Опасният път през бурното море на евро-кризата далеч не е изминат

Берлин, Германия /Поглед.инфо/ Спокойствието по повърхността е измамно. Под нея бушуват мощни сили, които не са овладени. Опасният път през бурното море на евро-кризата далеч не е изминат. Някъде предпазливо говорят за "отказ от еврото"... Анализ на Дойче веле

Кризата отново застигна еврозоната. Опасността от евентуален срив на валутния съюз е напълно реална. В свои документи голямата италианска банка УниКредит за пръв път формулира като възможен сценарий разпадането на еврозоната: "Кризата с дълговете би могла да доведе до завръщане към националната валута в една или повече държави от еврозоната, а в най-лошия случай и до отказ от еврото", се посочва в документа на УниКредит.

Междувременно Европейската Централна банка /ЕЦБ/ изразява опасения за последиците от евентуално принудително изключване на Гърция от еврозоната. Нещо повече. Тя се опасява, че подобен ход би могъл да доведе до срив на цялото европейско валутно пространство.

Американският финансистът Джордж Сорос вижда дори опасност за глобалната финансова система: Провал на еврото би означавал провал за Европа, а в крайна сметка, вероятно и срив на цялата световна финансова система, според Сорос. Той твърди, че евентуален срив на евровалутата и гибел на Европейския валутен съюз биха имали ужасяващи последици:

"Не само за Европа! Това би била катастрофа за глобалната финансова система", заяви Сорос при посещението си в Индия, където беше цитиран от вестник "Business Line". Кризата в еврозоната била "по-сериозна и по-опасна от разрухата през 2008 година", заяви още американският милиардер, цитиран от "Economic Times". Според Сорос дъното още не е достигнато.

Междувременно расте недоверието към банковия бранш в Европа. Краткосрочните влогове на финансовите институции в Европейската централна банка достигнаха към края на седмицата сумата от 455,3 милиарда евро, което е рекордно за момента ниво.

Размерът на сумите, които се влагат в Европейската централна банка са индикатор за недоверието на банките към взаимни сделки. Въпреки по-неизгодните условия, те все пак предпочитат да паркират парите си в Европейската централната банка, вместо да ги предложат срещу значително по-високи лихви в друга банка.

Следващият кризисен симптом намира израз в това, че на всеки три месеца гръцкият кабинет достига върхова форма в риторичното майсторство, повтаряйки заклинателно, че страната е пред банкрут.

Сега, преди поредната инспекция от страна на така наречаната "Тройка", включваща Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, гръцкият премиер Пападимос, по примера на своя предшественик, наблегна върху опасността от евентуален "неконтролируем държавен фалит."

Решаващ за Гърция е и въпросът дали ще бъде взето решение за заплануваното опрощаване на дългове, за което се преговаря от месеци. На Европейската среща на върха през миналия октомври банките-кредиторки изявиха готовност да се откажат доброволно от 50 процента от стойността на гръцките държавни облигации: "Ако преговорите по този въпрос завършат успешно, ще ни падне камък от сърцето," заяви Пападимос.