/Поглед.инфо/ В предишна публикация „За националните празници” от 6 март, по повод 790-годишнината от битката при Клокотница (09.03.1230 г.), споменахме и за 815-годишнината от битката при Адрианопол (14.04.1205 г.), в която цар Калоян разби рицарите на Латинската империя и плени Балдуин І.
Неотбелязването на самата дата с нарочна публикация на втората от тях не е пропуск. Единствената причина е, че датата съвпада със 144-годишнината от събранието в Оборище, открито на 14 април 1876 г., на което се взима решение за въстание. Не споделихме за годишнината от Оборищенското събрание и в публикацията „Ден на Конституцията и празник на юриста” от 16 април, макар това първо народно събрание да се счита за поставящо началото на парламентарната демокрация в България. И колкото да се страехме да открием поне няколко реда или казани дори една-две думи за която и да е от тези годишнини, да не говорим, ако макар неофициално за тържествено отбелязване през 2020 година, изглежда наложеното т. нар. извънредно положение е дотам всесилно в своята ефективност, че да покрие със забрава в съзнанието и такива славни събития от историята на България. Колкото до Великден 2020-та, според вече изразени от някои мнения той ще остане първият в българската история с незатворени, но празни поради препоръката на някакъв Национален оперативен щаб да не бъдат посещавани заради вирус църкви. Ако не с възхвалата от пловдивския митрополит на властимащите и конкретно на премиера, обявявайки за чудо „съчетанието на църквата и държавата в най-чиста симфония, която не се е случвала от поне 1000 години”.
Все пак, днес е 20 април – датата, на която по решение на оборищенските народни представители преди 144 години избухва Априлското въстание от 1876 г.
МОЯТА МОЛИТВА
"Благословен бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
