Акцията срещу ТВ7 е незаконна и погазва Конвенцията за правата на човека

/Поглед.инфо/ Акцията на частния съдебен изпълнител със съдействието на МВР срещу телвизиите ТВ7 и NEWS7 трябва да бъде незабавно преустановена.

Тя е в грубо нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човек и защитата, с която се ползва свободата на изразяване и закрилата на журналистическите източници.

Правно недопустимо е акцията да се свежда до спор за собственост или търговски спор. Една медия не е сбор от вещи, компютри, сървъри и имоти. Посегателство с такъв мащаб засяга демократичните устои на обществото и свободата на словото.

МВР и другите държавни институции следва да отчитат, че според Съда в Страсбург свободата на преценка на националните органи при намеса в свободата на печата е ограничена от интересите на демократичното общество в осигуряването и поддържането на свободен печат¹.

Според Европейския съд принудителни действия спрямо медии, извършени като “впечaтляващи и зрелищни”, неминуемо се отразяват значително върху служителите, работещи там и се възприемат от тях като потенциална заплаха за свободното упражняване на журналистическата професия.

Всяко използване на принуда и сила в помещения, ползвани от журналист, извън тези, които се провеждат във връзка с разследване на негова, несвързана с журналистическата му професия престъпна дейност, трябва да се разглежда като намеса на държавата по отношение на свободата на изразяване по чл. 10 ЕКЗПЧОС².

Претърсването и изземването в помещения на медии, чиято цел са сървъри или други носители на информация, създава опасност да се разкрият журналистически източници и е в грубо нарушение на Европейската конвенция за правата на човека³.

Съгласно Европейския съд по правата на човекасвободата на изразяване по чл. 10 ЕКПЧ представлява една от най-важните основи на демократичното общество и гаранциите, предоставени на пресата, са от особено значение. Според Съда, защитата на журналистическите източници е крайъгълните камък на свободата на печата. Липсата на такава защита може да разколебае журналистическите източници да подпомагат пресата в информирането на обществеността по въпроси от обществен интерес. В резултат на това може да бъде увредена важната роля на пресата като "пазител на демокрацията" и да бъде засегната способността й да предоставя точна и надеждна информация на обществото.

Като се има предвид важността на защитата на журналистическите източници за свободата на пресата в демократичното общество, всяка намеса, която може потенциално да до тяхното разкриване, е несъвместима с чл. 10 ЕКПЧ, освен ако това е обосновано от надмощно изискване в обществен интерес⁴.

Мащабни и масови претърсвания и други принудителни действия, дори да не са довели до разкриване на журналистическите източници, застрашават свободата на изразяване и печата дори повече, отколкото директен въпрос за разкриване на журналистически източник, зададен при разпит на журналиста. Това е така, защото силовите органи, организирали внезапно акция в редакциите на медии, имат широки правомощия да търсят и на практика разполагат с достъп до цялата налична документация. Според европейските стандарти, когато държавните органи обмислят решението дали да предприемат принудителни действия в редакциите на медиите, те балансират няколко конкуриращи се интереса и трябва “винаги да накланят везните в полза на интересите на демократичното общество от свободен печат”⁵. Търговски спор и интересите на КТБ не са достатъчни и нямат по-голяма тежест, отколкото свободата на печата.

При планиране на принудителни действия в помещения, ползвани от редакциите на медии и от журналисти, трябва да се прибягва само като последно средство, когато другите, по-малко засягащи свободата на медиите законови действия, не дават резултати и е налице “належаща обществена необходимост” от извършването им⁶.

При вземането на решение от МВР и другите държавни органи за извършване на принудителни действия в офиси на журналисти и медии трябва да се извършва само поради “належаща обществена необходимост” по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ. Такава най-често не е обоснована в случаи, в които са засегнати правата и законните интереси на отделни лица. Дори при засягане на обществен интерес при преценката дали да се извърши принудителната акция трябва да се дава превес в полза на свободата на медиите в едно демократично общество.

Преди да се прибягва към принудителното действие трябва да се съобразява значението на свободата на медиите и защитата на журналистическите източници като гаранция за спазването на правата на обществото да бъде информирано по важни за него въпроси.

При подготовката на принудителното действие трябва да бъдат възможно най-конкретно очертани обектите, подлежащи на търсене и изземване, така че да се ограничат във възможно най-голяма степен рисковете да бъдат разкрити журналистическите източници.

Извършването на принудителното действие трябва да бъде планирано така, че в най-малката възможна степен да се предизвика нежелана публичност на действията, зрелищни акции, многочислени групи от полицейски служители, използване на сила и други действия, които са от естеството да представляват заплаха за свободното упражняване на журналистическата професия и да разколебаят журналистическите източници в желанието им да предоставят информация на медиите, а от там и на обществото.

1^ Ernst et Autres c. Belgique (2003), No. 33400/96, par.93, Worm v. Austria (1997), 83/1996/702/894, par.47; Goodwin v. the United Kingdome (1996), par. 40.

2^ Martin et Autres c. France (2012), No. 30002/08, par.85.

3^ Telegraaf Media Nederland Landelijke Media BV and Others v. the Netherlands (2012), No. 39315/06, par. 86.

4^ Ernst et Autres c. Belgique (2003), No. 33400/96, par.91-117; Goodwin v. the United Kingdome (1996), par. 39;. Roemen and Schmit v. Luxembourg (2003), No. 51772/99, par. 57.

5^ Goodwin v. the United Kingdome (1996), par. 45.

6^Ibidem, par.125.