/Поглед.инфо/ Избирателят на Слави Трифонов - млад, от по-малките градове и селата, но не винаги гласува

Проучването на “Тренд” през февруари не регистрира структурна промяна в електоралните нагласи на българите.

Непосредствено след местните избори ежемесечното ни изследване показа увеличаване на дистанцията между първите две партии. Това е традиционният ефект на победителя в изборите, в който първата политическа сила получава определен електорален “бонус”. През февруари обаче тази преднина вече не личи.

Причините може да са много – по-студено време, поизхарчени пари от празниците, по-високи сметки за комунални услуги и прочее. Към всичко това трябва да добавим, разбира се, и проблемите с околната среда - скандалите около горенето на боклуци, мръсния въздух в столицата и водната криза в Перник. Но последната

като че ли

все пак

остана локална

Ако проблемът се беше разпространил и в други населени места, това можеше да нанесе и по-голяма щета на основната управляваща партия.

ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила с малко над 2% преднина пред основния си опонент БСП.

Партията на Бойко Борисов след местните избори се ползваше с традиционния

“бонус” на

победителя от

вота, но този

ефект вече е

консумиран. Кризата около водата в Перник вероятно също оказва влияние и това е довело до лека ерозия в подкрепата на основната управляваща партия. Електоралните нагласи през февруари очертават формула 5+1 партии при следващ състав на Народното събрание. Към днешна дата

сигурни

участници

изглеждат

ГЕРБ (20,3%), БСП (18,1%), партията на Слави Трифонов (7,1%), ДПС (6,7%) и “Демократична България” (4%). ВМРО остава с 2,6% подкрепа от всички анкетирани, което запазва реални шансове за представителство на партията на Каракачанов в следващия парламент.

По всичко личи обаче, че най-голямата опозиционна сила в страната не може да се възползва от кризите на управление. Скъсяването на дистанцията между ГЕРБ и БСП се дължи най-вече на ерозия на ГЕРБ, без да се регистрират по-високи стойности на подкрепа за социалистите.

На терена от няколко месеца обаче има и нов играч. За формацията на Слави Трифонов знаем все още малко. Дори името все още е под въпрос. Едва онзиден пък разбрахме кои ще са основните фигури в ръководството на партията. Социологическите инструменти обаче ни дават възможност да видим какви хора като профил са потенциалните избиратели на новия проект. За целта акумулирахме данните от последните три месеца на интервюираните лица, които декларират, че биха гласували за формацията на Слави Трифонов. Ето какво излезе:

- Сериозна концентрация на привържениците във възрастовата група между 18 и 39 г., докато

при най-

възрастните

(над 70 г.) почти

липсва

подкрепа

- Симпатизантите на новия проект са основно в областните и по-малките градове и села.

- Основното предизвикателство пред новата партия обаче е изборното поведение на потенциалните избиратели – хора, които невинаги гласуват, а на последните два избора са предпочели да останат пасивни. В този смисъл сериозен проблем за Трифонов ще бъде тъкмо мобилизацията за гласуване на тези избиратели в изборния ден.

* Заглавието е на Поглед.инфо