/Поглед.инфо/ Народите водят войни не само с други народи.
Те водят войни и със самите себе си.
Миналото е законна гордост, но и несломена болка.
Българското минало боли.
Българското Съединение си остана половинчато.
Българското единение си остана утопия.
За един народ, който брои историческите си катастрофи, миналото е болезнен психологически казус.
٭٭٭
В „Плачещата ливада”, един от филмите на великия гръцки режисьор Тео Ангелопулос, има сцена, в чиято дълбочина се веят две гръцки знамена, вдигнати едно до друго. Знамето символизира нацията. Двете знамена препращат към разделението.
Двадесети век е време и място на кърваво разделените народи.
Преди десетилетия едни гърци се биха ожесточено с други гърци.
В Испания едни испанци ляха кръвта на други испанци...
В Италия обесиха Дучето и остригаха назидателно Малена...
В Германия боледуваха дълго от колективната си вина...
Историческите рани се затварят трудно.
Някои народи успяват с изцелението и единението, други народи – не.
Българският народ не успява особено.
Нито с изцелението, нито с единението.
Нищо, че се позовава на снопа на Кубрат и е написал похвала за Съединението на входа на Парламента си.
٭٭٭
Има историческа памет, но има и терапевтична амнезия. Преди половин век Александър и Маргарете Мичерлих са написали за нея в книга със заглавие „Неспособността да скърбим”. Паметта, амнезията, носталгията, покаянието... са част от онова, което се нарича „психологическа рекултивация на миналото”. За да е ясно, че в Миналото не е заровена Истината, натам са ориентирани конфликтуващите интерпретации и противоречивите емоции на настоящето.
٭٭٭
Когато не можеш да формираш истинска критична култура на паметта, си обречен на траен емоционален примитивизъм.
Не може да има единение за народ задавен в омразите си.
Вековно вторачен в отмъщенията си.
Смятаме, че езикът на мъстта и омразата унижава и унищожава другия. Че ни прави силни, исторически тържествуващи, възвишено справедливи. Не е така – езикът на националните бесове ерозира самата възможност да имаме общ свят. Да имаме света като прииждаща светлина, а не като припадащ мрак.
٭٭٭
„Да отгледаш гарвани, да ти изкълват очите.”
Ако се позовем на старата испанска пословица – гарваните укрепват, за да изкълват очите на онези, които са ги отгледали. Но слепотата на „виновните” бащи няма да направи от българския народ нов Тирезий. Ще го направи единствено сляп народ.
٭٭٭
Гарваните на отмъщението няма да се вдигнат скоро от историческите рани на България. Ще ги кълват все по-настървено. Всеки гарван ще го прави под личното си „българско” знаме. Под егидата на единствената си Историческа правда. Вдъхновен от справедливата си ненавист.
Морализаторската палка ще бие миналото, докато „прочисти” настоящето в поредния изблик на колективна параноя, на прогресираща патология.
٭٭٭
Гарваните няма да грачат над гроба на „великия син” на България, в когото по празниците се кълнат господарите на празнословието.
Гарваните ще грачат над необятното ни емоционално сметище, където от сутрин до вечер се надговаряме, за да си изясним кой държи монопола над Пътя и Истината.
٭٭٭
Националните общности се превръщат в истерични маси, когато девалвират ценностните си системи и предадат съдбата си в правомощията на сюблимни Вождове и исторически Трибунали.
Затова е добре да се разбере, че различията между хората съществуват, но обредите на съгласието се създават и практикуват.
Обредите на съгласието стоят в основата на всяка модерна нация, която мисли за себе си в хоризонта на бъдещето.
٭٭٭
Има една прекрасна и много дълбока дума в християнския речник – „благословение”. За да стъпи на пътя на Спасението, България се нуждае от благословение. Нуждае се от нов – човешки прозрян, колективно изстрадан и граждански отстоян – Символ на вярата!