/Поглед.инфо/ В наши дни различни групи от хора се опитват да си присвоят името на героя-летец Списаревски, загинал на 23.12.1943 г. като „жива торпила” при таран в самолет-бомбардировач на САЩ, разрушител и убиец на гражданско население на София и в България.

Нестандартният подвиг и патриотизмът на Списаревски никога не са се вписвали в съюзнико-идеологически калъпи. До 1989 г., като воин на „Месершмит”, съюзник на нацистка Германия, косвена жертва на ненужна сервилност към Берлин: да обявим война на САЩ и Англия. И на отмъстителността на Островния булдог Чърчил към Бг. По-късно българският рицар на самоотверженост към Родината бе премълчаван дори от наши големци-генерали, летци. Сега, в опити да бъде ползван като амбразура към русофобията и на угодничество към страната на ликвидаторите му, на гърба на паметта за него. Преди години ветерани, съвременници на Спайч, както го наричали близките, разказваха, че той бил „луда глава”, бохем, душа на компанията извън летището. Но не ЛГБТИQ, неглобалист и неагент на НКВД и немските спецслужби. Обаче неотразим ухажор, за което може би е нямал много мъже приятели.

Навъдиха се вече и нови АБПРК (Активни борци против Русия и „комунизма”, до 1990 г. имаше АБПФК -...фашизма и капитализма). Прочетох във ФБ и петиция за преименуване на летището край село Граф Игнатиево на капитан Димитър Списаревски. Нямам спомен военните летища у нас да имат отделни названия, а за преименуване на близкото селище най-вероятно е нужен референдум сред местните жители. Пилотът-национален герой не е живял в региона на селото.

С указа си от 1902 г. за преименуване на село Чоллука в Граф Игнатиево тогава (още) княз Фердинанд I едва ли е предполагал, че след ¾ века в Първомай ще се роди „бъдещ ачигьоз”, изучавал история и право в Търново и в про-щатския ЮЗУ в Благоевград, а не в МГУ, напр. Също: че той ще се вреди в чуждо спонсорство и/ли проект за написване на тритомника „Руската империя срещу България“ и на книгата „Убийството на Васил Левски”, последната на базата на 1-2 нееднозначни документи от османлийския архив. Обаче талантливият автор-адвокат не може да е имал достъп до „грижливо опазвания втори век” руско-имперски архив за и на графа. Според указа от 1902 г. и традиционните публикации граф Игнатиев е изиграл важна роля като посланик на Русия в Цариград за подготовката на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и сключването на предварителния  Санстефански договор в нарушение на тайните договорености на Русия от Райхщадското споразумение. А през юни-юли 1878 г. руският цар въобще не го допуска до руското представителство на Берлинския конгрес.

Но дори и авторът да е изнесъл обективната истина, не е морално селцето или базата, предоставяна за ползване от ВМС на САЩ и други страни-членки на НАТО, да носи името на жертва на военен самолет на Щатите! Въпрос на елементарно възпитание в неагресивните ценности на Българската православна църква !

Бел: Тези ценностите не включват «изцяло» т.нар. евроатлантически (€-$-и). Т.е., изключват преклонение пред ЛГБТИQ, подценяване на българските традиции, русофобия на всяка цена и дори напоследък синофобия (неприязън към Китай). Също: безусловно преклонение пред Pax Americana, османо-, ислямо- и /е/и/мигрантофилия, подчинение на интересите на глобалните корпорации и ВПК, на дейността на русофилски и русофобски НПО-та като «Америка (САЩ) за Бг», Атлантически съвет, разни евразийски дружества и под.

Реципрочна историческа несправедливост би била евентуална идея за преименуване на Списаревски на улица „Козяк” в столицата ни, където се помещава посолството на САЩ и е щръкнало „паметниче на извършители” на хиляди километри от Щатите, т.е. на „загинали у нас по време на ВСВ военнослужащи от САЩ”.

Или да променим още по-оспоримото от групи бивши властоугодници и екс- и нови „кьорсофраджии”-активисти-„гювечари” име на ул. „Московска” в София, където е разположено посолството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, на името на вече (от 2009 г.) полковник Списаревски?

Или пък на полит-„тартора” на въздушния геноцид над България от щатски и английски бомбардировачи през 1943-44 г. българофоба Уинстън Чърчил, отнел живота на хиляди миролюбиви цивилни българи в 26 родни селища, и причинил тежки разрушения за милиарди. И с изхвърляне от самолети на взривяващи се детски играчки.

Преди години колегата Петър Ефтимов лансира идеята летище София да приеме името на капитан (тогава) Списаревски, загинал защитавайки столицата. Трудна кауза, ако сравним с бюрокрацията по авторитетното предложение за наименоване на същото летище на д-р Желю Желев! Дали защото д-р Желев бе «екс-марксист» дори «само» франкофон, но компетентната комисия «прехвърли топката» на Министерството на транспорта, защото то било принципал на летищата.

А в духа на „нов прочит на историята” отдавна заинтересовани роднини ни пробутват разни имена на български емигранти, свързани с въздухоплаването, реализирали се при по-високи надници – „с каймак в НАСА”. Вероятно изобретили ново болтче или усъвършенствали някое нитче. Или дори, че при бомбардировките на България през 1943-44 г. имало руска следа: били използвани руски бомби от англо-американските въздушни единици. Без капка доказателство и против военната логика.

Вече лансират и пропагандно-дезинформационни версии, че през лятото на 1943 г., сиреч година преди откриване на Втория фронт, цар Борис III е бил отровен с чай в посолството на СССР. Опашатата лъжа не издържа на логиката защо на Москва й е било нужно да премахва царя на единствения съюзник на Германия, който не изпраща нито един войник, дори доброволец на Източния фронт през ВСВ. И е поддържал дипломатически отношения със СССР «докрай. Докато на 5.09.1944 г. не са били прекъснати от съветска страна. А цар в чуждо посолство е протоколна фикция.

Мнозинството българи бленуват за „Черноморието – зона на мира”!

Има и българи, не мечтаещи за емиграция и за ”идеала” да загинат за славата на глобалния долар, рубла или юан, на Аллаха и исляма. Под музикалния съпровод на „Джелем, джелем..”, „Чае шукарие...”, или с „God bless America” (или по-точно САЩ), т.е. „Господи благослови...”.