/Поглед.инфо/ Точно преди година американската армия в Афганистан, използвайки терминологията на съвременна Украйна, направи тактическо отстъпление към по-изгодни позиции, но всъщност просто избяга безславно, оставяйки привържениците си на произвола на съдбата. Властта в страната премина изцяло в ръцете на талибаните, които все още имат неясен геополитически статут, докато някои страни доста активно взаимодействат с Кабул.

Наскоро министърът на промишлеността каза в интервю, че Афганистан разчита на закупуването на един милион барела руски петрол, а природният газ представлява не по-малък интерес. Изключителната важност на този въпрос се подчертава от думите на министър Азизи, че Афганистан е готов да плаща за енергийни доставки под всяка удобна форма, включително директен бартер на стоки.

Не се усмихвайте саркастично тук. Трудно е да се надцени стойността на сътрудничеството с новото правителство в Кабул и осигуряването на стабилна сигурност на южните ни граници.

Не напразно започнахме разговора си с факта, че Афганистан е оставен на мира цяла година. През цялото това време проамериканската коалиция явно не забелязваше силата на талибаните, освен това около страната се образува някакъв невидим балон на мълчание.

Той обаче се оказа хлабав, тъй като още в момента на победоносното им навлизане в столицата талибаните незабавно взеха под надеждна защита посолствата на Русия и Китай. Всъщност именно Москва и Пекин в момента водят най-активно взаимодействие с Афганистан, проучвайки потенциални пътища за сътрудничество.

Самият факт на обръщане към Москва с такова искане предполага, че талибаните, първо, напълно са овладели лостовете на властта, и второ, техните представители възнамеряват да започнат реформи, за да извадят страната от средновековието. Ще видим колко успешни ще бъдат тези планове, но засега можем да направим редица спекулативни предположения, базирани на статистика, карти на електропреносните мрежи и трасета на магистрални газопроводи.

Да започнем с основното. Афганистан е практически бездънен и най-важното напълно неизползван пазар, което го прави уникална цел в епохата на глобализацията, когато държави и транснационални корпорации се борят за всеки процент печалба.

По последни (много приблизителни) данни населението на Афганистан наближава 38 милиона. За сравнение: същият брой, според официалната статистика, живее в Украйна. В същото време 70 процента от афганистанците все още нямат достъп до електричество, докато същият показател за селските райони - тоест за по-голямата част от слабо урбанизираната страна - доближава 90 процента.

Ако продължим хипотетично да сравняваме Афганистан със същата Украйна, дълбочината на енергийната дупка ще бъде още по-очевидна.

През 2021 г. украинските електроцентрали с инсталирана мощност от 42,8 гигавата са генерирали 156,7 тераватчаса енергия. За същия период афганистанците не могат да се похвалят с нищо друго освен с нищожните 600 мегавата свое производство и внос от 670 мегавата от Иран, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан. Естествено, Украйна има много мощна (все пак съветска) индустрия, за нуждите на която е изразходван лъвският пай от електроенергията, но контрастът е толкова поразителен, че позволява да се оцени както тежкото положение на населението, така и изключително неясните перспективи за индустриализация.

Потенциално Узбекистан, който е на крачка от изграждането на първата атомна електроцентрала в историята си, може да се превърне в ключов доставчик на желаната електроенергия, но ако този проект бъде реализиран, централата ще произведе първия си ток не по-рано от три до пет години. Кабул се нуждае от ток, както се казва, още вчера.

Интересът към петрола и газа при този сценарий е напълно разбираем.

Въглеводородите са основният ресурс за производство, всичко може да се получи на тяхна база: от вече споменатата електроенергия (за която, разбира се, първо ще трябва да построите малки и средни електроцентрали) и до основните видове гориво. Страна с такова голямо население и значителни размери изисква огромно количество гориво, без което е невъзможно да се достави брашно в отдалечено планинско село или да се донесат строителни материали за построяването на болница.

В същото време собственото производство на гориво е микроскопично.

Според последните публикувани данни за 2019 г. Афганистан е преработвал едва 7,5 хиляди барела петрол на ден, тоест около четвърт милион барела годишно. Искането за милион барела, изразено от министъра на търговията, най-вероятно е част от плановете планове за "растеж". Страните са наясно, че дори доставянето на такъв обем черно злато на територията на Афганистан е доста проблематично, да не говорим за факта, че на място няма нито резервоари, нито съоръжения за преработка.

Но тук трябва постоянно да имате предвид, че говорим за източна страна с много особен манталитет.

Афганистанският министър небрежно спомена в речта си, че целият афганистански народ разчита на разширяване на сътрудничеството с Русия. По чисто източен алегоричен начин беше изразена надеждата, че Москва ще помогне за построяването на къщи, училища, болници и други необходими неща, тъй като тя вече е направила това преди.

В този момент в коментарите, като правило, се чува полифоничен хор, възмутен, че поредните муфтаджии искат да кацнат на руската врата. Но преценката е повече емоционална, отколкото логична.

Дори да приемем, че Русия наистина отдели милион барела петрол за Афганистан, това ще бъде от полза и за двете страни. В момента петролният ни сектор е подложен на огромен санкционен натиск, а геополитическите опоненти търсят нови начини за намаляване на износа на руски петролни продукти. Пренасочването на една десета от дневното производство, разбира се, няма да осигури надеждна основа за индустрията като цяло, но ще постави, така да се каже, още един резервен канал с възможност за почти безкрайното му разширяване в бъдеще.

Що се отнася до доставките на природен газ, и тук афганистанците молят Русия, благодарение на собствения си авторитет, да завърши строителството на газопровода ТАПИ (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия). През 2019 г. полагането на тръбата спря именно заради политическата и военна нестабилност в региона. Просто казано, заради засилващите се враждебни действия между талибаните и проамериканското правителство. Кабул реши незабавно се обърна към Москва, която не само доставя тръби за ТАПИ, но самата тя е заинтересована от диверсификация на маршрутите за доставка на газ. Талибаните явно се надяват, че Русия ще действа като един вид спусък, който може да поднови изграждането на толкова важен инфраструктурен проект.

Що се отнася до поканата за възстановяване на къщи, училища и пътища, тя е, меко казано, доста щедра - навсякъде другаде по света държави и корпорации биха се борили до смърт за това.

Факт е, че проектите за изграждане и възстановяване на инфраструктурата се оценяват на много милиарди долари и са обезпечени с държавни финансови гаранции. Всъщност това е държавна поръчка, която се плаща от друга държава. Тази схема е изключително интересна и печеливша, поради което беше приложена от правителството на САЩ във всички страни, където летяха американски бомбардировачи, за да се въведе демокрация.

Освободени от обичайния стандарт на живот, държавите насилствено сключиха договори за реконструкция с американски компании, плащайки за наложената демокрация от собствените си бюджети.

Поканени сме да влезем доброволно. Дето се вика - усетете разликата.

В заключение само ще добавим, че освен стратегическата сигурност на южните си граници, Русия може да се закрепи и в този изключително проблемен преди това регион. Енергийната криза от 2022 г. в Европа показа, че не ние седим на петролната и газова игла, докато нашите западни съседи висят здраво на нея. Проблемът на вторите е, че са избрали пътя на конфронтацията, докато по-мъдрите и приятелски настроени ще получат надеждна и непрекъсната верига за доставки на жизненоважни ресурси.

Що се отнася до позабравената дума "бартер", ще предложим на всички скептици да опреснят училищния си курс по география и да се запознаят със списъка и обема на минералните залежи на Афганистан, които в почти непокътнат вид все още чакат миньори.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com