Интервю с Бойко Маринков, д-р по история от Института по балканистика и общински съветник в СОС

- Г-н Маринков, датата 10 януари 1944 г. историците свързват с един трагичен исторически акт – бомбардировките над София. Кои са причините, които заставят Обединеното командване на англо-американските съюзнически войски да даде зелена светлина на тази атака ?

- Тази тема получи мощен обществен интерес и коментар след едно решение на СОС от октомври 2010 г., с което беше дадено съгласие за поставяне на паметен знак на територията на посолството на САЩ в памет на загиналите американски военнослужащи в годините на Втората световна война. Сега, в навечерието на 67-та годишнина от тези трагични и съдбоностни събития, очаквам да прочетем и чуем още една серия от мнения.

Връщам се към Вашия въпрос - защо Обединеното командване дава зелена светлина на бомбардировките над българската столица, какви са политическите проекти върху този акт?

Бомбандировките над София имат една глобална и поне четири конкретни предпоставки. В последните 20 години историографията в Европа отново се върна към анализа на Втората световна война, на нейните характеристики, различни от тази на всички останали военни конфликти до 1939 - 1945 г., включително и от Първата световна война.

Фундаменталната разлика е, че до този глобален конфликт въоръжените сили търсят надмощие, включително и при окупация на територията на противника. Във Втората световна война двете коалиции съзнателно и целенасочено търсят унищожаване на противника като въоръжени сили, като население, като индустриален потенциал, като жилищен фонд, а дори и като унищожаване на културно наследство. Това е философията на тази война - тя ражда геноцид, разселване на огромни етнически групи, бомбардировки на градове, след които е унищожен обикновенно целият сграден фонд. Примери: Ковънтри, Вупертал, Варшава, Прага, Дрезден, Хамбург.

Гражданското население и гражданската жилищна среда се възприема като част от военния потенциал и спрямо него се води политика на унищожение.

Предпоставките за бомбардировките над София през 1943-1944 по своя характер, мащаби на разрушения и човешки жертви се вписват изцяло и напълно в характеристиката, която дадох по-горе на Втората световна война. Конкретният ход на събитията от втората половина на 1943 г. дава отговор на Вашия въпрос.

Първо - в края на юли 1943 г. Обединените англо-американски сили започват овладяването на о. Сицилия, като начало на план за създаване на плацдарм за настъпление в континетална Италия и елиминиране на един от основните съюзници на Германия. Незабавно след това "Големият фашистки съвет" с подкрепата на двореца и крал Виктор Емануил гласуват за свалянето на Бенито Мусолини и с това откриват решителната фаза на политическата криза в страната. С цел окончателно решение Съюзното командване дава заповед за масови бомбардировки над италианските градове, като на 13 август е най-свирепата бомбандировка на столицата Рим. Само след два дни в Испания започват тайни преговори за капитулацията на Италия, завършили с подписането и на 1 октомври с новото правителство на маршал Бодолио.

Разказах подробно за това, защото много от тези елементи ще срещнем и в събитията, свързани с нашата столица през 1943-1944 г .

Ще обърна внимание и на второто историческо обстоятелство, разиграло се паралелно с описаните по-горе събития. Това е смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., в разгара на операциите на Средиземноморският театър на военни действия и на разгрома на немските части на Курската дъга и освобождаването на Украйна.

Смъртта на българския монарх има ключово значение за следващия ход на събитията. До този момент Борис поддържа чрез посредници в Швейцария и Турция активни контакти с представители на англо-американците. Част от тези контакти и до днес не са разкрити, но добре документирани са например писмата, които се разменят между посредниците на царя и специалния представител на президента Рузвелт в Швеицария Алън Дълес, бъдещия директор на ЦРУ. Смъртта на Борис открива периода на политическа криза в страната, елиминира решаващия фактор във формирането на българската външна политика и прави задкулистните комбинации много по-сложни, а при определени обстоятелства-безперспективни. Формирането на Регентския съвет - Княз Кирил, ген. Михов и проф. Богдан Филов, както и новия МС под ръководството на Добри Божилов дава ясен знак, че промяна в ангажиментите на България към силите на Остта остава без промяна.

- Това ли са най-важните причини за започване на бомбардировките в края на ноември 1943 /най-мощни в първите месеци на 1944 година/, или има и други?

- Българското правителство и регентите следят изключително внимателно събитията в Италия, чията капитулация на 1 октомври 1943 г. възприемат като предизвестие за предстоящото. На 13 октомври проф. Богдан Филов изпраща ясно послание до американските посредници в Истанбул - днешният режим трябва да се стабилизира, страната може да бъде крепост срещу болшевизма и на финала - "...въздушните нападения над България биха намалили съпротивителните сили на народа по отношение на болшевизма." - Б.Филов, Дневник, С.1988, с.628.

Ако до този момент в българското правителство и в средите от двореца е имало илюзии за търсене на някакво особено отношение към България - след коференцията в Квебек на Чърчил и Рузвелт, след Московската конференция на външните министри на СССР, Великобритания и САЩ и след Техеранската конференция на тримата големи - събития концентрирани в тесният отрязък на втората половина на 1943 г. - тези разсъждения вече нямат особена стойност.

Първият сигнал за планираното са първите бомбардировки на 18 и 20 октомври 1943 г., съответно над Скопие и Ниш, където са прекъснати железопътните връзки. Това е ясно предупреждение към българското правителство, което по всички данни е подценено и пренебрегнато.

На 14 ноември 1943 г. е извършена първата след декември 1941 г. бомбардировка над София. От летища в Италия излитат 100 бомбардировача и 60 изтребителя. Цел на атаката е Централна гара, но разрушенията са в района на Подуене и Хаджи Димитър.

Тази бомбандировка открива черната и скръбна сметка на жертвите от бомбардировките, на броя на ранените и на разрушените сгради в София. Убити - 56, ранени и контузени - над 90, разрушени и необитаеми сгради - над 130.

- Защо, според Вас, се прилага политика на масово унищожение спрямо България?

- Защото това е духът на англо-американските въздушни операции в Италия, Германия и Румъния през 1943 г., чиято цел е чрез масови разрушения на градовете и техните потенциали/индустриални и жилищни/, да се дестабилизира системата на противника.

До края на 1943 година бомбардировките над София продължават с една особена последователност - на 24 ноември, на 10 декември, на 20 декември и на 30 декември 1943 г.

Общият брой на загиналите вследствие на тези бомбардировки нараства до 200 души, на ранените над 400, а разрушените сгради са над 600. Англо-американската авиация прецизира ударите си главно в района на Централна гара, Орландовци и Банишора, както и погребите на 1-ви пехотен полк в Лозенец. Пораженията в центъра на града все още са малко.

Разказвайки за събитията до края на 1943 година в София искам да отбележа две особено важни - войнската доблест и саможертва на българската авиация в защитата на града и тоталната неподготвеност на службите за Обществено подпомагане за да посрещнат първите нужди на пострадалите и бездомните.

При отразяването на въздушните атаки на съюзниците на 20 декември 1943 г. във въздушен бой при таран загива летецът Димитър Списаревски, превърнал се в легенда на българската авиация.

Така стигнахме и до "черния понеделник" 10 януари 1944 година. 400 самолета-бомбардировача и изтребители на обединената англо-американска авиационна група атакуват София и унищожават столичните квартали на запад от храм "Св. Александър Невски" и улиците Московска и Оборище. На две вълни - около обяд и привечер са унищожени 3 500 сгради, дадени са над 400 човешки жертви и са сринати със земята сградите в целия център. Градът остава без вода и ток, а на следващия ден над 300 000 души го напускат.

Очакванията за политически завой и скъсване със силите на Остта не се реализират. Това предизвиква второто и още по-унищожително за града бомбено нападение на 30 март. Горят Народният театър, сградата на МС, на Министерството на финансиите, силно са пострадали прекрасни пететажни обществени и жилищни сгради на улиците Търговска, Дондуков и Леге , както и кварталът около Военното училище. Жертвите са сравнително малко - 55 убити и 20 ранени, тъй като населението на столицата е намаляло драстично с близо 80 %.

Англо-американските бомбардировки приключват с една последна разрушителна акция през април 1944 г., когато завършва и черната равносметка - 750 загинали, 2 200 ранени и 12 000 сгради унищожени изцяло или частично.

- Какво следва да направим, за да разберем този период и да почетем паметта на жертвите?

Надявам се да продължим да четем собствената си история извън черно-белите клишета. Войната е жестоко време и паметта за него трябва да е особено чувствителна. Българските и немските летци имат заповед да защитават град София, американските и английски летци - да атакуват града по заповед и подробен оперативен план. Градът и цели негови квартали бяха буквално сринати, стотици хиляди останаха без дом и покрив и за тези, които се връщаха след 1944 г. в него предстоеше да преживеят десетилетни лишения и неудобства. Унищожени бяха сгради с особена историческа стойност, а средствата за възстановяване на други бяха огроомни. Победители и победени дадоха своите жертви. Най-страшно пострада мирното градско население – 90 % от жертвите са обикновени софийски граждани и едва 50-60 са войници от 1 пехотен полк.

Съединените щати поискаха от СОС и получиха през октомври 2010 г. едно ненужно им решение да поставят паметен знак за своите жертви при тези бомбардировки.

Смятам за правилно да продължим делото на «Мати Булгария», които през 1992 поставиха един скромен знак - една морена в градинката зад Народното събрание в памет на жертвите на София от бомбардировките през 1943-1944 г. Столичните общински съветници от всички политически партии и гражданското общество могат да бъдат инициатори на изграждането на един пантеон на жертвите в чест на 70-годишнината от тези трагични събития.

Снимки "Изгубената България"