/Поглед.инфо/ В театъра краля го играят придворните. На сцената на българската политическа комедия Борисов го играят „беквокалите“, по израза на президента Радев. Илюзия е да се мисли, че фалцетите на ГЕРБ в парламента водят самостоятелен живот, извън правата партийна линия. Те са проекция на лидера и всяко тяхно безчинство, провокация или злостна клевета се върши със съгласието на патрона. В това не може да има никакво съмнение. И в този смисъл думите на Радев, че Борисов или не владее партията си, или я насърчава в битката й срещу държавния глава, са попадение в десятката. Да, Борисов тайно насърчава войната, а явно изобразява гълъб на мира, припявайки „ние, първите цигулки в държавата, свирим в една тоналност“, „дайте да си стиснем ръцете“, „да има стабилност в държавата и мир по света“.
В тази театрална игра, в която Борисов го играят придворните, има един малък проблем, обаче. И той е, че бойковите „остриета“ не са точно остри. А някои дори са психически неуравновесени. И го въвличат в неприятности, та му се налага да низхожда ex machina, да влага целия си махленски чар и да се крие зад принципа за разделението на властите, за да замазва гафовете. Вместо да мести фигурите по голямата шахматна дъска...
Така се случи и с последната „поръчка“ срещу президента. Трябваше само да го сплашат с оная комисия за изтребителите в парламента, за да спре да им се меси в далаверите, а те взеха че преиграха. И пламна война между институциите. А това е последното, от което Борисов има нужда в навечерието на прословутото „Европредседателство“. И ето го пак в ролята на Великия комбинатор, който трябва да усмирява нищожеството Паниковски. Гангстерска харизма, лафове и чар срещу тъпа, усърдна корист.
В атаката си срещу президента тези хора са единни. В прикриването на корупцията и разпределянето на порциите са заедно. Усещането за двувластие в ГЕРБ произтича от някои особености в характерите. Борисов иска да бъде обичан на всяка цена и не може да си позволи открита война с Радев. Не желае да изглежда и като съучастник в хасковския произвол. Затова символично зове за оставки, колкото да изглежда добър. Цветанов, влязъл в ролята на лошия, също толкова условно му се противопоставя, бранейки хората си като пълновластен господар на членската партийна маса. На това почива неговият авторитет. Спасяването на редник Добрев бе подпечатване на омертата. Гаранция за всички отанали, които са „в кюпа“. Защото пропука ли се единството на мафията, тръгват съдебните процеси. Цветанов е това, което Борисов иска да бъде, но не може да си позволи. По ред съображения. Ако въобще има сблъсък между двамата, то той не е властови, а по-скоро на нервна почва. Но цялата ситуация прилича повече на евтин театър, в който премиерът изобразява възмущение, а адютантът му мръщи вежди, докато му носи чехлите. Комедия без арте.
Приказките за „бламиране“ на лидера и бунт на парламентарните гербери срещу създателя им, изглеждат силно преувеличени.
По-вярното е, че ГЕРБ, воглаве с Борисов, не понася органически политическото съжителство с президент, излъчен от опозицията. Хеле пък ако има висок рейтинг! За това се иска висока политическа култура, несвойствена за партията-държава. С Плевнелиев беше лесно. Един от наш’те. Но Румен Радев е опасен по системата „свой-чужд“. Разделението на властите, зад което Борисов се крие, когато трябва да оправдае агресията на Цветанов, е пълна абстракция за тези хора. А мисълта, че някой може да им наднича в канчето или, недай си боже, да надзирава борбата с корупцията, им е направо непоносима. Когато Цветанов плещи глупости в парламента, а Борисов не желае да му затвори устата – тогава имаме разделение на властите. Завърта се плочата: "България е парламентарна република, парламентът има свой живот“. Когато Борисов, под външен натиск, заповяда на депутатите си незабавно да оттеглят законопроекта, който забранява финансирането от чужбина на магистратски организации – няма разделение на властите. Изглежда за премиера този основополагащ принцип на демокрацията е някакъв пищимал, който местиш ту отпред, ту отзад, според нуждата.
Конституционният замисъл всяка власт да възпира другата и всички те взаимно да се контролират, бе зачеркнат от ГЕРБ по време на 8-годишното им самозабравяне във властта.
Към днешна дата паламентарният модел изглежда напълно изчерпан.
Парламентарната република все по-трудно излъчва устойчиви мнозинства, тъне в скандали, крие се под чадъра на институции, чиито ръководни органи сама излъчва – ВСС, ДАНС. Към тях скоро ще се прибави и антикорупционната агенция, чийто шеф , по предложение на ГЕРБ, също ще се назначава от парламента – сиреч управляващите ще разследват сами себе си. Системното разрушаване на принципа за разделението на властите в крайна сметка руши държавността и води до пълна загуба на доверие в институциите.
Но какво тук значи някаква си държава? Важното е Борисов да е на власт. Беквокалите, техните кумове и кумици знаят защо...