/Поглед.инфо/ Има безпрецедентен политически натиск "отгоре" да се представи социализмът едностранчиво - само като престъпен, казва авторката на един от учебниците по история


"Няма професионален историк, който да се съгласи на сделката да се подпише под политически пасквил"

- Продължава скандалът за социалистическия период в учебниците по история за Х клас, наистина ли става дума за търсене на истината, или за груба политическа намеса в училището? 

- Нещата са скандални. Категорично става дума за политическа атака, за безпрецедентен политически натиск, напълно необоснован от фактологична, академична и всякаква гледна точка. Ситуацията е следната. Имаме нормален конкурс за учебници, имаме авторски колективи с университетски преподаватели, пет учебника преминават тази процедура, оценени от пет независими рецензенти в министерството, от комисии и учители. Одобрените текстове, уверявам ви, са абсолютно коректни, академични и няма нищо от това, за което ни обвиняват. Няма нито скрито нещо, нито замазано, нищо възхвалявано. Какъв е проблемът? Проблемът за тези хора е, че подходът, който сме приложили в учебниците, е професионален исторически подход. Тоест посочени са абсолютно всички характеристики на режима - и жертвите, и репресиите, и Държавна сигурност, но за критикуващите проблемът е, че оценките не са достатъчно крайни. Те искат този период да се характеризира като изцяло престъпен, да не се прави никаква диференциация в него, а има разлики в 40-те, 50-те, 70-те и т.н. години. Само пример давам: "Да се включи Държавна сигурност!". Разбира се, че е включена, в учебниците пише: "Държавна сигурност - част от репресивния апарат".  Но това не е нещо уникално за България, то е в контекста на Студена война, на противоборство на системи и т.н.

- Един ваш колега публично заяви, че е против да се представят и положителните страни на режима. Какво означава това за един историк, след като има факти, историята е факти.

- Разбира се. Няма професионален историк, независимо от убежденията му, който да си сложи подписа под някакъв исторически пасквил, който отразява нещата в черно-бяло, независимо за кой исторически период става дума. Всеки професионален историк, пък и всеки човек знае, че в историята черно-бяло няма - има ги негативни характеристики на всеки период,  но има и постижения. И те не може да бъдат отречени и заметени, защото иначе се получава непрофесионален политически пасквил.  Тоест има обективно представени факти, има го едното, има го и другото. Едни хора обаче са се хванали да критикуват учебниците, повтарям - след завършена процедура в министерството и независимо от оценяване от рецензенти и комисии. Да ви кажа кой подхвана темата, за да ми отговорите вие откъде идва този натиск. Хората, които атакуват, са всеки път едни и същи - журналистът Христо Христов, който си изучава някакви неща, няма лошо, но той да дойде и да каже на университетските преподаватели от Софийския университет как да интерпретират фактите е, меко казано, скандално.  За г-жа Евелина Келбечева пък елементарна справка в  информационната служба НАЦИД показва, че въпросното лице не е хабилитирано - не знам защо всички - и тя самата, я титулуват професор, тя не само не е професор, тя не е и доцент, а е обикновен "малък доктор"  по археология. Това всеки може да го види в регистъра на НАЦИД.  И никой не смее да попита въпросната госпожа в каква компетенция се изявява - и тя, и Христо Христов, в какво качество  тези лица се осмеляват да атакуват пет екипа от университетски преподаватели от държавни университети. Ние не сме в частни структури, във фондацийки, в грантове - ние си изпълняваме дълга пред обществото  и пред научната съвест. И ще продължим да пишем професионално и съвестно!

- Проблемът е, че министърът спря учебниците и ви прати едни 12 искания на тези хора с предписание да ги добавите в учебниците, т.е. превърна исканията им в държавен акт!

- Това е абсолютно скандално. Първо, то се прави след завършени процедури, минали всички етапи на оценяване и одобряване от независими експерти, комисии и учители.  Второ, министърът го прави под натиска на тези хора и казва, че някои историци били възразили. Кои са тези професионални историци, които са възразили?!  И как може приказките на тези елементи да са основание за министъра? Скандалът е в министъра, иначе всеки може да си изразява каквото иска мнение, в демократична държава сме. И толкова сме демократични, че министърът на образованието, вместо да се довери на пет авторски колектива от хабилитирани университетски преподаватели и на независимите оценители, той решава, че такива лица са му достатъчни, за да спре една завършена процедура. Ако това не е скандално, аз не знам кое е. 

- Но проблемът не тръгва ли от учебната програма, по която се пишат учебниците. Като я прочете човек,  остава с впечатлението, и учениците ще останат с убеждението, че до Девети септември 1944 г. нещата са относително нормални - е, има радикализиране на БКП, има един преврат, едни спасени евреи непонятно от какво, а престъпленията всъщност започват от социализма.  Лагерите при фашизма ги няма, но те се появяват, видите ли, при социализма! Това не е ли скандално представяне на историята?

- Разбира се, че е скандално. Както е скандална и претенцията защо сме написали, че от 1962 г. и при Живков нататък нямало лагери. Ами написали сме, защото отговаря на фактологическата истина, независимо дали на някого тя му харесва, или не. Разбирате ли колко е дълбок скандалът?

- Мисля, че скандалът надхвърля учебниците. Опитват се да насадят в обществото извратено идеологическо отношение към историята до 1944 г. и след това, да не говорим за Русия.   Младите не трябва да знаят, че до Девети септември е имало зверства, Съпротивата напълно липсва, макар  че именно това, че я е имало, е един от  аргументите, с който е опазена териториалната цялост на България след Втората световна война.  

- Същите тези лица, които споменах, не зная в какво качество, но те седяха на масата в министерството, когато ние обсъждахме програмата за Х клас миналата година. И имахме скандали, защото те в тяхното непрофесионално качество  се осмеляваха да дават указания. Г-жа Келбечева даваше наставления какво да има във всеки един урок - буквално от палеолита до периода на социализма. И нейното мнение бе взето предвид от зам.-министъра Николов, който също смяташе, че трябва в тези крайности да се представят нещата.

- Това означава, че тези хора специално са докарани в министерството.

- Да, те са докарани там. В какво качество каниш човек, който не е хабилитирано лице и не е специалист - добре, за археологията може като доктор да се изкаже нещо, но е скандално, когато тези хора определят какво да има в програмите по история. Имахме много големи спорове, но въпреки това залегнаха техните виждания в програмата. Защо никой не се довери на историците, които работят в държавните университети, в БАН, минали през всички стъпала на хабилитиране. Ние не обслужваме чужди интереси.  Защо се намесват хора, които работят в частни и в чужди институции?

- От декларациите на политически партии като СДС и ДБ, които също се намесиха, оставам  с  усещането, че болката им идва от желанието училището така да обработва учениците, че да не вярват вкъщи на онова, което чуват от семействата си за годините до и след 1944 г.

- Да, има само една истина - и ето, ние ще ви кажем сега коя е тази истина. Това е подходът. Моите деца сега ще бъдат единият в седми клас, другият - в десети. Това са двете години, в които се учи история на България. И за мен е изключително важно какво ние даваме на своите деца - оставете като информация, информация всеки може да намери, а като начин за разбиране на историята и на близкото ни минало. Не може с тези черно-бели категории. Повтаря се точно това, което се отрича - сталинските методи на цензура и на налагане на една истина, в момента ги виждаме обаче в безпрецедентен вариант, налагани с директиви директно от министъра.  Министърът на образованието да ви 

даде две страници с "препоръки" конкретно по историческото съдържание и интерпретацията му! Това никога не е било, уверявам ви!

- Защо никой не говори за един основен проблем - че цялата история на България е вместена в една година и уроците са някакви кратки извадки, за повече няма време и място.

- Едни 3500 знака...

- Защо никой не говори, че историята като задължителен предмет свършва в Х клас и не се учи повече?

- Да, и въобще не се изучава както трябва. Като ви направят една такава програма, като ви наблъскат учебниците с ненужна фактология в една посока само, знаете ли какъв е резултатът? Никой в училище не преподава целия материал, даже до Втората световна война не стигат. Защото първо няма време, второ учителят си вика: "Абе, тука тия се карат и всеки ден ми свеждат нови работи, я да не  го преподавам това нещо, да си гледам Крум и Омуртаг да си ми е чиста работата". Тези деца нямат представа какво се случва в България по време на Втората световна война, камо ли какво се случва след нея. Това е резултатът. Пък ние ще си пишем за Държавна сигурност. Сега се сещам за още един пример, защото са безумни нещата. Да се включел Христо Явашев в учебниците. Извинете, Христо Явашев може в изкуството си да е артист, опакова неща - моите уважения, но това е човек, който се е отрекъл от България, не е казал една добра дума за България, не желае да говори български език и да има нещо общо с нея. При толкова прекрасни творци, които имаме, защо трябва точно него да включим?! Ето такива неща са абсурдни.

Атаката всъщност не е по съдържанието, него си го има в учебниците най-коректно. Те прехвърлиха атаката само върху интерпретацията. Правят се едни много подли и злостни опити за манипулации срещу някои от колегите автори на учебници, като минават на лично ниво и раздават политически оценки на тези колеги, които са абсолютно професионални историци и текстовете им са абсолютно балансирани. Идеята е да се атакуват и лично някои имена - абе, те тия са комунисти, затова така пишат. И без никой да е прочел какво те пишат, се лепи този етикет, защото много лесно върви така на площадно ниво. Което е много скандално и аз абсолютно се възмущавам от тези атаки. Това си е чисто политическа акция. Срещу мен ги няма, защото просто съм родена през 1977 г.  Между историците ние драма за периода на социализма нямаме никаква. Периодът е представен максимално обективно, балансирано и професионално. Но явно не това се търси. 

- А ако се пренапишат тези уроци в учебниците, те не трябва ли да минат през нова оценка от рецензенти, от комисиите, от учителите? И кога ще стане това? Случайни твърдения  ще се включат и никой няма да оценява тези учебници, така ли? 

- Нямам представа как министърът ги вижда тези неща. Но аз не виждам и кой ще си пренапише учебника. Ако е въпрос да се добавят едно-две изречения, за да се "уплътни фактологията, няма проблем. Но ако се върви наистина по тези спуснати от него директиви - да се включи това и онова, мисля, че няма професионален историк, който да се съгласи на такава мръсна сделка. Как ще дойде някой да ти каже ти какво да напишеш като професионалист. Това е безобразие, какъв професионалист си, ако политическо лице ти казва какви факти да напишеш, как да ги интерпретираш. Тогава какви сме ние и за какво става дума? Да си вземат едни такива странични лица, направо да им диктуват уроците  и да напишат каквото желаят. Скандално е и е тъжно, разбира се. Но да се надяваме, че ще има разум. Аз виждам по моите студенти - те искат баланс, искат нормално да се представя историята. Навремето моята дисертация беше за образованието и там са данни на ЮНЕСКО - не наши, за високото равнище на това образование при социализма, пределно ясно е казано, че България е на първите места. Но натискът е много силен да се представи периодът едностранчиво, единствено и само като престъпен. Извинявайте, кой историк ще си сложи официално името под такава квалификация.

* Румяна Маринова-Христиди е завършила Математическата гимназия в София (1994 г.) и магистратура по Съвременна българска история в Софийския университет (1999 г.).   През 2004 г. става доктор, а от 2014 г. е доцент . Специализирала е в Италия, Гърция и Израел. Научните й интереси са в областта на съвременната българска история, еврейските изследвания, Холокоста, образованието и идеологията, културната дипломация и българо-гръцките отношения от края на Втората световна война до съвременността. Автор е на десетки статии, монографии у нас и в чужбина, на  учебни помагала.  Ръководител на научни проекти.  Тя е един от авторите на учебника по история за Х клас на издателство "Анубис".