/Поглед.инфо/ "Имаме достатъчно предпоставки да живеем с дъното, което сме си избрали и заслужили. Когато живееш с ритуалите и критериите на дъното, няма как да бъдеш във възкресението, небесата и спасението".

Интервю с проф. Валери Стефанов.

БГНЕС: На историческото дъно, от гледна точка на бездуховност и национален нихилизъм ли се намира България в навечерието на Великден?

Валери Стефанов: Така жадно чаканата българска Пролет е една заседяла се Есен. В дълго приковаване към кръста на историята. Небе, което мълчи заканително и се свива, както се свива свитъка във виденията на Йоан.

Има едно споделено усещане за колективен провал, въпреки високите празнични приказки за необратимата демокрация и непременния национален възход.

Традиционните ценности, на които се уповава всяко общество, изглеждат занемарени, неефективни. Институциите не респектират с авторитет и са обект на перманентна подозрителност. Българският Преход застина в страстите и изгуби усещането за перспектива,както и вярата си в историята.

Бездуховност можем да наречем собствената си колективна занемареност. Можем да наречем с това име тоталния провал на българското образование. Като бездуховност можем да определим вулгарната публичност и сладострастието, с което пълни посредствености са обгърнали съдбините на България. Това е и манталитетното пропадане на цели социални слоеве.

На дъното човек може да се задуши, но може и да заживее в разбирателство с него. Имаме достатъчно предпоставки да живеем с дъното, което сме си избрали и заслужили. Когато живееш с ритуалите и критериите на дъното, няма как да бъдеш във възкресението, небесата и спасението. Това е синдромът на последния и обречения – той привиква с ролята и статуса си, укорите не го плашат, добрите примери го карат да мрази. Затова твърдя, че в огледалото на великденската символика можем все още да се държим за думите, но не и за мислите. Така е, защото фатално сме объркали обещанията за благата и благоденствието с надеждата на Спасението.

БГНЕС: Как се живее във времена без будители, без духовни водачи, без църква, без национална кауза? Къде и в какво да търсим упование?

Валери Стефанов: Способностите на едно общество се мерят и по това, доколко то може да излъчва авторитети и да следва каузи. Няма чистота в България, на никого не я позволяват. Има само перманентно и заплашително омърсяване на всичко, кипнала зараза във всеки извор. Никакъв авторитетен глас не може да се извиси из реките на пълноводното медийно блудство. Никой глас не може да възвести някаква истина, да призове към споделена кауза. Пътища много, а целокупният български народ върви по онзи, по който го поведат господата с юздата.

През 19 век Българският Великден е роден от Училището, Църквата и лудите глави на родолюбците. Сега във възвишената държава България унижението на учителите е всекидневие. Църквата се е вторачила в себе си и част от нея стои гърбом към паството. Луди глави няма, но затова пък има платени от чужбина родолюбци. С кого да вървиш към възвишение? С кого да сътвориш Възраждане? Повсеместната глупост и арогантност притиска и размива дори отчаянието. Все пак, полагаме усилия да не му се отдаваме, нали без хоризонта на любовта и надеждата нищо не сме.

БГНЕС: Все повече подражаваме на образци и следваме примери, традиции и култури, които по същество са чужди за нас. Забравихме да се гордеем, а сякаш дори малко се срамуваме от българското и българщината - къде ще му излезе края?

Валери Стефанов: И дъното, и краят са метафорични образи. Не искам да бъда апокалиптичен, но в близката историческа перспектива смаляващата се балканска държава България не я чака нищо добро. Това е страна, в която човешката инфраструктура е почти напълно разбита. Каквото е останало като колективен интелектуален потенциал ще бъде успешно разпиляно и разпродадено. Обемите на консумацията ще бъдат основен критерий за социален успех и екзистенциален смисъл. В геополитически план държавата ще бъде използвана като буферна зона между силите на стратегическия сблъсък. Като просяци на кръстопътя на историята сме застанали. Една държава, която има нужда да се пази не от външни врагове, а от самата себе си.

Срамът и гордостта са възвишени поляризации, направени в други времена и от един друг български народ. Днес ни подхожда най-вече омерзението.

БГНЕС: Непобедими ли са кичът и деградацията?

Валери Стефанов: Ето едно максимално кратко определение – кичът е претенциозна безвкусица. Кичът е празнота с дрънкулки. Като се вслушаме, ще чуем край нас да дрънкат много дрънкулки. Но всичко това не създава смисъл, то работи за безкрайните безсмислици. В политиката дрънкат дрънкулките-политици, в медиите дрънкат дрънкулките-"експерти". Дрънкат едни и същи неща, но какво от това, когато няма кой да спре телевизора, радиото, компютъра! Кичът е непобедим, защото ако си спрем телевизорите, лудите дрънкала ще влязат през комините. Това е диаболичното всемогъщество на постмодерния медиен и политически кич. В страната на чалгата кичът е естетическа норма.

За да спрем деградацията трябва да има градеж, градация, вдигане на нивата. Трябва да се създават и отстояват пространства на друга мисловност, на различно слово. Както е призовавал християните в Ефес апостол Павел – трябва да се води борба "против светоуправниците на тъмнината на тоя век". Това, което следва да добавим след думите на апостола е, че тъмнина с тъмнина си приличат, но всеки век си има своя специфична тъмнина. Тъмнината на 21 век трябва да бъде разпозната и опозната, за да бъде прогонена. А не като отслабнала умствено орда да повтаряме в унес "Кой?". И да чакаме някой митар да мине, за да ни плати за смелостта и въпроса.

БГНЕС: Превърнахме дори ритуала за Великден в пошло шоу…

Валери Стефанов: Да, това е част от кича, от пълното неразбиране на свещените дати и символичните календари. Комунистическата българска държава гонеше християнския календар и си измисляше свои "свещени" дати. Сега християнският календар е свободен, но смисълът му тлее. Невидим е за слепците. Затова по медиите можете да чуете, че Разпети петък е ден за празнуване, докато той е денят на пределната скръб, на максималното духовно съсредоточаване. Затова можете да прочетете, че по Великденските празници ще има забавления – например, бой с яйца.

В световете на развлеченията и масовото оглупяване символите се свиват и изчезват като пламъка на угасваща свещ. Ритуалите се извращават, когато ти е недостъпна духовната пластика на свещените действия. Човеците стоящи отвъд силата на символите и пластиката на ритуалите не апелират към Бога. Не се терзаят заедно със страданията на Сина. Те са хора на светските страсти, на словоблудствата, слуги са на преходните земни началници.

Професор Валери Стефанов е професор по история на българската литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на учебници по литература и на сборници с критични материали в помощ на часовете по литература.