/Поглед.инфо/ Весела Лечева – олимпийски и петкратен световен шампион, почетен гражданин на Велико Търново: Mea culpa (моята вина)

Участвала съм в избора на Корнелия Нинова и съм подкрепяла реформите, които тя предложи, както и целите и принципите, които си поставяхме през 2016 година. Защитавала съм и прекия избор, и ограничението в мандатите на депутатите, и несъвместяването на постове, така че повече хора да участват в управлението на партията. Всичко това обаче остана в миналото. На последния конгрес се видя, че Нинова иска да чуе само 415 членове, а не 80 000 и сама се отказа от прекия избор. Несъвместяването на постове бе забравено – всички, които са на ръководни позиции в парламента и в изпълнителната власт, са на ръководни позиции и в партията. За кое да мислят по-напред…? За тези години се промениха и целите. Вече никой не си поставя за цел БСП да е водеща партия. През 2017 година се борехме за първото място, а днес сме на четвърто. На всичкото отгоре ни се внушава, че с 26 депутати постигаме повече, отколкото с 80, защото видите ли, сме в изпълнителната власт. Докога и с цената на какви компромиси ? Никой не казва обаче, че от тази власт ще се ползват пряко 50 – 60 приближени на председателя, а отговорността ще се носи от цялата партия. В правителство с три десни партии трудно ще можем да изпълним социалната си програма. Нашите членове и симпатизанти пак ще останат излъгани. Промениха се и принципите. В началото на първия мандат на Нинова бе възстановен диалогът вътре в партията, а ръководни позиции заеха и хора, които партията уважаваше, независимо че са били приближени на други председатели или са представители на различни идейни течения. Днес в ръководството преобладават хора, които нямат спечелени избори. Такива се предпочитат и за назначенията по места. „Верен на председателя“ стана основен критерий за партийно израстване. Аз мисля, че трябва да бъдеш верен на идеите и на принципите. Както и да можеш да работиш с хора. Промени се и отношението към президента. Този, който през 2016 година ни върна надеждата, че БСП може да победи ГЕРБ и да е първа сила на избори. Така и не разбрахме защо пет години по-късно ръководството бавеше подкрепата за втория му мандат, защо се саботираха срещите му в страната и защо се атакуваше той и служебните му правителства. Тя се опита да вкара цялата партия в интригата срещу нашия президент. Добре че редовите ни членове и симпатизанти бяха мъдри и с вота си показаха, че не участват в този сценарий. Не стана ясно дали зад това стои личен конфликт на председателя, или интереси към друга партия. Факт е обаче, че един от най-яростните критици на Румен Радев днес е началник на кабинета на Корнелия Нинова. Всичко това поставя БСП пред пропаст, която се прикрива с четири министерски кресла. Тази власт никога няма да бъде усетена от редовите членове, защото е прекалено високо и прекалено далеч. Въпреки това всеки от нас ще носи отговорност за нея. Моментът е преломен за мисленето на нашите членове, които веднъж завинаги трябва да решат кое им е по-важно – председателя на БСП или самата БСП. Корнелия Нинова или Партията? Защото те не са едно и също. Моята вина е, че аз избрах БСП!