/Поглед.инфо/ Когато наречеш черното – бяло, то едва ли и бегло се приближава до първия сняг. Но самоукият Клаузевиц от Русе Каракачанов си въобрази, че ако фризира доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили ‘2016, реалността в Българската армия тутакси ще заприлича на Дебеляновите белоцветни вишни. И от тревожната констатацията, че "българските Въоръжени сили само частично са в състояние да изпълняват задачите си", в редактирания вариант цъфна идиотски оптимизъм - българските ВС вече са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
Към конституционните задължения по опазване на българо-пакистанската, българо-иранската и други необозначени на нито една географска карта бразди ще се върнем по-после.
Като разбра за идеите на отбранителния шеф в началото на лятото, президентът Радев – който според Конституцията е и нещо като върховен главнокомандавщ - с половин уста порица тези напъни. Толкова с половин, че Каракачанов си премести пушката от дясната в лявата ръка. И го подкара както си знае. Убеден бе - при тази парламентарна гарнитура и доклад, с който преименува ВВС във военно-космически сили, ще мине.
Разбира се, дори той не е в състояние да си изкриви докрай душицата. Независимо, че обединено-патриотичната формация, в която се насади, говори точно за опакото. И в доклада срамежливо е отбелязано, че браним род и Родина по всички точки на планетата "с редица затруднения, свързани със системния финансов недостиг, нарастващия недокомплект от личен състав и лошото състояние на остарялото въоръжение и бойна техника". Българският народ тук е изчерпателен в коментарите си: с трици – маймуни; пàри нèма – действай; къде всички турци – там и гол Асан…
Тогава да не се чудим защо имаме войска само за парад. И то когато преторианската гвардия НСО за всеки случай ù извади затворите на автоматите…
Естествено, не върви един „розов доклад”, каквито през годините са довели до днешното състояние на армията - според Радев, съвсем да не обещава. Обещава. Увеличаване на парите за отбрана в бюджета и повишаване на заплатите на военослужещите. Толкова уклончиво и неопределено обаче, че няма как да не си помислим – ама друг път, нали.
И докато Каракачанов къса диагнозата – дано болният сам оздравее, недокомплекта във войската расте. Не само защото младите рядко помислят да изберат армейска кариера. А тези които са се престрашили и – още по-важно: случайно са се оказали психически, образователно и физически годни, много бързо се връщат обратно „в цивилизацията”. Новите (или втора ръка, но политкоректни) бойни самолети се лутат като щури между лобисти, политици, експерти и края на сагата не се вижда. В Сухопътните войски БТР-60ПБ си е направо модерна техника. А Т-72 е машина, пред която с гордост позират върховният главнокомандващ без армия и министърът без отбрана по време на съюзнически учения. Същата техника, която със свалено въоръжение и купол се използва на безкрайните простори на страната, която обявихме за заплаха, за оран нивите. Или като високо-проходима аварийна. А над България до време ще хвърчат италиански изтребители. След това и пиле може да не прехвръкне.
И да се върнем към „конституционните задължения (…) в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС”. Не е ясно за каква обща политика за отбрана на Съюза става дума. Такова животно няма. Всеки си пази собствената градинка. А НАТО? Ами пази – зоните на икономически и политически интерес на Вашингтон. Но в този „родолюбив” доклад думата „мисия” има ключово значение. Не случайно именно Каракачанов издаде заповед по време на вечерните проверки по случай национални празници да се споменават и загиналите в подобни операции български военни. Кого бранят нашите момчета и момичета в Афганистан, в Ирак, на Мачу Пикчу (ако бъде наредено)? Какви български интереси охраняват? Или може би историкът по образование, агент „Иван” по призвание има предвид, че някогашните ни предци са тръгнали някъде от онези далечни земи. И кой му даде право да нареди имената на тези гастарбайтери с автомати да се четат редом с българските ханове и царе, с поборниците за национално освобождение, с героите от войните за териториална цялост на България, до тези на Левски, Ботев, Караджата?
Не обвинявам никого. Не и тези, които са избрали пътя на наемни войници за чужда кауза, прикрита зад пооръфания флаг на носители на демокрация и свобода. Те тръгват не от добър живот в опустяващите български казарми, оставят роден край и семейства, рискуват да не се върнат.
Две и повече десетилетия всички управляващи се надпреварваха да съсипят армията. И в това прозира много зла умисъл. Помните ли фразата, която преобърна живота на един политик и едва не промени историята на България: „По добре танковете да дойдат!” Изречена или изопачена. Властта се бои от танкове. Защото в историята на измъчената страна често пъти именно военните са били онези, които са идвали да разчистят Авгиевите обори на оялата се и самозабравила се партокрация. За жалост не винаги са оставали с чисти сърца и ръце.
Днес армия няма. Има доклад. Белоцветен като вишните в стиха на поручик Димчо Дебелянов. Загинал на 2 октомври 1916 в бой. За България. Край село Горно Караджово, днес Моноклисия. Което не е България. Но не войниците са виновни за това – политиците…