/Поглед.инфо/ Честит празник! Този празник не е само наш, това е празника и на много хора, които с живота си платиха за правото да бъдат мечтатели.
Това е празникът на онзи поет, който знаеше, че септември ще бъде май, и че животът трябва веднъж завинаги да влезе в състояние на вечна пролет.
Това е празник и на онзи, другият поет, който не знаеше за какво е роден, но беше наясно за какво трябва да умре един човек.
Това е празник на още един поет - онзи, който обичаше живота по толкова страстен начин, че възпя звездите над Фамагуста и своята вяра, че родината му един ден ще се отърве от своя мрак и ще заживее в светлото бъдеще.
Това е празник на едно малко момче като Митко Палаузов, празник на разстреляните ястребинчета, празник на едно поколение от идеалисти, които се пребориха и извадиха страната от блатото на мракобесното средновековие.
Именно това не могат да приемат днешните едноклетъчните хейтъри. В България на власт дойдоха унизените, онези, за които беше предвидено винаги да си стоят по селата, да бъдат неграмотни и тъпи и никога да не потърсят справедливост.
И най-накрая. След 9 септември беше създадена "народна република".
След 10 ноември думата "народна" изчезна някъде.
Тези, които дойдоха на власт преди 25 години, тогава така мразеха народа, че се опитаха да му вземат всичко.
Как да не харесваш тогава 9-ти септември, а?