/Поглед.инфо/ Обявеният на тъмно конкурс за български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург е опорочен и нагласен! По няколко причини.

Първо, конкурсът е опорочен, защото се прави на тъмно, без ясни и предварително подложени на обсъждане в професионалната общност и гражданското общество критерии. В стремежа да се пробута на бързо в последните дни на служебното правителство "свой" кандидат, правосъдният министър Иванов, който иначе усвоява стотици хиляди долари от чужди донори, за да бъде радетел за "прозрачни назначения в съдебната власт", и през ум не му е минало да организира публично изслушване на кандидатите. Колко удобно, нали? Тъкмо такова публично изслушване, с възможност за медии и граждански организации да задават въпроси към кандидатите е единственото мерило за прозрачност на подобен избор.

Второ, в състава на конкурсната комисия, назначена на 29.09. след като са станали ясни кандидатите е бил включен г-н Красимир Кънев, който е в очевиден конфликт на интереси, доколкото заедно с кандидатът за съдия Йонко Грозев са основатели на организацията "Български хелзинкски комитет". Кандидатът Грозев в продължение на 10 години е бил ръководител на програма в посочената организация, а членът на конкурсната комисия г-н Кънев е бил негов работодател.

Трето, публично известна е общата принадлежност на служебният министър Христо Иванов и г-н Грозев към един и същи кръг от свързани с общо финансиране и обща политическа насоченост неправителствени организации, създадени и разроени от група от двайсетина физически лица, които усвояват десетки милиони от чужди донори.

Четвърто, очевидна е и политическата насоченост на нагласения избор. В професионалните среди вече има основателни съмнения, че "изборът" е уреден, предрешен и нагласен в полза на кандидата Йонко Грозев. Тъкмо този кандидат освен юрист и адвокат по правозащитни дела е и политическо лице с отчетлива партийна ангажираност - зам.-председател и ръководител на сектор "Съдебна реформа" в партия "Движение България на гражданите" и член на "Граждански съвет" – орган на партийната коалиция "Реформаторски блок". Дори вчера да се отказал от тази партийна ангажираност, няма лошо. Лошото обаче е, че и самият министър Иванов публично и нееднократно е афиширал своята политическа принадлежност към същата партийна коалиция. Каква независимост и обективност да очакваме тогава?

Пето, крайно време избирането на български съдия в Съда в Страсбург да бъде подчинено на ясни критерии. Компетентността в областта на правата на човека и въобще в областта на правото е абсолютно задължителна. Но не е достатъчна като критерии за подобен важен държавен избор. Примерът е краен, но за сметка на това ясен – д-р Менгеле е бил доста компетентен медик, но е абсурдна дори мисълта да бъде предложен от Германия за нобелов лауреат да речем.

Питам тогава какъв знак ще даде българската държава, ако изпрати в Страсбург кандидатурата на човек, който макар и компетентен юрист, е бил не само адвокат, а и активен публичен застъпник за две от най-антибългарските каузи в годините на прехода. Иска ли българската държава и българската общественост да даде знак пред Европа, че подкрепя сепаратистите от ОМО "Илинден" и опитите за признаване на някакво "македонско етническо малцинство" в България? Иска ли българската държава и българската общественост да даде знак пред Европа, че споделя усилията за разбиване на Българската православна църква, които бяха правени повече от десетилетие до приемането на историческия Закон за вероизповеданията от 2002 г., че и даже и след това? Казвам го на висок глас - кандидатът, който искат да уредят по връзкарски начин с нагласения конкурс е адвокат и активен обществен застъпник за тези две антибългарски каузи. Казва се Йонко Грозев. Нищо лично, но целостта на България и единението на Българската православна църква са ми по-мили от дребнавите амбиции на този или онзи да заеме сладки постове, използвайки държавната власт.

Шесто, служебното правителство, освен че е на дъното на общественото доверие според социологическите проучвания, страда от остър дефицит на демократична легитимност. То не е избрано от гражданите и няма мандат за подобни дългосрочни решения, които ангажират българската държава. Още повече, че след броени дни има избори.

Затова, опороченият конкурс трябва да бъде отменен, а след това е необходимо да се направят три конкретни стъпки, за да е коректен и национално отговорен изборът на български съдия в Страсбург:

- Обществено и професионално обсъждане на критериите за избор.

- Публично изслушване на кандидатите, техните концепции и възгледи, което да е открито за медиите и гражданските организации, които да могат да поставят въпроси.

- Съставяне на конкурсна комисия от авторитетни юристи, които не са били във финансови взаимоотношения с неправителствени организации, в които участват кандидатите.

-------------

Борислав Цеков, президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон.