/Поглед.инфо/ Гняв. С това единствено чувство учените от БАН посрещнаха проекта на бюджет 2022, който четвъртък мина на първо четене в парламента. Поискаха спешна среща с правителството и заявиха, че този път няма да търпят да ги заблуждават с обещания за евентуална бъдеща актуализация на бюджета, който те определят като

вреден, дискриминационен и обиден

Над 10 години академията се опитва да се измъкне от последиците от „тайфуна Дянков“, който оряза драстично парите за науката и се опита да я умори от глад, чрез проектобюджета за 2022 г. откровено се връща политиката на ненавист към нея на този скандален финансов министър на Бойко Борисов. Навремето Дянков оряза парите на академията с 40% и сведе от 90 на 18 милиона лв. тези за фонда „Научни изследвания“ (ФНИ) – единствения инструмент на държавата за финансиране с конкурс на научни проекти с българска специфика и цели! Тогава намерението да се унищожи българската наука бе ясно. Но няма нито логика, нито обяснение за това, което се случва сега.

За тази година субсидията на и без това недофинансираната Българска академия на науките не се увеличава, напротив – дават й се само едни 2 млн. лв. за покриване на ръста на минималната работна заплата до 710 лв. Това е очевадна дискриминация, защото според Закона за развитието на академичния състав всички длъжности и критериите за тях във висшите училища и научните организации са уеднаквени. Но миналата година в нарушение на този закон с постановление бяха определени базови заплати единствено за преподавателите във вузовете, като се започне от 1300 лв. минимум за асистент. В същото време вече от години заплатите в БАН са много под това ниво, в момента са с около 30% по-ниски, средната заплата в академията е 850 лв. За адмирация е, че учителските заплати ще се увеличат до 125% над средната за страната, но дисбалансът ще стане пълен, защото професорът в БАН ще получава по-малко от асистента в университета и по-малко от… начинаещ учител. Впрочем, същото е положението и на Селскостопанската академия, на която за 2022 г. се дават само 800 хил. лв. допълнително спрямо 2021 г. - за минималните заплати. Няма страна в света, в която най-квалифицираният персонал да получава най-ниските заплати! Ако тази ситуация остане, на мен лично ми

мирише на Страсбург…

Най-вредното обаче в цялата работа е геноцидът над младите учени, които във всеки мол биха изкарали повече пари, отколкото в БАН. В последната година 120 млади учени са напуснали академията! В институтите остават само тези, които не мислят жизнения си път без науката – колкото да защитят дисертациите си и да бягат в чужбина, където им създават несравнимо по-добри условия за научна работа. В сектора на науката в България те перспектива нямат. А всичко това означава прекъсване на възпроизводството на научни кадри, без което науката просто умира.

Министърът на образованието и науката акад. Николай Денков е поискал 20,4 млн. лв. допълнително за БАН, но не ги е получил, както се разбира от доклада му до ресорната комисия в парламента. Най-смешното оправдание, което финансовият министър Асен Василев е могъл да измисли, е, че не можело просто така да се дават пари, а трябвало да е срещу конкретни ангажименти и резултати. Премиерът Кирил Петков удовлетвори молбата на учените и се срещна с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. Обещал е подкрепа, но и той – срещу резултати.

Тази мантра също не е нова, но тя показва единствено опит да се замажат гафовете с бюджета на академията. Първо – къде другаде в сектора, а и в публичната сфера изобщо, се поставя подобно искане, за да се платят заплатите? Никъде. И второ – да се оправдаваш с искане на разултати и ефективност баш за БАН е направо цинично. Още когато България влизаше в ЕС, човекът, изпратен за контрол от Еврокомисията – Луи Белмен, направо заяви в нарочно дадено пред мен интервю, че в страната ни има една институция за адмириране, и тя е БАН! И днес постиженията на академията са ясно видими. Основното е, че

единствено БАН се отчита пред парламента всяка година

за дейността си, представя в пленарната зала подробен отчет какво е работила и какво е постигнала в различните научни области, пред всички депутати. Отчетът се изпраща до МС и до всички министерства. И е публично достъпен. Какви още резултати се искат? БАН има признат навсякъде по света авторитет като водеща научна институция у нас, дава половината от международно признатата научна продукция на България. Академията е лидер в сектора по брой проекти от ФНИ и от европрограми, водеща е по брой патенти, нейни изследователи са посочени в престижната Станфордска класация сред първите 2% на водещите учени в света, публикациите й в реферирани списания са се увеличили с 38% за последните три години, тя поддържа 14 мониторингови системи в страната, над 50 експертни органи, обслужващи всички сектори у нас и държавните органи – също.

Впрочем, БАН е единствената институция в България, която се подложи – по своя инициатива! - на международен одит за качество и ефективност и през 2009 г. получи висока оценка от европейския одит. Отгоре на всичко, стъпвайки на одита, БАН направи поредната трета вътрешна реформа, окрупни институтите и ги сведе до 42 (някога бяха 122). Властта преди години изказа намерение да подложи и вузовете на такъв външен одит, ама не би… Няма важна задача в държавата, в която да не участва БАН - от строителството на магистрали и тунели през енергетика, екология, опазването на духовността и културното наследство до създаването на лекарства. Всичко това са факти. И някой да се оправдава, че не знаел какво работи БАН, е демонстрация единствено на безхаберие. А през 2022 г. да се обяснява защо е нужна наука е нонсенс, какъвто няма дори в Бурквина Фасо.

И още една мантра се шири отдавна сред властващите у нас – учените ни да работели повече по

международни проекти,

та да си докарат доходи. Щеше да е смешно, ако не показваше пълно неразбиране за научната дейност. Първо, учените ни работят по научни проекти с максимален интензитет при минимална финансова осигуреност (доказват го международни изследвания). Миналата година все още останалите в БАН 2500 учени са работили по над 2000 научни проекти. А по брой на учените на глава от населението България вече се нарежда на последните места в ЕС.

Най-важното е, че международните проекти са надграждане, а не основа за финансирането на науката. Това сто пъти ни го повтаря Еврокомисията. И дори според националната ни Стратегия за научните изследвания, в момента трябваше да инвестираме 1% от БВП за наука. В ЕС средната квота от БВП за инвестиции в науката сега е 2,3%. Над половината от тях идват от частния сектор, но той инвестира в собствените научни институти на големите корпорации, каквито у нас нямаме, а публичните научни организации се финансират от държавата пряко или чрез научни фондове, припомни зам.-председателят на БАН чл.-кор. Стефан Хаджитодоров. Нашето правителство официално планира за 2022 г. 0,4% от БВП за наука, като това е сметка от Консолидираната фискална програма, т.е. в тази квота влизат и парите от европроекти, и чаканите средства по Плана за устойчивост, и собствените приходи на институтите от договори, наеми и пр.

Реално нашата държава инвестира за наука общо около 0,2% от БВП и сме последни в ЕС по публичните средства за изследвания. За ФНИ се планират едва 16,8 млн. лв., половината отиват за плащания по проекти от предишните сесии. А за науката във вузовете по закон би трябвало да се дават 10% от издръжката, но години наред Законът за висшето образование не се спазва и се отпускат само по 8 млн. лв. Сега са предвидени 13 млн. лв., което обаче пак е закононарушение.

И още един факт – от парите за проекти по регламент е забранено да се плащат ток, парно, вода, заплати. По проекти може да се купуват модерна апаратура и консумативи, да се издават книги или да се правят конференции, но възнагражденията по тях не са високи – около 100 лв., посочват учени. В последните години имаше дори случаи в Европа да отказват наши качествени научни проекти, защото държавата ни не поддържа науката, не осигурява съществуването й в достатъчна степен и не е надежден партньор в това отношение. Как да си партнират равноправно нашите учени от БАН с нейните под 60 млн. евро годишна субсидия с колегите си от сродния по структура и цели научен комплекс „Макс Планк“, на който германската държава дава 2 млрд. евро годишно, или със СНРС във Франция с неговия бюджет от 3,7 млрд. евро? Дори Австрийската академия на науките в сродна по големина държава е осигурена с 359 млн. евро годишно. Няма как да те приемат за партньор, ако ще си грееш колби на котлон. А сега вече институтите направо ще затворят, защото няма как да платят повишените суми за ток и отопление…

Ето заради всичко това гневът ще изкара учените ни на улицата., ако нещата с бюджета не се променят. Те настояват за 30,6 млн. лв. допълнително за изравняване на заплатите с тези във вузовете и за компенсиране на цените на тока и парното. И да им се дадат полагащите се по закон пари за обучаваните докторанти, които в последните години често не им бяха давани. Нямало било пари. Има ги парите в бюджетните отношения за някои, но не за науката (вж. табл. 2). Да не говорим колко пари биха влезли в хазната, ако се въведе прогресивно данъчно облагане като в цяла Европа, ако се увеличи процентът от БВП на публичните разходи (сега се допускат до 42%, а в ЕС средното е около 47 %, във Франция е над 55%.). Що не пипнете и допусканията за невисокия ни в рамките на ЕС държавен дълг или правилата за престъпните концесии на подземни богатства и летища, от които концесионерите изнасят милиарди (според Сметната палата), а в бюджета се очакват едва по 200 млн. лв. от концесионните такси на година!

Всеки бюджет определя посоката на развитие на държавата. Всичко може да се оправи, и законите ще се спазват, стига да искаш да развиваш държавата си чрез икономика на знанието и чрез модерни технологии, които без наука не стават. А не като нечия подчинена и зависима колония./Сн.1/

Данните са според записаните в бюджетните закони за съответните години стойности на БВП и на субсидиите. Във функция "Наука" тук са включени субсидиите за БАН, за изследванията в държавните вузове, за ССА и Фонд "Научни изследвания". ЕС в момента дава за наука средно 2,3% от БВП./Сн.2/

Всеки може сам да види коя институция как е увеличила субсидиите си и кой колко е обеднял за годините на т.нар. преход.