/Поглед.инфо/ Има в нашата политическа действителност едни граждани, които са под командата на партийните вентрилози, под ръководството на партийните майстори, които говорят със стомаха си, а изглежда, че говорят „гражданите“ и „експертите“. Един от тези хора, които са очевидната команда на външни сили, е професорът по Конституционно право Георги Близнашки.
Искам да сме наясно. Аз нямам нищо лично срещу Близнашки. Имам обаче много – лично, обществено и всякак, срещу безскрупулния кариеризъм, срещу идолопоклонничеството и срещу „гражданските“ шамани, които са готови да заменят всяка капчица достойнство и професионализъм срещу удобен и топъл пост.
В случая съм дълбоко потресен от това, че Близнашки позволи да бъде използван не просто като сламен човек, а направо като смокинов лист (по анализа на Любослава Русева) на партийната централа на Борисов. Освен че Близнашки беше използван като пощенска кутия – ГЕРБ му събраха 500 000 подписа, вероятно по начин, различен от законовоустановения, но това са просто мои опасения, а той, горкият, даже и не разбра, че го ползват по най-безскрупулен начин. Истината е, че т.нар. „инициативен комитет“ на Близнашки реално е събрал 70 000 подписа за този месец, а другото го е събрал Борисов. Няма лошо, но да си кажат честно, че са партийна инициатива, а не да лъжат хората, че били „граждани“ и „независими“. На такива „независими граждани“ се нагледахме в последните 20 години.
Дори ще се опитам да се абстрахирам от тежките подозрения, които имам, за лъжа в събирането на подписи. Само ще кажа един прост факт – от обявяването на инициативата за референдум, до удара на аларма от страна и на мен включително, Близнашки и приятели „събраха“ 500 000 подписа, а след това за същия период от време събраха едва 70 000 подписа. Сигурно гражданският ентусиазъм е спихнал или са ударили задна в манипулацията, вие преценете. Оставям на страна и че днес Близнашки с изненада констатира, че те били внесли 560 000 подписа, но при броене в парламента се оказали 570 000. Той даже не знае какво са му дали да внесе, горкият пощальон. Но да оставим това на страна наистина.
Думата ми е за високата доза юридическа високомерност, която демонстрира Близнашки. Да ме прощава, но да тръбиш, че има такова нещо като „консултативен референдум“ и да се титуловаш „професор по Конституционно право“... просто е ужасяващо! Да вземе да почете Близнашки и да види, че по реда на публично известния като „Закон за референдумите“ няма такъв инструмент като „консултативен референдум“. Всяко решение на национален референдум има задължителен (!) характер за всички държавни органи. Задължителен! Не пояснителен, не уведомителен, не консултативен, не кафеджийски, не дъвкаджийски... задължителен! Тоест, ако има решение на национален референдум за кой и да е въпрос, то всички държавни органи са ДЛЪЖНИ да се съобразят с него. Длъжни!
Друго. Гледам днес Близнашки с голяма увереност твърди, че било „несъстоятелно“ твърдението, че въпросът за задължително гласуване трансформира основното право на глас в задължение. И аргументът му е ... дръжте се да не паднете... щото той така казва! Видите ли, понеже Близнашки казва, че слънцето изгрява от Банкя, така било, пък вий недейте вярва на ясните природни закони. Той Близнашки има опит в това да отрича ясни юридически постановки, само на базата на личната си убеденост, че опонента греши, без даже да предостави дори една юридическа обосновка на твърденията си. За негов срам Близнашки отрича и възможността да се отзовават народни представители, общински съветници и кметове. Срам, защото оставете, че не е чел дебелите трудове на професори от Харвард и Йейл, но явно и една Уикипедия не е отворил да види, че отзоваването го има в САЩ. Не, защо му е да чете, той може да каже просто „това е несъстоятелно“, да премига няколко пъти величествено, за да се разпърхат неграмотни люде около него и да кажат „Ето, щом професора казва!“. Но да се върнем на „задължителното право“ по Близнашки. Понеже, моля ви се, правото на глас било смятано за „граждански дълг“, то било редно да се превърне в задължение.
Боже Господи! Този човек преподава на студенти, вие представяте ли си? Такива бозаджийски аргументи може и да са подходящи за спор между майстори-зидари, но не подхождат на човек с огромни претенции за познания в сферата на Конституционното право. За да се аргументирам, ще поясня за неюристите – в Глава втора на Конституцията – „Основни права и задължения на гражданите“ в чл. 42, ал.1 ясно четем, че всеки навършил 18 и непоставен под запрещение има право да упражни гласа си при избор на местни и държавни органи, както и при гласуване на общонародни допитвания – референдуми. В чл. 57, ал. 1 от Конституцията пък виждаме изричния текст, че основните права са НЕОТМЕНИМИ! Следователно, за да се въведе задължително гласуване, трябва да има трансформация на основното право на глас уредено по реда на чл. 42, ал. 1, в задължение. За да стане такава трансформация, трябва да има обаче промяна в чл. 57 от Конституцията. За да стане това обаче, е необходимо свикване на Велико народно събрание (чл 158, т. 4). Обаче Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (чл. 9, ал. 2, т. 1) ясно казва, че не може да има референдум по въпросите, които са от компетентността на Велико народно събрание.
На това Близнашки отговаря дълбокомислено с... „Не! Не сте прави, щото аз съм професор и знам повече от вас!“. Хайде, мерси! Аргументът на Близнашки „това не е вярно, щото аз така казвам“ е просто смешен. И затвърждава, че той освен пощальон е и кукла, през която вентрилогът от Банкя внася някакви тези в публичното пространство. Това пък е така, защото достатъчно осведомени хора от президентството говоррят, че Близнашки се е подложил на ГЕРБ и Борисов, за да бъде назначен от квотата на президента в Конституционния съд. За което видно няма юридическите качества. Но аз не се сърдя на Близнашки, той толкова си може. Просто съм потресен, че такива хора имат очите да излизат пред обществото и да раздават присъди с голямата баданарка. Жалко.