Коментар на Поли Пантева за в. „Телеграф”
/Темата за проблемите в дома за деца "Асен Златаров" в Надежда бе повдигната от общинския съветник Калоян Паргов/
Много преди за излезе наяве грозната истина за болните възпитаници на дома за деца лишени от родителска грижа „Асен Златаров", излязоха далеч по-страшни статистики. Към 8 юни броят на ХИВ позитивните българи достига 1548. Това е бройката само на официално регистрираните. Колко са реално, никой не знае. Само от началото на 2012 г. са открити нови 75 случая на заразени, като половината са под 29 години. Т.е. възрастовата граница спада мълниеносно.
Болестта не избира по цвят на кожата, пол или възраст. Може да удари всеки, но когато е вируса на СПИН се окаже заразено 12-годишно ромче от социален дом или 13-годишно дете, живеещо в катун и носещо бебе в утробата си, коментарите по традиция вървят е вдигане на рамене. Защото сме свикнали да приемаме, че обитателите на катуните ровят по кофите и правят безразборен секс, като пропускаме факта, че в 21-и век в страна, част от ЕС, гета дори не би трябвало да има. А картината е зловеща - благодарение на всеобщото дезертиране от отговорността за тази част от така нареченото ни гражданско общество тези деца проституират, за да оцелеят и спокойно могат да заразят всеки, допрял до иначе евтинитеим услуги. А какво правят останалите цигани от махалата? Прикриват, лъжат, отказват да приемат диагнозата и дори се сърдят, че хората бягат от тях. Троснато заявяват на екипа ни, че сред тях заразени няма и отказват да вземат каквито и да е мерки. В подобен момент човек започва да си задава въпроса безотговорността не е ли също толкова страшна зараза?
Да, сега децата са приети в болница. Но това е само палеатив. Ще бъдат настанени за ден-два в лечебното заведение, ще им бъдат направени профилактични прегледи и ще бъдат изписани. Каква ще е съдбата им след това, не е особено ясно, но пък грижите; положени за тях, ще поуспокоят съвестта на всички втрещени от истината за тези хлапета. А тя далеч не е изненадваща. Все още в неизвестност е и ромче, болно от СПИН, свободно разхождащо се по кюфте, използващо хвърлени някъде спринцовки, предлагащо секс, просещо. Друго пък скоро ще роди вероятно също заразено малко бебе, което ще порасне и като майка си ще обикаля улиците, ще проституира и ще сее страшната зараза. Никой не знае накъде ще поемат децата след неизбежното изписване от болницата. А и те едва ли осъзнават сериозността на положението, в което се намират. Глупаво е да търсим виновни и да прехвърляме топката от родителите към дома и институциите. Когато се стигне до подобна ситуация, отговорността винаги е на повече от един. Страшната статистика далеч не касае само ромите. СПИН-ът не случайно е наречен чумата на века. Примесен с необходимата доза безотговорност, няколко спринцовки и капка кръв, изходът може да е фатален. Днес за 5 ромчета от катуна в „Орландовци'", утре може би за много повече.