/Поглед.инфо/ Известен е позорният Берлински конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.), последвал Освобождението на България от османско владичество. Позорен, тъй като както при неговото провеждане, така и по повод финализирания с Берлинския договор споменат конгрес, макар техен предмет да са промените в Османската империя в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. – Освободителна за България, а така също и политическото устройство на Балканите в т. ч. Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Гърция, Черна гора и др., вкл. Ардахан, Батуми и Карс в Кавказ, Крит и Кипър, Котур и пр. извън този регион, и въпреки организираните от всички области на България подписки, които да бъдат представени на Берлинския конгрес, поради тяхното неогласяване не участва дори един български представител.
Независимост с Берлинския договор се дава единствено на Сърбия, Румъния и Черна гора, впрочем за Сърбия и Румъния условна в съответствие с клаузите на Договора. А с чл. 1 от въпросния договор на България е определен статут на „Автономно и трибутарно княжество със сюзерен султана. Християнско правителство. Народна милиция”. Според същия: „България се конституира като самоуправляващо се и трибутарно княжество под суверенитета на негово величество султана. То ще има християнско правителство и народна войска (милиция)”. Доколкото както на Берлинския конгрес, така и по приключения с него Договор, подписан на френски език в Берлин на 13 юли 1878 година, не участва нито един български представител, по отношение на България последният по същество е пакт в смисъл на съглашение, споразумение между тогавашните т. нар. Велики сили: Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия, Русия и Османската империя.
Съгласно чл. 4 от Берлинския договор:
„България. Събрание на първенците да изготви органическия закон в Търново
Едно събрание от първенците (нотабилите) на България, което ще се свика в Търново, ще изработи преди избирането на княза органическия устав на Княжеството.
Правата и задълженията на различните народности да се вземат предвид. В онези местности, където българите са смесени с турско, гръцко, румънско или друго население, ще се вземат под внимание правата и интересите на тези народности, доколкото се отнася до изборите и изработването на органическия устав.”.
През декември 1878 г. се провеждат избори за народни представители. Учредителното събрание (УС) се състои от 231 народни представители. Но от тях само 89 са участващи по избор. От останалите една част са по право, а друга по назначение. Някои, напр. депутатите от Брезник и Трън, които са окупирани от сърбите, не пристигат. Не са допуснати и представителите на Източна Румелия. Така че още при конституирането на УС е нарушен демократичния характер за неговото формиране, а някои от депутатите в резултат биват такива на двойно основание.
УС се открива на 10 февруари 1879 г. в сградата на бившия турски конак в Търново. Освен депутатите присъстват и представители на султана и на Великите сили. Събранието се открива със слово на княз Дондуков-Корсаков. Берлинският договор определя правомощията на УС, които се свеждат до изработването на Органически устав (ОУ) и избор на княз. Но учредителното събрание не започва веднага своята дейност, а с обсъждането на общобългарския въпрос. Според някои депутати с участието в УС се декларира съгласие с решенията на Берлинския договор. Други изразяват съмнение дали УС е върховен орган на Княжеството, щом повечето българи са под чужда политическа власт. Впоследствие възникват множество разногласия и в хода на същинската работа на УС, очертали формирането и на отделни фракции и бъдещите политически партии. По един от главните и съществени въпроси обаче от самото негово начало всички били единодушни. Става дума за съществото на проектоустава на новата държава. По всеобщо мнение на депутатите "Органически устав" като държавноустройствен акт е с по-нисък ранг от "Конституция". ОУ имат страни, които нямат пълен суверенитет и са подчинени на друга страна. Установеното международно положение на България било неприемливо за търновските учредители. Всички единодушно приемат наименованието за Устава да се промени на "Конституция на Българското княжество". Отхвърлен е и фрагмента от чл. 3 на проекта, изготвен от канцеларията на Временното руско управление, за "васално отношение към Блистателната порта". Внесени са и други съществени промени в Проекта. По такъв начин още в началото учредителите демонстрирали категорична и несъмнена позиция за самостоятелност и отстояване на суверенитета на новосформираната държава.
Заслужава във връзка с Търновската конституция да се отбележи една нейна специфична особеност за разлика от сега действащата. Съгласно Търновската конституция Българското княжество се определя като конституционна, а не парламентарна монархия. Това означава, че монархът, макар неговият статут да е регламентиран от рамките на Конституцията, той се явява титуляр едновременно както на законодателната (съвместно с Народното събрание), така и на изпълнителната власт (сам назначава министрите. Съдебната власт действа също от негово име. Т. е. принципът за разделение на властите не е проведен категорично в Търновската конституция. В същата не се съдържа подробна регламентация за съдебната власт. За разлика от Търновската, с действащата Конституция на Република България, освен обявена за парламентарна, като гаранция за правова държава принципът за разделението на властите поне на идейно ниво е последователно и безусловно въведен, вкл. контрол за съответствие на законите с конституцията. Отделен въпрос е доколко разпоредбите в същата гарантират тяхната независимост една от друга, както и дали, кога и за какво бива сезиран т. нар. Конституционен съд, въпреки множеството поводи за това. Вкл. въпреки изрично прогласеното от нея с чл. 1 и чл. 4, с оглед лишаването на който и да е гражданин поотделно или граждани съвместно да сезират въпросния съд. В резултат при бездействие на оправомощените за такова сезиране, при дефектно законодателство на практика действието на Конституцията бива обезсмислено, независимо от разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и 2 и практиката на Конституционния съд. Факт, който се потвърждава от множеството на брой случаи за търсене от гражданите на защита пред наднационални правораздавателни органи.
Повод и предмет на настоящото е датата 16 април, на която през 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция, и която по инициатива на Съюза на юристите в България с решение на Министерския съвет от 12 март 1991 г. е обявена за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи и съдебни служители. Остава да видим дали и как, ако някой си спомня, при обявеното т. нар. извънредно положение ще бъде зачетен този празник!? Или макар всички ония, на които е празник, да са представители на една от независимите власти, ще отправят молитва към „Спасителя” („Който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя”: 2 Коринтяни 1:10) за разрешение от неговите ангели с указания по какъв начин, къде и с какъв лицев дрескод евентуално да го отбележат… Ако не за друго, поне за разтуха от принудителното бездействие в резултат на блокирането им чрез забрана да излизат навън от дома си.