/Поглед.инфо/ „Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество“.
Гоце Делчев
„Героите и мъчениците са колкото звездите на небето, но народът си спомня за всички, когато пее за Гоце - Гоце, „съвестта“ и „душата“ на Вътрешната организация; Гоце, който се опълчи срещу силите на мрака в света и в умовете на хората; Гоце, който в неравната борба не престана твърдо да вярва, че любовта и милосърдието са по-силни от терора и силата; Гоце, за когото всички хора са братя, а разликата между народностите е само разлика между цветята в една градина; Гоце, който е разбирал света „единствено като поле за културно съревнование на народите“ и който е смятал, че „не е малко да бъдем само човеци“.
Мерсия Макдермот
Гоце Делчев – живият след 150 години
В навечерието на 150-на годишнина от рождението на големия български революционер и водач на българските Македоно-одрински революционни комитети Гоце Делчев издателство „Синева“ пусна в книжарниците книгата „Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев“ от Мерсия Макдермот. Това е второ издание на книгата, която е издавана досега само веднъж - през 1978 г. То се нарежда сред трите биографии на велики българи, издадени от ИК „Синева“ на Христо Георгиев - редом с тези на Димитър Благоев и Яне Сандански, написани от известната британска историчка и писателка, която е тясно свързана с нашата страна. Новата книга за Гоце Делчев (4.02.1872 – 4.05.1903) е факт с подкрепата на фондация „Солидарно общество“.
Наричат Мерсия Макдермот по-българка от българите. Тя е завършила руска филология в Оксфорд през 1948 г., същата година идва в България като бригадирка при строежа на язовир "Копринка". През 1957 г. гостува в София, поканена от Комитета за културни връзки с чужбина. През 1963-1964 г. е учителка в Английската гимназия , където преподава и от 1973 г. до 1979 г. През 1979 г. става доктор на историческите науки и до 1989 г. води в Софийския университет спецкурс по история на революционното движение в Македония. Така накратко тя самата разказа за връзките си с България в писмо до в. „Дума“ през 2019 г. Мерсия Макдермот е чуждестранен член на БАН и доктор хонорис кауза на Софийския университет. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия на България – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“.
Мерсия живее в Лондон, всеки път, когато се чуем по телефона, говори на чист български език и благодари, че в България я помнят. Ето какво още написа тя през 2019 г. : „Моите книги са написани за англичани, които не могат да четат български, но които се интересуват от историята и културата на България. Доколкото ми беше възможно, аз посещавах местата, свързани с живота на моите герои. С Левски нямаше проблеми, но Гоце и Дядото са родени извън границите на днешна България и имах доста приключения с тях. Яне е роден и убит в Пирин планина, но на места немного достъпни. Все пак със съдействието на различни хора успях да отида до много села. И за мое голямо удоволствие видях един орел, който се виеше във въздуха над гроба на Яне Сандански. Народните песни не лъжат!
Радостно ми е, че в последните месеци книгите ми за Левски и Яне Сандански са преиздадени в България, излезе за първи път и тази за Дядото. Имаме нужда от тяхната мъдрост, от тяхното вдъхновение. Затова мой девиз е хубавата народна поговорка: "Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите".
Книгата за Гоце Делчев на Мерсия Макдермот е книга за Българина с голяма буква. Тя прекрасно познава опитите на македонизма да си присвои и Гоце, които в последните години станаха опорна точка в опитите на Северна Македония да си създаде история на наш гръб. Затова написаната от нея биография на революционера, загинал само на 31 години, но оставил значима следа в историята ни, започва с нарочна приписка: „В настоящата книга терминът “Македония” се използва, за да се обозначи географският район, който на север граничи с Шар планина, Църна гора (района на Скопие), Осогово и Рила, на юг – с река Бистрица (Алиакмон) и Егейско море, на изток – с река Места и на запад – със западния бряг на Охридското езеро и Албания. Векове наред тази територия е била обитавана от смесено население: славяни, които са мнозинството, гърци, албанци, власи, турци, евреи и цигани; всички те поради своето местожителство имат еднаквото право да бъдат разглеждани като “македонци”. Допреди стотина години всички считаха славянското население на Македония за българско. Оттогава насам обаче бяха лансирани редица различни теории, които взаимно се изключват, но чийто общ знаменател е желанието да се убедят македонските славяни и целият свят, че те не са българи, а нещо друго.
Тъй като обаче от източниците става недвусмислено ясно, че през периода, обхванат от тази книга, славяните в Македония не само сами са се считали за българи, но са били считани за българи и от целия свят, тук терминът “македонец” се използва не само в общия му географски смисъл, но и за да се обозначи онази част от българския народ, която традиционно е населявала Македония, образувайки най-голямата етническа общност там, и която е създала Вътрешната революционна организация, за да освободи територията от османско господство“.
Едва ли има по-пълна и по-точна биография на Гоце Делчев от тази, която е написана от Макдермот. Новата книга е един подарък за любознателните читатели по случай неговата 150-годишнина.
В. „Земя“
