Анжел Вагенщайн: И България, и лявото са в състояние на разпад и самотърсене

/Поглед.инфо/ Сценарият на днешна България се преповтаря и е безконечен, казва в интервю за Bulgaria ON AIR Aнжел Вагенщайн

- Най-лошият сценарий за днешна България какъв е през Вашия поглед? Обикновено пишете хубави сценарии. Сега ви питам за лошия.

- Аз мисля, че ние в изместен смисъл на думата преповтаряме в един безконечник, в киното има това понятие безконечник, когато една лента се върти и пак се завръща и пак се върти, че ние преживяваме по няколко пъти едни и същи събития, по няколко пъти едни и същи крушения на надеждите. Трудно ми е да намеря една закономерност, една еднократност на нещата, които се случват. Винаги имам чувството, колкото повече остарявам, че всичко, което се случва, вече е било. И всичко, което сега става, пак ще бъде. А ние в момента нация ли сме?

- Това ви питам  - как от парчета чуждо влияние може да се получи обединена нация?

- Този тотален разпад на една много малка страна,на един много малък  народ, който представлява в момента като бройки един квартал на Шанхай, не повече от един квартал на Шанхай, изтървали сме дълбинни извори на понятието народност, народна духовност. В момента пренаписваме учебници, фалшифицираме цялата история, за да ни е удобна. Всичко сега трябва да ни е удобно, ама да е удобно за следващите няколко години, защото след  дамата, която сега очертава границите докъде може в един учебник да признаеш нещо или да отречеш нещо, ще дойде друга дама, друг министър на просветата.

Ние  сме в състояние на дълбочайша криза на идентичността.

- Тогава кое влияние е най-опасно в България?

- Най-опасното е нежеланието ни да се опитаме за дешифрираме четири трагически въпросителни на Левски след думата народе. След думата народе следват четири въпросителни. От тогава до сега ние не сме отговорили на тези четири въпросителни. Според мен, това са четири трагични въпросителни, на които България сега все по-малко може да отговори. Народе????

Един друг до него казва, „Бедни ми, бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее”...

Не съм сигурен, че от тогава до сега нещата чак толкова много са се променили. Мисля, че нещо трябва да върнем на тази нация.

- Какво?

- Духовността. Отговорът ми е прекалено банален, но има банални неща като хляб, вода и т.н. Една нация трябва да има духовност, чувство за единство.

- Слуга на колко господари сме?

- Много. Аз мисля, че старите наши ханове са имали повече чувство за държавност и достойнство отколкото сегашния нашия хан. Той е готов през цялото време, горкият, да се ослушва какво му заповядват, какво му нареждат. От една страна, руснаците казват - искаш ли „Южен поток”,  ама искаш ли  и кукиш  срещу този „Южен поток”. А ще правиш или няма да правиш АЕЦ? Американците казват – а си направил АЕЦ по руски, а майката ти е разкатана, ще я направиш, както аз искам...

Онези ханове, някогашните, са имали може би азиатско самочувствие на азиатския тиранин. Не знам дали не ни трябва тиранин, не знам дали не ни трябва тирания.

- Как ще оприличиш нашия хан сега? Накъде води България?

- Завчера най-голямото му достижение беше, че направил една дузпа и нацията се радва. Е, стигнахме до там да се радваме на дузпите на хановете. Докъде ще я докара? Ще я докара докъдето той може, после ще дойде друг.

- Посоката вярна ли е?

- Не знам. Изведнъж аз изпитвам някаква носталгия - разбирам колко съм уязвим с тази носталгия, носталгия към здрава ръка на един режим, който знае какво иска, накъде води тази страна, който има поне пред себе си 10-20-30 години. Каквото щем да си говорим, каквито щем оспорими и неоспорими истини да си споделяме, но тези  45 г. така наречен социализъм имаше една далечна, много далечна отвъд хоризонтите стратегия, имаше някаква схема какво общество искаме да направим.

Сега знаем ли какво искаме. Либертарианството. Искаме свобода. Какво значи? Коя свобода? Свободата не е абстрактно понятие. Какво искаме? Демокрация? Какъв тип демокрация?

Изведнъж се оказва, че тъкмо хората искат по-малко демокрация и повече ред, ако е възможно. Повече ред в тази страна, която се разсипва от това – я не сакам я да съм добре, а сакам Вуте да е зле.

- Да направим такава съпоставка – Царство България, социалистическа България и днес демокрацията.

- Царство България беше държава, фашизмът беше система. Желю Желев каза една глупост, вероятно увлечен от своите си страсти - в България фактически е нямало фашизъм.

Глупости! Аз съм евреин, не питайте само евреите имало ли е фашизъм или е нямало. Не ми се спори на тази тема.

В България е нямало нацизъм, но не се съмнявайте в това – България беше фашистка страна. Но България беше подредена страна, страна с ред, със закони, които се спазваха като цяло. Тя не беше разсипана на парчета, беше цялостна фашистка система.

45 години социализъм, дали някому  харесва или не харесва, това беше система.

Сега в момента е безсистемие, безпътица.

Това е, дето се казва, нация в насипно състояние, култура в насипно състояние.

- Да ви попитам за лявото. Защо са се хванали гуша за гуша, защо няма разбирателство? Излезе преди няколко дни общ кандидат за президент, после няма общ кандидат. Кое разединява лявото и как хората, които вярват в лявата идея, как да повярват като виждат, че те не си вярват? Как един потомствен социалист като Вас вижда това?

- Първо, така нареченото ляво е част от едно цяло – има ляво, център дясно. Щом като цялото е скапано, защо някой очаква, че щом като лявото е скапано, а дясното няма да е скапано или центърът.

България е в състояние на разпад, на самотърсене. И в лявото е така. Старото ляво вече не е възможно – диктатура на пролетариата, насилствено сваляне на режима, та аз с това съм расъл, мога да ви покажа партизанското оръжие - още го имам тук.

- Корнелия Нинова може ли да обедини лявото?

- Въпросът е друг. Нейната стратегия. Аз твърдя, че я няма, че е объркана, неопитна, твърде амбициозна. Тя е добър човек, но не й е това работа, тя не е лидер на политическа партия. Самият факт, че вдясно от себе си има Георги Гергов, собственика на половин Пловдив, на една част от Варна, на безкрайно количество милиарди... Не може една лява партия да има в ръководството си такъв човек като Гергов.

Тя е неопитна. Тя е смятала в своята несигурност, че като се обкръжи с хора от ляво, от център, от дясно, бедняци, революционери, герговци и тури тук една значка шарена, наречена Лабмо, и от това тя става по-красива. Не става.

Ламбо е цвете, цвете на ухото на селска мома.

Не е Лабмо човекът който може да бъде дясната ръка, опитната, силната, решителната, с пълна яснота накъде води тази партия. Но аз знам, че Ламбо е емоционално момче, но той не е стратег на една партия. Друго нещо е стратегията, много по-жестоко, по-рационално.

С моите емоции, с неговите емоции, с неговите нежности колко той обича партията и как тя го обича и колко хората ей така го обичат. Аз не знам колко са обичали Сталин, но той е бил държавник. Може да са го мразили, но той е бил държавник до такава степен, че хората тръгват на смърт „За родину, за Сталина” и то тези, които тръгват на смърт, са пуснати от Гулаг, от лагерите. Това е да си държавник.

- Къде виждаме държавника днес? Говорим за лявото, ген.Румен Радев вашия президент ли е, вашия държавник ли е?

- Евреите тук, в Ючбунар, казват „ Не му познавам кой е този”. Сега ген.Радев не му познавам. Имаше едно време песничка ”Аз съм редник, не съм генерал”  и така - аз съм редник, не съм генерал. За пръв път го чух сега, не го знам.

Какъв би бил верният ход на „Позитано”? Че аз ако го знам, бих бил Маркс.

- Някой знае ли го?

- Не мисля, но има сили, които го налучкват.

- През цялото време на нашия разговор седя и гледам тези снимки – 212, 43-та година.

- Това е номерът на моето дело, сега не ми се човърка да ви покажа смъртната си присъда.

- Младо момче на 22 г., което разбира и знае за смъртната си присъда и има този поглед.

- Ами аз тук съм счупен, пребит от Дирекцията на полицията. Важното е да вярваш.

Най-лошото нещо е човек да загуби вярата,

да загуби пътя, да не знае накъде върви.

Тук знаехме какво искаме, накъде вървим. Дали сме сбъркали пътеката, но ние вярвахме в това, както вярва този, който е в Джомолунгма и знае, че ще се качи на Монт Еверест - това му е задачата.

- Звездите в очите как да ги запазим?

- Засега сме сълзи в очите, а звездите са в косите - това е в театъра. Нека си стои все такъв, това е чудесното в театъра - със сълзи в очите и звезди в косите винаги. Смях и сълзи и страдания - и едното, и другото заедно прави изкуство, това ми е най-важното, другото...

Интервюто можете да видите тук

Набор: Фактограф