят с този фактор, явление овладяло с идеите си съзнанието на масите.

По такъв начин допълнително се е подменял оригиналния, автентичен заряд на идеите, които са разтърсвали съществуващата, навлязла в дълбока криза система на обществените структури и отношения и са я тласкали към промяна, в една или друга степен удобна на господстващите и управляващите тези властови структури. Така е станало с одържавеното християнство в Рим след 312 г.; така е станало с промяната на феодализма в такива общества като Германия и особено Русия; така е станало със смяната на колониализма в много страни на Азия и Латинска Америка; а някой да каже отменен ли е расизмът в САЩ до днес, чиято цел е била Гражданската война 1863-1865 г.? Събитията в Шарлотенвил –САЩ преди две години след избора на Д. Тръмп за 45-ти президент на САЩ говорят друго...

След това малко или повече необходимо философско-историческо въведение нека погледнем реалностите през последния век на известната ни човешка история.

Започналият своя възход като обществен строй капитализъм през 16-17 век върху принципите и ценостите на либерализма- свободата и правата на човека, индивидуализмът, демокрацията, свободния пазар роди и постепенно укрепи идейно своя антипод – идеологията на социализма/ комунизма – социалната справедливост, водеща роля на държавата, колективизма, свобода за всички, равенство и солидарност.

Достигнатата зрялост през 18 и 19 век в Европа и Северна Америка и колониалната му експанзия над останалите слаби пространства даде самочувствие на идеолозите на капитализма , че това е той, най-добрия от вдички светове, но даде също така достатъчно данни за своята отвратителна природа на вампир, експлоатиращ огромни човешки маси и народи и деградиращ ги, за да може Карл Маркс след обявения “Комунистически манифест” в началото на 1848 г. да сътвори в цяла редица произведения и преди всичко и главно в “Капиталът” философско-политическата и философско-политикономическата доктрина на социализма-комунизма.

Така беше създадено идейното оръжие на комунизма, което пое съзнателната работническа класа, посочена от К. Маркс за фактора – субектът, който трябваше воден от своите авангарди-комунистически партии чрез социална революция да разруши света на капитала и да установи новата обществено-икономическа формация – социализма/комунизма.

Сега вече капитализмът, навлязъл в своя империалистически стадий, почувства реалната заплаха. И тъй като в началото нищо свястно теоретическо не можеше да противопостави на Марксовата логика за движението на човешката история към комунизма пусна в ход оръжията на примитивния антикомунизъм. Всъщност той прибягва до тези средства и до днес, защото те са действителното плашило на оядения консуматор, който възприема събитията в света само през корема си...

Както някога християнството трябваше да премине през пожарища, гонения и мъчения за онези, които го приемаха, така и идеите на комунизма трябваше да се изстрадат от онези, които ги бяха приели като идеал за един по-добър свят. И както християнството се утвърди като държавна религия, подменяйки в реалните обществени отношения автентичните послания на Христос, така и реализацията на Марксовите принципи и идеи за социализма/ комунизма ставаше по най-различен начин в зависимост от конкретните исторически условия и национална култура на народите, които приемаха тези идеи като своя програма за бъдещето- от “меките” форми на скандинавския социалдемократизъм до жестоките патологично-деспотични на полпотизма.

Незавимо от всички деформации в реалността, тъй като огромната маса от човечеството беше доведена до вопиюща бедност, идеите на марксизма-комунизма продължаваха да заразяват тази народна почва и това поставяше все повече идеолозите и адептите на капитализма пред все по-тежки изпитания. Освен пробудената след Втората световна война Азия, довела до рухването на колониализма на Великобритания, Франция, Холандия и т.н. и възкръсването на двата Азиатски гиганта – КИТАЙ и ИНДИЯ в 60-те и 70-те години на ХХ век след Кубинската революция се раздвижи Латинска Америка и Африка дори. За Капитала ставаше страшно! Заработиха “Тинк- танковете”, за да сътворят за две десетилетия цяла серия теории за бъдещето на човечеството, които трябваше да преодолеят идеите за комунизма на К. Маркс – “Единното индустриално общество”(У.У.Ростоу), “Информацинното общество”, “Постиндустриалното общество”( Д. Бел), “Общество на устойчивото развитие” и т.н. Най-интересното беше, че главните идеи на тези теории взимаха на въоръжение Марксовите идеи за ролята на техниката и технологиите за общественото развитие. Разбира се, без да правят Марксовите изводи за промените на системата и структурата на обществените отношения, които технологиите като материализирани научни идеи предизвикваха. За съжаление това не успяха да проумеят властите в страните на реалния социализъм.

Но след като и тези теории не успяха да се наложат в идейната атмосфера на света, където доминират могъщите медии на капитала, беше осъществена Неоконсервативната революция във Великобритания и САЩ (1979-1980 гг. ), т.е капитализмът вместо да се промени реши да се усъвършенства в съответствие с глобализирания свят. Но всъщност вместо облагородяване на капитализма беше изведена напред агресивната идеология на неолибералния глобализъм и първенствуващата роля на финансовия олигархат.

За съжаление, комунистическите лидери на социализма, следващи догматично буквата, а не духа на Марксовата философско-политическа и философско-политикономическа доктрина отново не проумяха ставащото в света на капитала, за да осъществят необходимите социално-икономически реформи и обществено-историческия проект на марксизма-комунизма логично загуби “Студената война”.Натрупаното технологично предимство в производството и въоръженията на флагмана на западния капитализъм- САЩ се оказа достатъчно да принуди лидерите на съветския социализъм да доведат сами до крах този проект.

Самообявилият се победител възмечта за световна хегемония . 90-те години на ХХ век бяха десетилетието на (не)удържимия възход на неолибералния глобализъм и подмяната на фундаментални традиционни ценности на народите от всички континенти. Но тъй като претендентите за нови абсолютни господари на света по техен образец, се оказа, че не само не познават човешката история и културите на народите, над които искаха да господстват, но не знаеха и не се съобразяваха с универсалните закони на Вселената и универсалната Еволюция. И затова не случайно още в първото десетилетие на 21 век получиха първите отрезвяващи удари ( 11.09.2001; 2007 и т.н. ) от събудения от тях свят на Исляма и от съвзелата се от шока на разпада на СССР – Русия.

В тази ситуация финансовият олигархат разкрил своята роля на истинския Бог-Отец на капитализма пусна чрез своите инструменти- ЦРУ и Пентагона, и Бога- Дух ( медиите) проекта за цветните революции и “пролети”. Слабите пространства на политически пробудения свят- Близкия изток, Северна Африка, Украина, Грузия, Молдова и т.н. , трябваше и за съжаление станаха зони на “управляем хаос” ( Стивън Ман).

В същото време приетият в началото на 90-те години на ХХ век модел на неолибералния глобализъм в съпровождение с Вашингтонския консенсус от бившите социалистически страни от Централна и Източна Европа доведе до пълен крах тяхната икономика и в атмосферата на еуфория от демократичните промени неусетно, но здраво ги превърна в нови колонии на Запада, а чрез натикването им в кошарата на НАТО в нови васали на САЩ. Така беше осъществена, благодарение на дейната помощ на част от комунистическата номенклатура в името на някакви демократични промени и реформи за свободен пазар непознатата в предишната история контрареволюция.

Но в изминалите две-три десетилетия, макар и поставени под пресинга на контролираните медии масите на този бивш социализъм, карикатурно назоваван комунизъм , изпаднали в непозната бедност и безизходица, започнаха да проумяват зловещата мутра на новото обустройство.

Естествено, логично, в условията на шока от рухналите илюзии и деградацията на цялата обществена система върховете на държавните институции постепенно бяха овладяни от безкрупулни демагози, някои полуграмотни, от утайката, обслужвала бившата номенклатура, които в партии с нови етикети се обявяваха за спасители на народите си. Пълен маразъм!Но това не особено вълнуваше новите колониални господари. За тях беше важно пространството и надземните и подземните богатства на тези земи и младата свежа кръв и сиво вещество за одряхлялото тяло на Запада. Но това също има своите граници.

От една страна върви демографския срив на тези общества, а от друга нарастващата бедност, което прави пазарът в тези пространства неефективен. При тази ситуация Финансовият олигархат зинал за нови и по-големи печалби започна да губи перспектива. Опитът му да прави пари без производство и без разшряващо се потребление чрез необезпечени кредити всъщност се оказа трик по надуване на финансови балони; И логично беше тези балони да се спукат и банковата система на Олигархата, чиято кухня-лаборатория е ФРС ( Федералната резервна система), която печата доларите да изпадне в шок. Кризата от 2008 г. беше този шок, от който системата на финансовия капитализъм още не се е опомнила.

Паралелно с разтройството на финансовата система на капитализма вървят задълбочаващите се социални неравенства ( малко много богати и много много бедни ) и драстичната промяна на климата, което пък води до разрастващия се глобален тероризъм и нарастващи вълни на миграция.

Признаваната по един или друг начин и от най-верните адепти на капитализма глобална криза на човешката цивилизация започна да плаши и финансовите акули на света. Призраците на класовата борба и действителни въстания и революции ве по-често изпълват речите на тези вампири. Темите на Самитите в Давос, на Г-7, на Г-20 са глобалната криза, опасността от ядрена война, промяната на климата, а напоследък и търговските войни като разрушаване на установените правила от протекционистични напъни , и то главно на самите САЩ.

Няма съмнение, че финансовия олигархат, който през ХХ век на два пъти устрои Световните войни , за да излезе от финансово-икономическите кризи на капитализма търси решения и сега, но определено се страхува от Трета световна война, защото тя и за глупака е ясно, ще бъде последна. Затова лавирайки постоянно на границата на бездната, за да оправдае нарастващите разходи за въоръжения Финансовия олгархат търси други решения и най-близко до ума е да бъдат предложени нови теории –утопии за лековерните читатели и зрители. И тъй като лансираните 60-70 и 80те г.г. посочени по-горе теории, заедно с теориите за “Четвъртата вълна на демокрацията”, “Сблъсъкът на цивилизациите” и “Краят на историята” безславно заглъхнаха, то не остана нищо друго освен идеологическата битка за спасяване на капитализма да се пренесе в забравените и буренясващи окопи на идеологията на комунизма, така и непобедена рационално, научно за изминалите 170 години от публикуването на “Комунистическия манифест” на К. Маркс и Фр. Енгелс и 150 г. от публикуването на Марксовия т. I на “Капиталът”.

И ето, сам флагманът на американската и световнокапиталистическа журналистика –New York Times публикува на 11.06.2019 г. най-представителния фрагмент от труда на някой си Aaron Bastani – The World is a Mess. We Need Fully Atomated Luxury Communism. “Светът е в хаос. Необходим ни е напълно автоматизиран луксозен комунизъм.”???

К. Маркс мечтаеше за строй, който да отиде “отвъд капитализма”. Защото капитализмът не са демокрацията и свободния пазар, а а)неудържимия нагон за печалба; б) консумативизмът-колкото повече толкова по-добре; и в)нагонът за господство. ..И К. Маркс видя това “отвъд” в комунизма, който да осигури свобода за всички, и направи всеки свободен.

К.Маркс мечтаеше за комунизъм като колективно организирано общество, със свободно асоциирани граждани в различни общности за различни обществено необходими дейности, демократично управление/самоуправление и справедливи обществени отношения и това въпреки желязната логика на създадената философско-политическа и философско-политикономическа доктрина за хода на историята, се оказа в историческите условия на времето след К. Маркс и неизменната човешка природа, водена повече от животните си, биологически нагони, а не от духа си, една утопия, осмяна именно от апологетите на тази човешка природа. Опитът на някои диктатори насила да заставят народите си да живеят и работят по законите на комунизма се провали с трясък и беше заклеймен. А сега, този Аарон Бъстани, доверено лице на Финансовия олигархат, ни предлага нова Утопия за “напълно автоматизиран луксозен комунизъм”.

В условията на чудовищните неравенства и несправедливост и днес в света на зрелия капитализъм опасността от класова борба е все така актуална, както и по времето на К. Маркс.

И това отношение К. Маркс за своето време е бил прав, че пътят към един по-добър свят е път на класовата борба. Сега обаче има съвършено други възможности, които създава научно-технологическата революция. И А.Бъстани проследява огромните възможности на информационните, компютърните, генетическите, биологическите и други технологии, на роботиката и комуникациите, които изцяло могат да заместят хората и да ги освободят от тежкия, изнурителен труд във времената на К.Маркс. Чудесна приказка!Само че от живеещите днес над 7 млрд човеци повече от 6 млрд са неграмотни или слабограмотни, потънали в мизерия и антисанитария и живеят така както са живяли преди 1000 -2000 г. техните предци. Огромни маси население живеят в лоното на първобитно-родови структури, не по-малко са в похлупака на религиозно средновековие и съвсем малка част упражняват някакъв примитивен бизнес в условията на полуколониално и колониално администриране от страна на Западни ТНК. Разбира се, финансови средства за демонстрация на един краткотраен консумативен комунизъм има и сега. Пред две десетилетия, когато подготвях монографията “В битката за бъдещето. Светът и България в глобалната епоха “ цитирах един американски анализатор, който беше пресметнал, че ако няколко хилядите милиардери раздадат натрупаните финансови богатства на останалия свят и оставят за себе си по 5 млн. долара “джобни”, то доходите на останалите 7 млрд души на планетата ще се повишат два пъти!! Но как цялата тази огромна маса от население, пребиваваща в други измерения, а не във високоразвития консумативен капитализъм, при драстично утежняващата се природна среда ще навлезе в този напълно автоматизиран луксозен комунизъм?

И къде ще се разгърне този “автоматизиран луксозен комунизъм”? Разбира се, на територията на САЩ! Нали сам К. Маркс писа, че комунизмът ще победи в най-високо развитите страни. Но погледнете на картата на съвременните САЩ! Там има всичко каквото има в днешния разтърсван от проблеми свят – и бедност и богатство, и високи технологии и примитивни зони, гета в които не може да си сигурен, че ако влезеш ще излезеш жив, и расизъм, и фашизъм, и анархизъм, и какво ли не . С няколко думи – самите САЩ представляват съвременния зареден с огромни проблеми и противоречия свят . Вероятно в някой щат? Но кой?. На новия остров Утопия!

Оказва се, че идеолозите на олигархичния капатал така и не са стигнали до К. Маркс, а продължават да фантазират върху социалното, а не техногенно обмундировано общество от преди 500 години, още във времената на Томас Моор! Парадокс? Не, логично следствие на духа на едно общество, положило своите корени на крайния, екстремния индивидуализъм във времената на Томас Моор! Т. е., когато в Европа всичко е сковано от феодалната колективност. Затова за идеолозите на американския начин на обустройство колективизмът е идея кардинално неприемлива, затова комунизмът е плашило. В този смисъл идеята за някакъв “напълно автоматизиран луксозен комунизъм”, където никой не работи и никой не управлява, а главното са апаратите, агрегатите и технологиите е не просто бягство от реалността на живота, а мисия немислима. Затова е удивително точенето на лиги от някои пропагандатори на тази идея и упрека към лидерите на съвременните леви движения, че не говорели за комунизъм. Когато веднъж жестоко си заплатил за реализацията на комунистическата утопия, която в края на краищата я предава самата управляваща комунистическа номенклатура как ще имаш смелостта да говориш отново за комунизъм.

Опарените от проваления от самите комунисти строй народите на бившия Съветски съюз и неговите централно и източноевропейски съюзници не искат и да чуят за някакъв коминизъм. Те просто мечтаят за едно нормално общество, в което да имат работа и сигурност, да бъдат свободни и да пътуват свободно в един мирен солидарен свят, да избират честно своите управници и да бъдат избирани, да живеят щастливо.А как ще се нарича това обществено устройство не е важно...