/Поглед.инфо/ През 1997 г. Робърт Де Ниро изигра блестящо ролята си на стратег в предизборен щаб във филма на режисьора Бари Левинсън "Да разлаем кучетата". Две седмици преди президентските избори героят на Де Ниро предизвиква фалшива световна криза, за да спаси имиджа и да осигури втори мандат на обитателя на Белия дом.
17 години по-късно, у нас, служебният вицепремиер и министър на правосъдието реши да изиграе ролята на Де Ниро в български римейк на "Да разлаем кучетата". Дали обаче успя и какво е общото между холивудския "Да разлаем кучетата" и софийския "Да разлаем кучетата... на Темида"?
За разлика от героя на Робърт Де Ниро, който действа преди президентските избори, Христо Иванов изигра своята роля едва след като резултатът от предсрочните парламентарни избори вече бе ясен. Какво попречи на служебния министър на правосъдието да изпълни един от основните си приоритети, макар и в краткия мандат, и да представи "решителната, но не и радикална" актуализация на Стратегията за съдебна реформа преди 5 октомври. Министърът имаше изключителната възможност да прокара идеите, които биха могли да доведат до лечение на болнавата, от корупция и от задкулисие, българска Темида, в разгара на предизборната кампания и така да принуди, поне сигурните участници в новото 43-то Народно събрание, да признаят пред избирателите си – готови ли са да влязат в ролята на хирурзи или ще останат в ролята на патоанатоми. Министър Иванов имаше този шанс, но не го използва, с което обрече дори собствения си труд на скорошна забрава. Пораженческо звучи и обяснението, че нямал никакво намерение да иска колегите му от правителството да гласуват Стратегията, нито след това да я внася в Народното събрание. "Нашето абсолютно твърдо намерение е този документ да бъде поставен на дискусия и той да бъде дискутиран докато следващото правителство и политически сили в парламента не преценят какво да правят с него", каза Христо Иванов, с което призна провала си да реформира Темида чрез инструментариума на изпълнителната власт.
След като преди година Христо Иванов задаваше въпроса #КОЙ, сега на него му се налага да отговаря на същия, но вече като член на кабинета "Близнашки". Още повече, че колегата му Велизар Шамаланов успя да прокара приемането, макар и в омекотен вариант, на стратегическия за отбраната документ "Визия 2020" , а министърът на външните работи Даниел Митов открито се противопостави на претенциите на руския вицепремиер Рогозин спрямо България.
Отговорът на въпроса #КОЙ превърна един от идеолозите на летните протести от 2013 г. в удобен за статуквото в съдебната система министър на правосъдието, ще покаже, че реформа всъщност не е възможна, не и докато тя зависи от мнозинство, начело с Борисов, с или без явната или скрита подкрепа на ДПС. Самият Христо Иванов обясни, че е член на кабинета "Близнашки" по покана на президента Росен Плевнелиев. От началото на мандата на второто служебно правителство, което Плевнелиев назначава, прави впечатление оглушително мълчание на стопанина на "Дондуков" 2. В изминалите близо три месеца държавният глава не даде нито една пресконференция и нито едно интервю, каквито изобилстваха при управлението на Орешарски. Освен, че през 2011 г., когато бе издигнат за президент от ГЕРБ, Плевнелиев бе избран с подкрепата на медиите на Делян Пеевски, добре е да си припомним, че през май месец т.г., в навечерието на изборите за Европейски парламент, стана ясно, че софийски прокурор е стартирал проверка срещу държавния глава за престъпление срещу Републиката. Главният прокурор Сотир Цацаров бързо прекрати разследването, като дори призна, че то е било незаконно. Миналата неделя Плевнелиев и Цацаров си разменяха биноклите, с които наблюдаваха висшия пилотаж на асовете от родните военновъздушни сили на летище "Враждебна", а от медиите, за които се твърди, че са свързани с неслучилия председател на ДАНС, няма и помен от враждебност по адрес на президента, каквато имаше преди година. Дори и лидерът на "България без цензура" Николай Бареков се извини на Плевнелиев, точно когато интересите на ГЕРБ и на ДПС по въпрос като КТБ съвпаднаха.
Обявяването на актуализираната Стратегия за съдебна реформа стана и едва след ироничното питане на главния прокурор Сотир Цацаров, който миналата седмица, в отсъствието на Христо Иванов, поиска ВСС да покани министърът, за да ги запознае с този така очакван документ. Представянето на Стратегията стана и едва след категоричното изявление на стария и вероятно бъдещ министър-председател Бойко Борисов, който в понеделник обяви, че реформата на съдебната система няма да е сред приоритетите през бъдещия му управленски мандат. "Каква реформа в съдебната система искат реформаторите - тази от времето на Костов и Иван Григоров ли? Аз съм против!", обяви Борисов в интервю за в-к "Преса". По същото време във вестниците "Монитор" и "Телеграф" бе публикувана статия със заглавие "Костовисти изнасилват Темида" и със съдържание близко до думите на Борисов. Служебният министър представи Стратегията за съдебна реформа достатъчно късно, с което даде възможност и на председателя на ДПС Лютви Местан да разсее съмненията, че партията му има влияние над съдебната система и едва ли не я управлява. Позовавайки се на факти, на Местан му бе достатъчно само да припомни, че ДПС е излъчило едва двама от 25-членния състав на Висшия съдебен съвет, с което остави без аргументи защитниците на тезата за съдебното задкулисие и връзката му с Боянските сарай. От всички парламентарно представени сили, единствено Реформаторският блок, би подкрепил идеите на служебния министър на правосъдието. Вероятно и заради това е и конкуренцията между Меглена Кунева и Радан Кънев се ожесточава с всеки изминал ден. И двамата партийни водачи са претенденти за поста на министър на правосъдието в правителство, начело с Борисов и е само въпрос на време да го признаят. На лидера на ГЕРБ обаче му е пределно ясно, че ако назначи Кунева за министър на правосъдието, то ведомството ще се ръководи от професора по право Даниел Вълчев. С желанието й да впише името си като правосъден министър, би могло да се обясни "тайната" визита на Кунева в централата на Борисов този понеделник. Далеч по-малки са шансовете на Кънев да получи правото да ръководи заседанията на Висшия съдебен съвет, каквито функции би имал, ако е министър. Разбира се, ако Борисов не се отметне от казаното в интервюто му за в-к "Преса". Независимо как ще се казва бъдещият министър на правосъдието, шансовете Стратегията да влезе в дневния ред на следващия парламент и да бъде приета са нищожни. Още повече, че друга от коалициите, която се готви да подкрепя Борисов – Патриотичният фронт има виждания за съдебната власт, които са диаметрално противоположни на съдържанието на документа представен от служебния вицепремиер. Наред с това, за постигането на част от поставените в Стратегията цели, ще е нужно осигуряването на конституционно мнозинство. Минимум 160 депутатски гласа са нужни и за избирането на нов главен съдебен инспектор, което ще е доста трудно постижимо при конфигурацията на новото Народно събрание, независимо, че забавянето на решаването на този казус е с двугодишна давност.
Самата актуализирана Стратегия за съдебна реформа не съдържа нищо повече от вижданията, които групата неправителствени организации, начело със Съюза на съдиите в България, представят като единствено възможната алтернатива за лечение на системата. В голямата си част Стратегията копира и тезите, които доста по-шумно Христо Иванов представяше докато оглавяваше Българският институт за правни инициативи. Очаквано документът обръща сериозно внимание на статута на съдиите, но точно заради това няма да срещне подкрепа от страна на Висшия съдебен съвет, на прокурорите и на следователите, а вероятно и на Българската съдийска асоциация – алтернативната на ССБ професионална организация. Възможността съдиите да се капсулират и по този начин, да си гарантират недосегаемост, ще е най-лесния аргумент, с който Стратегията ще бъде отхвърлена, а оттам и разделянето на ВСС на две камари. Друга идея, лансирани от Христо Иванов, да има възможност неюристи да стават членове на ВСС пък събуди дори смях сред магистратите.
Всъщност, с представянето на актуализираната Стратегия, достатъчно късно, Христо Иванов ще постигне единствено поредица от изявления и декларации, от които обаче няма да последва нищо по същество. Още на днешното заседание на ВСС, както и на днешните преговори на Реформаторския блок с ГЕРБ за бъдещо съвместно управление, а и в следващите дни, чрез обявяването на обща позиция на десетината НПО, начело със ССБ, ще бъде постигнат единствено ефектът на "Да разлаем кучетата… на Темида".
Провал ще претърпи и опитът на служебния министър все пак да рамкира необходимостта от спешни действия по разглеждането на Стратегията, както от страна на ВСС и магистратите, а така също и от политиците. Правилно Христо Иванов припомни, че през януари 2015 г. ще започне осмата година, в която България получава силно критични доклади по Механизма за сътрудничество и оценка. Това обаче за българския политически елит отдавна не е повод за притеснение.
Не заради актуализираната Стратегия за съдебна реформа, а въпреки нейното небалансирано съдържание и въпреки опитите тя да бъде представена като нещо значимо, каквото всъщност не е, шансът за лечение на корумпираната българска съдебна система все пак има. След като стана ясно, че дори представител на реформаторски настроения неправителствен сектор не успя да се справи, то панацеята може да дойде единствено отвън. Изправен пред куп проблеми за решаване, воден от желанието за непоклатим имидж на Европейския съюз, Брюксел няма да има друг изход освен силово да наложи върховенството на закона в България. Има поне три възможности това да се случи, като всяка една от тях е с различна степен на вероятност да бъде приложена:
· Отделяне на България от Румъния по Механизма за сътрудничество и оценка. Приемане на Румъния в Шенген и оставяне на България в "чакалнята" – МНОГО ВЕРОЯТНО;
· България може да бъде първата държава-членк на ЕС, спрямо която да ще се приложи, приетата през март т.г., "нова рамка за справяне със системните заплахи за върховенство на закона в държавите-членки на ЕС или т.нар. "процедура по член 7" от Договора от Лисабон, при която в най-тежкия случай може да се стигне до суспендиране на правото на глас на държава-членка, която извършва "сериозно и трайно нарушение" на ценностите на ЕС – ВЕРОЯТНО;
· Поредица от решения на ЕК, с които европейското финансиране за България да бъде поетапно замразено през 2016 г. – МАЛКО ВЕРОЯТНО.
Българската Темида рано или късно ще бъде реформирана. Щеше да е добре, ако воля затова имаше, на първо място в самата съдебна система, във ВСС, сред цялата политическа класа, начело с държавния глава. Повече воля трябваше да прояви и Христо Иванов, защото очакванията към него бяха да реализира идеите си, а не да остава в историята с въпроса: #КОЙ го спря да прокара Стратегията за съдебна реформа през ВСС, през МС и да я внесе в Народното събрание, както и да я превърне в акцент на предизборната кампания. За служебния министър на правосъдието все пак остава утехата, че всеки ще открие визуалната му прилика с героя на Робърт Де Ниро от "Да разлаем кучетата".