/Поглед.инфо/ „Расте броят на политиците у нас, които се опитват да отклонят страната от евроатлантическата й ориентация...Чухме не един политик да зададе въпроса: какви са тези евроатлантически ценности. Казвам ги ясно – това са ценностите на мира, демокрацията, върховенството на закона. Има ли някой, който да каже открито, че евроатлантическите ценности са по-различни от нашия национален идеал?“.

Тъй опяваше Върховният главнокомандващ на Въоръжените сили на България на 1 септември, когато се откри новата учебна година във ВА „Г.С.Раковски”. И подчерта, че членството в ЕС и НАТО е „фундамент на демократичното развитие на България”. Ето защо в рамките на предстоящата президентска надпревара всеки от кандидатите трябвало ясно да се определи къде стои ценностно и да поеме конкретни ангажименти как ще задълбочи интеграцията на страната в ЕС и НАТО и как ще отстоява „евроатлантическите ценности”. Плевнелиев защити яростно и решението на Министерския съвет за съвместна охрана на въздушното ни пространство с ВВС на САЩ. „Самоизолацията на България в своето въздушно пространство не помага за повишаването на бойните способности на Българската армия”, нареждаше той, изтъквайки собствения си принос за отбранителната ни интеграция в евроатлантическите структури.

Върви ни, изглежда, на президенти. Все от трън, та на глог. За чий ли грях Господ така до днес наказва България?! Покойният

Желю Желев

ставаше и лягаше с лозунга за връщане на земята в реални граници. Е, върнаха земята. Сега умира българското село и земята в реални граници става чужда собственост. Народът осиромаша и продава мило за драго, за да оцелее. И бащинията си продава. И я купуват многострадалната българска земя все моредушни инвеститори, дето нямало да я изнесат зад границата. Да, но българинът е на път да остане дърво без корен.

Петър Стоянов

обяви членството на България в НАТО за стратегическа цел и нов цивилизационен избор. И както се казва, беше осъществена мечтата на идиота. Правителството на “Дедо Цар” подписа, а хахото Соломон Паси дори плака от умиление. Днес, по признанието и на Виктория Нюланд, България е прифронтова държава, а военните ни активи не стигат, за да бъде обезпечена националната сигурност. Но, пей, сърце – НАТО ще ни брани. На тази кълка лежат и не искат да знаят дори, че този път ще плачат кански и народ, и политици: Москва не вярва на сълзи.

И Георги Първанов

изтърпяхме за президент. Дори цели два пълни мандата. Това, изглежда, даде основание на Румен Петков непрекъснато да го титулува като най-успешния политик на прехода. Няма да оспорваме правото му на вятър, но нашето мнение е друго: Георги Първанов бе за дълго време, и още продължава да бъде, филоксерата на българския политически живот. До каквото се докосне, излинява, гние, и умира. С такъв човек на разузнаване не се ходи, и на маса е невъзможно да стоиш с него. Или ще ти плюе в чашата, или в душата. Спасение няма. Това другарство, идейна близост, дадена дума, Отечество – бошлаф. Като един архар ще те отстреля и няма да му мигне окото. За съвест, да не говорим, за правда – отнюд. Всеядност и арогантност – това е неговото агрегатно състояние. Дори в Москва, пред висшия руски елит, го демонстрира преди две-три години: „Ще има голям шлем (енергийните проекти. – Бел. ред.), но ще има и американски бази.” И посочи себе си като гаранция за този вече наистина утвърден нов цивилизационен избор. После се видя колко струва думата му. Енергийни проекти няма, но базите – четири на брой, са вече факт.

Недоразумението Росен Плевнелиев

ще се запомни с рекламата на „евроатлантическите ценности”, с антируската си реторика и с това, че отказа да се кандидатира за нов мандат. Не от скромност, а защото партията държава ГЕРБ отказа да го номинира. Без нея, само с подкрепата на ДСБ, той щеше да стане за смях. Нейсе, този отказ беше единственото добро дело в цялата му политическа кариера.

Що се отнася до злосторниците, дето се опитват да ни отклонят от единствено правата евроатлантическа вяра, Плевнелиев не посочи нито имената, нито партиите им. Не обясни обаче и генезиса на прословутите „евроатлантически ценности”, всяка от които е с многовековна история. Мирът, например, е хилядолетна мечта на човечеството, откакто то е започнало да воюва. Въпреки това човешката история е повече военна, може би защото войната е майка на всички начала. Доказателството е, че войни се водят и днес, когато съществуват НАТО и ЕС с техните „евроатлантически ценности”. Президентът на САЩ Барак Обама е носител на Нобелова награда за мир, но именно неговата администрация финансира и насърчи метежа в Киев, довел до руско-украинската криза и братоубийствената война в Донбас. Същата администрация инициира и „Арабската пролет”, чиито горчиви плодове берем днес под формата на бежанска вълна от Близкия изток към ЕС. Да не говорим за опита за преврат в Турция на 15 юли тази година, за който Ердоган директно обвини Америка. От своето създаване до днес „миролюбивите” САЩ, лидерът на НАТО и на „свободния” и „демократичен” свят, са водили над 150 войни. Те са единствената засега държава, използвала ядрено оръжие срещу цивилно население. И когато обвиняват Русия в агресивност заради кризата в Украйна и „анексирането” на Крим, трябва да обяснят защо и преди тази криза обграждаха Руската федерация с военни бази и противоракетни щитове в новоприетите страни членки на Алианса. Да не говорим за икономическата блокада срещу Куба и над 638-те опита за убийство на Фидел Кастро. Не е ли всичко това нарушаване на Първата Божа заповед „Не убивай!”?

Демокрацията

която господин Плевнелиев представя за „евроатлантическа ценност” пък е измислена от древните атиняни. Буквалният превод на това понятие означава „власт на демоса”, тоест на свободните граждани от мъжки пол. Именно те се събирали на агората, за да решават вътрешните и външните проблеми на града държава Атина. Жените, робите и дори временно живеещите в Атина чужденци са били изключени от обсъждането и вземането на управленски решения. По повод негодуванието на жените от тази дискриминация Аристофан написал комедията „Жените в народното събрание”. Неговите героини все пак успели да се доберат до Народното събрание, след като заплашили мъжете си с пълно сексуално въздържание. Обаче овладявайки събранието, започнали да се питат: „Едно не проумявам, как така ще вдигаме ръцете си при навика да вдигаме краката си?”.

Толкова за древната, по-точно атинската демокрация, защото по същото време Спарта е била абсолютна монархия. Наченки на модерна парламентарна демокрация се появяват едва през късното Средновековие. След буржоазната революция в Англия се създава парламент, който ограничава властта на монарха. За да предотвратят подобно развитие, френските крале позволили създаването на Генерални щати, но едва с Великата френска революция от 1789 г. се създава Революционен конвент. Именно той по времето на якобинската диктатура осъжда крал Луи ХVI и съпругата му Мария-Антоанета на смърт чрез гилотиниране. На гилотината свършват и някои революционери като Дантон, Робеспиер и Сен Жуст. Така че и демокрацията си има своите кусури. Понякога изплашеният и отвратен от злоупотребите на управляващите народ е в състояние да избере чудовища. Но вместо извинение, ни навират в очите, че „Демокрацията е лоша система, но по-добра човечеството не е измислило”...

Върховенството на закона

също не е измислица на съвременното общество. Историята е пълна с примери на законодатели, като се започне от атинянина Солон и вавилонеца Хамурапи, мине се през българския хан Крум и „Кануни” (“Законодателят” султан Сюлейман, наречен още Сюлейман Великолепни), и се стигне до съвременните национални парламенти и Европейския парламент.

Всички буржоазни конституции провъзгласяват, че гражданите са равни пред закона. Но само Швейцария е превърнала в норма пряката демокрация чрез провеждането на референдуми по всички въпроси. Докато у нас Законът за допитването до гражданите изброява един куп въпроси, които не могат да се поставят на референдум. Сред тях са формата на държавно устройство, външната и данъчната политика. Кога например българският гражданин е бил питан към кой съюз да се присъедини България? Не беше питан и когато политиците ни натикаха в „коалицията на желаещите” да участват в окупацията на Ирак през 2003 г. Просто го направиха, уж за да ни приемат по-лесно в НАТО и да си върнем иракския дълг от 2,5 млрд.долара. Наистина ни приеха в НАТО, но вместо дълга, получихме от Ирак 11 ковчега.

После се включихме и в операцията срещу Кадафи в Либия, изпращайки фрегата „Дръзки”, но не получихме и либийския дълг от 300 млн. долара. А за да ни приемат в ЕС, затворихме първите 4 реактори на АЕЦ „Козлодуй”. Това го уреди г-жа Кунева, а тогавашният президент Георги Първанов награди еврокомисаря Ферхойген с орден „Стара планина”... Въпреки че последният излъга, че в ЕК имало решение за затваряне на въпросните блокове.

„Законът е врата у поле, през нея минават само баламите” - гласи една шопска мъдрост. Президентът „евроатлантик” показа, че отношението му към законите е подобно. Вместо да наложи вето върху приетия от „реформаторското” мнозинство изборен кодекс заради противоконституционната постановка за задължителното гласуване, той сезира Конституционния съд по три въпроса, предложени за всенародно допитване от „Шоуто на Слави”: електронното гласуване, мажоритарният избор на народните представители и намаляването на броя им от 240 на 120. Любопитното е, че самият той беше предложил за референдум въпроса за електронното гласуване. Сега го оспори, въпреки че неговият референдум стана нелегитимен, понеже не събра толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори. Конституционният съд, в който президентът има своя квота, също отхвърли оспорваните от Плевнелиев въпроси.

Нищо ново под слънцето, като се има предвид, че когато гледат някой нов закон, част от конституционните съдии казват, че противоречи на Конституцията, а други са на обратното мнение. Единствено за въпросите на Слави се произнесоха като един.

За етикета и „нашите овни”

Защо изредените от президента „ценности” се етикетират като „евроатлантически”? Нима страни, които не членуват в НАТО, като Швейцария, Швеция и Финландия, са по-малко демократични, миролюбиви и уважаващи закона от нас? Или Великобритания, която с референдум ритна вратата на ЕС и не изглежда да е много нещастна?! Остава брюкселските бюрократи да забранят референдумите, че както е тръгнало, и други ще започнат да напускат ЕС, а защо не и НАТО. Тогава какво ще стане с „евроатлантическите ценности”? Ще бъдат ли преименувани само на „атлантически”, или ще станат общочовешки след разпадането и на НАТО? Или ще се прибегне до налагане на евроатлантизъм чрез аргумента на тоягата!?

Всъщност срещу тези ценности работят най-много хората като Плевнелиев, които ги цитират под път и над път. Включително „евроатлантика” Местан, който от трибуната на НС приветства с декларация от името на ДПС свалянето на руския Су-24 над Сирия на 24 ноември 2015 г. След опита за преврат на 15 юли Анкара заяви, че свалянето на руския бомбардировач е дело на пилоти, участвали в опита за преврат. Излиза, че Местан е подкрепил превратаджиите „гюленисти”, които препълниха затворите в Турция и се наложи да бъдат пуснати 38 000 престъпници, за да се отворят места за новите осъдени. Въпреки това Местан беше приет от премиера Бинали Йълдъръм ден преди срещата му с българския министър-председател Борисов.

Но да се върнем на нашите овни, както казват французите

Как така Плевнелиев не намери за нередно кандидатът за президент на ГЕРБ да бъде обявен в 12-ия час? Нали в закона е регламентирано, че кандидатите за президент трябва да се регистрират най-късно 45 дни преди датата на изборите? Президентската кампания в САЩ се вихри една година, а у нас толкова време се крие дори кандидатът на управляващата партия! Защо като Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили президентът атлантик не удари по масата и да изиска от правителството бюджетът за отбрана да стане 2% от БВП, вместо да се хвали, че го е докарал до 1,36%? Колко пъти командирът на ВВС трябва да подаде оставка, за да разберат Плевнелиев, Борисов и Ненчев, че военната ни авиация наистина е „приземена по корем”? Кандидатът за президент Румен Радев не е дезертьор: като командир на ВВС той непрекъснато биеше камбаната за тревога, но срещаше стена от мълчание и неразбиране. Може би като президент ще успее да поправи непоправимото... Докато днешните президент, премиер и военен министър смятат, че да се кара боен самолет, е по-лесно, отколкото да си политик, авиацията ни ще продължава да агонизира, както и националната сигурност. Отпуснатите от кабинета 80 млн. лв. няма да стигнат само да се подменят амортизираните колесници на самолетите. Останалите 800 млн. лв. пък ще се отпускат разсрочено. Ако ще купуваме остарели американски F-15, четири от които ще ни „пазят” от 9-и до 16 септември, да напомним, че и по-съвременните от тях F-16 са спрени от производство в самите САЩ. Ерго, можем да купим или да ни бъдат подарени само втора и трета употреба американски авиони. Но при подарък няма комисиони...

Компроматната кампания срещу генерал Радев

която се води откакто се кандидатира за президентските избори, оспорва не професионалните, а нравствените му качества. И по-специално, набляга на факта, че се е развел и има нова съпруга. Министърът на отбраната Николай Ненчев дори го обвини в конфликт на интереси, понеже бил назначил на работа съпругата си. Генералът обаче, има жена до себе си, докато премиерът Борисов „живее като куче”, както сам казва. А съпругата на Плевнелиев нито веднъж не се показа с него дори на празник. През 2009 г., докато той беше само министър на благоустройството и регионалното развитие, Юлиана Плевнелиева изригна във фейсбук срещу обкръжението му: „Не ни трябва бойкомер, а бойкометър. Да ги грабне, че да ги запрати през девет планини в десета!”

Да напомним известното

България, и преди да влезе в НАТО и ЕС, си имаше своя, национална представа за ценности и идеали. От 3 март 1878 г. тя е свободна, макар и като васално княжество на султана. От 6 септември 1885 г. е съединена, а от 22 септември 1908 г. и официално е независима. Оправдало се е обаче опасението на Тодор Икономов: „Боя се, че свободата ще ни завари варвари и ще я използваме варварски”. Няколкото национални катастрофи и вътрешните братоубийства потвърждават страховете му. Защото българските управници все са налагали свободно своя избор как България да застане на уж печелившата страна, която впоследствие се е оказвала губеща. Нито демокрацията, особено привидната, нито законността, обслужваща користни интереси, са ни осигурили мир и благоденствие. Както пише Алеко Константинов по повод изборите за Осмо обикновено народно събрание: „За кой бяс ни е тази свобода и законност, ако не се изтрепят барем хиляда избиратели!”.

Твърди се, че и лошият закон е по-добър от липсата на закон. Но най-добре е законите да се правят за народа суверен, а не за неговите „слуги”, управниците, които открай време си мислят, че са му господари. Бюрократите в Брюксел показаха, че и техните правила не са за всички. Уж всички сме равни в ЕС, но някои са по равни, затова нека не ни навират в очите техните ценности, свеждащи се до узаконяването на гей браковете или до защита правата на мечките, дължината и формата на краставиците, размерът на доматите и „кокошето щастие”. Не България е родина на признанието, че „Овцете изядоха хората”!

Мирът, демокрацията, свободата, солидарността, законността, състраданието, благотворителността и други ценности не могат да бъдат приватизирани, още по-малко пробутвани като „евроатлантически”. Но господин Плевнелиев просто си трупа актив пред новите господари, белким го уредят с някоя синекура, че да го показва телевизорът, щото отдавна за народа е като един Мистър Бийн. Обществената му мисия тук приключва конфузно, да не кажем печално. Отсъствието му от тържеството в Пловдив по случай 131 години от Съединението беше посрещнато „с благодарност”. Не е зле да повтори номера при отбелязването на Деня на независимостта - 22 септември, както и на Нова година. Фактът, че Плевнелиев отъждествява „евроатлантическите ценности” с националния идеал ни връща към въпроса кое е първично - евроатлантическите ценности или националния идеал! Заключението, че щом днес нямаме друг национален идеал, освен въпросните „ценности”, дали не означава, че сме си закрили и държавата, и нацията?

България повече от всичко днес има въпиюща нужда от единение. Нека генералът на българското единение се казва Румен Радев, на него подаряваме нашата надежда за българското бъдеще. И нека той, зрънце по зрънце, да възвръща суверенитета на Отечеството. Това е благодатната нива на националния идеал.