/Поглед.инфо/ Изваждането на преден план на дебата за мястото на прокуратурата в структурата на съдебната власт в последния месец не бе нито случайно, нито представляваше небрежен опит да се приведат правни, научни или други аргументи за евентуална промяна на конституцията в тази насока.

Опитът за подобен измислен спор и неговото периодично поставяне на вниманието на българското общество са част от пълзящата дестабилизация, наблюдавана у нас през последните две години - предсрочно прекратяване на мандатите на действащите парламенти, управление на назначени от президента служебни правителства, липса на сигурност и предсказуемост в социален, икономически и политически план, желание за вмешателство в независимостта на съдебната власт - на всяка цена и с всички възможни средства.

Прави впечатление натрапчивото повтаряне на една основна теза, а именно - трябва да се промени не просто функционалното място на държавното обвинение, но и то да се превърне в зависимо, послушно, политически пригодно, отстояващо определени интереси или съобразяващо се стриктно със зададена политическа линия. В тази насока постоянно се спряга кой прокурор "чий човек е", кого обслужва, кой го е предложил, назначил, повишил. Ето точно в това не трябва да се превръща държавното обвинение и тук е големият, фундаментален въпрос - ще устои ли прокуратурата на натиска на моментната политическа конюнктура, ще успее ли да запази самостоятелността и облика си?

Фигурата на главния прокурор в системата на държавното обвинение по принцип е водеща, защото йерархията е присъща именно на тази система. Главният прокурор олицетворява еднаквата отдалеченост и пълната независимост от политически фактори, процеси и явления, символизирайки последователната борба с организираната престъпност. От началото на неговия мандат различни политически субекти се опитаха да повлияят, но без успех, на неотклонно следваната му линия на поведение. Зачестилите самоубийства на висши представители от прокурорските среди показват, че напрежението в системата е сгъстено, вероятно провокирано от редица неблагоприятно въздействащи външни фактори. Но тази система има силата и възможността да бъде независима, да отстоява националния интерес, да прави живота на гражданите и всекидневието им по-спокойни и сигурни. Днес тя не слуша задкулисните гласове на политиците, а в настоящия мандат - повече от всеки предходен, се чете конституцията и прокурорите се придържат към принципа на законността.

Настоящото ръководство на българската прокуратура доказа, че умее да отстоява позициите си чрез толерантност, диалог и сдържаност. Липсата на постоянни медийни изяви или свикването на дирижирани пресконференции, отчитащи успехи и чертаещи хоризонти за развитие, не са в стила на днешния обвинител номер 1, но именно подобен стил вдъхва доверие и създава усещането, че реално свършената работа не трябва да се рекламира в медиите, а да бъде оценявана от обикновения човек и по достойнство забелязвана от международните ни партньори. В обстановка на реални заплахи за националната сигурност - като тероризма и бежанските потоци - това е изключително важно. Време е - веднъж и завинаги - да спрат опитите за вмешателство от страна на фалирали политици в дейността на държавното обвинение, което нееднократно в годините на прехода опитваха да превърнат в изтривалка за собствените си очевидно недостойни политически замисли. Периодът, в който навлиза обвинението днес, е наистина решителен, защото е необходимо повече отвсякога да се докаже на всички хора, че има справедливост, а държавността у нас не е фикция.