/Поглед.инфо/ Май на 1992 година, СДС се развихрило, идеологът на разбиването на селскто стопанство е Жельо Желев – нито философ, нито дисидент… Областен управител в Пловдив е бащата на Петър Стоянов –същият този лигав президент. И той носи вина за сегашната разруха за селското стопанство!
Та баща му, платен доносник на ДС, за да заличи миналото крещи: И асфалта ще изровим в ТКЗС-та, там е комунизмът!
Народът скокна да брани своето, дето е завоювано с десетелетен труд. Ликвидаторски чети кръстосваха областта и рушаха – пловдивска област беше експеримент!
И всеки ден пишех! Няма журналист, който да е бил под главата на вестника/ това е най-актуалното, най -важното място във вестника/ една седмица подред! Бях! И отивам на протест пред областната управа.
Мръсникът Стефан Стоянов–баща на озъбения президент, се крие и псува.
Аз малко закъснях, една тумба журналисти отстрани стои и не смее да кихне от страх… Идвам и вероятно някой ме е посочил на хорицата от селата…
Наобиколиха ме, пипаха ме, стринки ме държаха за ръката…
Една баба ми рече: Синко, ела на село, ще ти заколя пуяк…
Стига ми това! Не пуяка, а народната признателност!
Само който я опитал, знае сладката й цена!