/Поглед.инфо/ Има едно състояние в медицината – астения, безсилие (което се характеризира със симптоми като обща слабост, лесна уморяемост, неработоспособност – бел.ред.). Дали нацията изначално е в това състояние или бавно е загубила кураж, е трудно да се съди. Мисля, че по-вярно е второто. Хората сякаш са разубедени, че нещо зависи от тях и че могат да излъчат представители, които ще поемат тегобата да ги представляват безкористно.

Има едно състояние в медицината – астения, безсилие (което се характеризира със симптоми като обща слабост, лесна уморяемост, неработоспособност – бел.ред.). Дали нацията изначално е в това състояние или бавно е загубила кураж, е трудно да се съди. Мисля, че по-вярно е второто. Хората сякаш са разубедени, че нещо зависи от тях и че могат да излъчат представители, които ще поемат тегобата да ги представляват безкористно.

Такава диагноза постави в еМисия България психологът д-р Николай Михайлов, с когото разговаряхме по редица актуални теми – за сагата около българската номинация за генерален секретар на ООН, за „психологията на прислужника“ в българската външна политика, за безволието на партиите да обявят кандидат-президентски двойки, за твърденията на бившия банкер Цветан Василев и за цялостното състояние на нацията ни.

„Хората не инвестират надежди в родната, а и в ничия вече политика на глобално ниво, защото знаят, че става дума за бавно движеща се разруха – или по-точната дума е упадък. Че състоянието на нещата в глобален смисъл е изпуснато от контрол и се движи по-скоро в провиденциална, отколкото политически контролирана посока“, според мрачната оценка на д-р Михайлов.

Запитан от какви личности имаме нужда в навечерието на президентските избори, той казва:

„Заради екологията, естетиката и остатъчния ни шанс да виждаме прилични лица, а не бутафорни хора, които ще ни пожелават Честита нова година на 31 декември, имаме нужда от хора с вменяема реч. Не възторжени лъчезарни клакьори, а такива с доблестта да въвеждат българите в реалността, вместо да говорят екзалтирани приказки с комсомолска възбуда, понеже техният кариерен дневен ред повелява това“.

Според него няма президентски избори и кампания в строгия смисъл на думата, няма сблъсък и полемика, за да могат да бъдат откроявани фигури, както е в САЩ, не виждаме и лице, което да ни обобщава като нация.

„България се нуждае от меродавно слово, от изричане на българския суверенитет, от лице, което ще подреди символичната система на българина, ще му каже кой е той, неговия произход, неговото нелеко настояще и перспективата на неговото бъдеще, ще може да изрече българската грижа и българската надежда. Това трябва да е човек с всичкия си, а не ехо на партийна централа, извлечено лице след дълго кандърдисване“, добавя той.

Специално за ГЕРБ, д-р Михайлов смята, че който и да е техният кандидат, той ще е на Борисов, че самият Борисов е кандидатът за мястото, на което ще бъде поставена неговата екстензия.

За сагата около българската номинация за генерален секретар на ООН

ОНН е на път да се българизира, ние сме рецидивисти на минали грешки, смята психиатърът, напомняйки за скандала с изслушването на Румяна Желева в Европейския парламент, който според него се повтаря с нюанси.

Според него възраженията срещу Ирина Бокова вървят по логиката на тези срещу Желева – тя е неадекватен и неубедителен кандидат и не е достатъчно подходяща за ролата.

Борисов не би се сетил да формулира сам такова възражение срещу, ако то не е суфлирано – но от кого, попита Михайлов, според когото подобни интриги идат отдалеч от едни и същи хора – „нашите родни глобалисти евроатлантици“.

„Борисов е хитър човек в пълноценния политически смисъл на думата, знае, че тези неща не зависят от него, че са интриги на друго равнище, той изчаква, работейки както Живков. Така че не става дума за Борисов и за неговото его. Друга е интригата, с друг мащаб и на друго ниво“.

В крайна сметка психиатърът определи конфликта между Кристалина Георгиева и Ирина Бокова като „женски“ в „лошия смисъл на думата“, поне на авансцената.

За комплекса на „слугинството“ във външната политика

Това слугинство е на институционално ниво. Ние сме евроатлантическа страна и нямаме своя политика. Не можем да вземем изцяло свое решение по никакъв въпрос. Какво ще бъде е решение, отвлечено от българската външна политика навън, в други коридори. Разтворени сме в широкия евроатлантически свят заради това, което се нарича „стандарт“.

За интервюто на Цветан Василев

„Той няма никакво право да говори неразкаяно за собственото си минало на агент в това блато, а сега от уж моралната гледна точка на ощетен практически. Никой няма да го чуе. Да иде в прокуратурата и да го разпитат, но никой няма да го направи, защото той говори за тайните на властта, неща, които отпадат от нивото на чуването на широката публика, защото всички знаят, че става дума за недосегаемите.“

Няма прокурор, няма съдебна власт, правосъдието е в мораториум, това е голямата институционална системна грешка на българската политическа система, заключи д-р Михайлов.

За надеждата все пак

„Надеждата е в дълбочините на собствената душа, там, където е Свещеното писание, дори да ви прозвучи патетично. Човек трябва да чуе неща, които на политическия площад няма как да чуе“.