/Поглед.инфо/ На 3-ти април 1990 година след общопартиен референдум БКП е преименувана на Българска социалистическа партия (БСП). По този повод публикуваме днес първата част от статията на Венелин Михайлов, която разглежда идеологическата еволюция на БКП в периода 1919-1990 година. Очаквайте утре продължението, което засяга нашето съвремие - от 1990-та до 2014 година.
Заглавието на настоящата статия показва дълбочината на темата, която следва да бъде разгледана. Повод за написването й е 30-годишнината от преименуването на Българската комунистическа партия в социалистическа в резултат на общопартиен референдум. Задачата, която си поставям, е да проследя основните акценти от историческото развитие на идеологическата еволюция на Българската социалистическа партия.
Тридесетата годишнина на това повратно събитие в историята не само на Социалистическата партия, но и на социалистическото движение, на социализма в България е повод за размисъл, за оценка на изминалия път на развитие на партията в условията на многопартийна система. Но тъй като границите на проучването може да бъдат твърде обширни, ще маркирам в едри щрихи някои основни аспекти:
На първо място, идеологическата еволюция на партията през 1919-1989 г., в частност идеологическото позициониране на Българската комунистическа партия в края на 80-те години на ХХ век в условията на цялостно преустройство в Съветския съюз, а оттук и на световната социалистическа система. На второ място, да разгледам причините, довели до необходимостта от идеологическа трансформация на партията, чиято власт е неоспорвана в продължение на повече от 40 години в НР България. Личността, която остава символ на социалистическата епоха у нас поради продължителността на управлението си, е Тодор Живков (1956-1989). На трето място, историческият контекст и неговите външни за социалистическия блок фактори, довели до разпада на източноевропейския социализъм, без да пренебрегвам вътрешните причини, които катализират дезинтеграционните процеси в страните-членки на Съвета за икономическа взаимопомощ и Организацията на Варшавския договор. На пето място - темата за преименуването на най-голямата лява политическа партия у нас е неотделима от цялостното преобразование на обществено-икономическата система и от новата историческа роля, която бъдещата Социалистическа партия играе в годините на реставрацията на капитализма в нашата страна. Ще бъде засегнат и въпросът за историческата драма на Българската социалистическа партия, обусловена от двойствената й позиция спрямо капитализма на теоретично и практическо ниво в последните три десетилетия.
Технологичното изоставане на социалистическите страни от развитите западни държави, особено след 60-те години на ХХ век, догматизацията на официалната марксистко-ленинска идеология, утвърждаването много преди Франсис Фукуяма на тезата за края на историята "с пълната и окончателна победа на социализма", с други думи – недопускането на срив на изградената първоначално в Съветския съюз, а след това и в другите страни на ЦИЕ държавно-политическа система, се оказва съдбоносно за бъдещето на социалистическата практика. Продължилата от 1945 до 1991 г. Студена война се оказва изтощителна за Съветския съюз. Това обстоятелство е умело използвано от американския президент (1980-1988) Роналд Рейгън, който успява чрез идеологическа трансформация в Америка и чрез доктрината на неолиберализма, главен идеолог на която е Милтън Фридман, да постигне забележителни успехи в борбата срещу „империята на злото“, както сам я определя. Пропуснатите шансове за обновление на социализма след събитията в Чехословакия през 1968, консерватизмът на Брежнев и неговото обкръжение влияят в дългосрочен план негативно върху държавите, контролирани от СССР. В социалистическите страни има натрупано недоволство и усещане от социалистическите нации за разминаване между официалните изявления на комунистическите функционери, и действителното развитие на държави като Полша, Чехословакия, Румъния, Унгария. Пропагандната машина на комунистическите партии, на Международното съвещание на комунистическите и работнически партии се оказва неефективна да противодейства на изкушенията на западния консумативизъм, станали особено силни след споразуменията от Хелзинки през 1975 г. Може да се твърди, че наред с икономическите преимущества, които има заради по-бързия технически прогрес, Западният капиталистически свят побеждава в студената война и благодарение на победата в пропагандната война срещу социалистическите страни, както и заради напредварата във въоръжаването между Съединените щати и Съветския съюз.
И все пак ролята на личността в историческия процес, конкретно в случая с краха на световната социалистическа система, е изключително важна. Избраният на 11 март 1985 г. за генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов няма ясна концепция за преустройството на социалистическата система. Опитвайки се със своя екип да реформира както политическата, така и социално-икономическата система на СССР, Горбачов дава тласък на процеси, довели до разпада на Съветския съюз, разпускането на СИВ и Варшавския договор. Тодор Живков първоначално отхвърля импулсите на преустройството, идващи от Москва, но в дългосрочен план не може да ги игнорира. По-долу ще отбележа каква е идеологическата еволюция на партията от началото на 20 век до 1990 година.
Идеологическото позициониране на Българската комунистическа партия е ясно зададено още на Първия й конгрес през май 1919 г. Взимайки пример от руските болшевики, преименували година по-рано партията от социалдемократическа на комунистическа, българските дейци на социалистическото движение, ръководени тогава от Димитър Благоев, си поставят като крайна цел постигане на формулираната от Маркс и доразвита от Ленин в "Държавата и революциятаы" висша фаза на комунистическото общество - комунизма. В произведенията на класиците на научния социализъм „социализмът“ е определен като първа фаза на комунистическото общество. Основната разлика в концепциите на Маркс и Ленин е тази, че Маркс прогнозира победата на социализма първо в най-напредналите капиталистически страни, докато Ленин обосновава възможността социализмът да бъде изграден в изостанала в икономическо и социално отношение държава като Русия. Октомврийската революция от 1917 г. и събитията, довели до създаването на Съветския съюз като първа социалистическа държава в света показват опита на болшевиките, ръководени от Ленин и Сталин да осъществят на практика тази историческа задача. Преименуването на руската, а и на Българската работническа социалдемократическа партия(тесни социалисти), е недвусмислен знак за ясната идеологическа линия на двете политически формации. Но трябва да се отбележи, че и Ленин, и Сталин, а по-късно и Хрушчов заедно с централните ръководства на Руската (от 1925 Всесъюзна комунистическа партия (болшевики), преименувана през октомври 1952 г. на Комунистическа партия на Съветския съюз (КПСС) изразяват историческото нетърпение за ускоряването на прехода от социализма към комунизма. Даже 22 конгрес поставя краен срок за изграждане на основите на комунизма - 1980 година. Доказателство за прибързаността при строителството на социализма по съветски образец е приетата от Десетия конгрес на Българската комунистическа партия Програма, която взаимства постановките от програмата на КПСС от 1961 г. Необходимостта от нейното изработване е утвърждаване е мотивира с това, че до 1971 г. няма приета дългосрочна стратегия за развитието на партията и държавата в следващите десетилетия. Именно в този основен документ, който важи до отмяната му от 14 партиен конгрес (февруари 1990) е посочено че "строителството на социалистическото общество като първа фаза на комунистическата формация е закономерен исторически процес на формиране и развитие на качествено нова в сравнение с капитализма обществена система. Тази система не се създава изведнъж, с един замах[…] Построяването на развито социалистическо общество е главната непосредствена историческа задача на Българската комунистическа партия. Изграждането и по-нататъшното развитие на зрялото социалистическо общество ще изведе нашата страна на нови висоти в нейното социално-икономическо и културно развитие, ще създаде необходимите условия да се премине постепенно към осъществяване на крайната цел на партията - комунизма"*.
Това, че в исторически план партията, основана от Димитър Благоев през 1891 г., е носила 70 години названието "комунистическа" е свързано с няколко обстоятелства. Първо, превръщането й в секция на Комунистическия интернационал през 1919 г. и пълният отказ от сътрудничество с Втория интернационал. Второ, следването на съветския опит при функционирането на партията като политическа организация и прилагането на съветския модел на социализма в специфичните български условия след Петия конгрес на БКП - декември 1948 г. Трето, стратегическата задача на Българската комунистическа партия е строителството на социалистическо общество, а крайната цел – постепенен преход от социализма и комунизма. И всъщност именно крайната цел различава комунистическите от социалдемократическите партии, тъй като социалдемократите в исторически план се борят за демократичен социализъм, прилагайки еволюционния подход с парламентарни средства при политически плурализъм, докато комунистите залагат на революционния.
* Христоматия по история на БКП., С., Партиздат, 1986, с. 544.
Очаквайте втората част от статията в събота, 4-ти април.
* Авторът на статията ВЕНЕЛИН МИХАЙЛОВ е завършил магистратура по нова и съвременна българска история в СУ "Св. Климент Охридски" през 2013 г., преподавател е по история в 94 СУ "Димитър Страшимиров", занимава се с изследване на историята на Българската социалистическа партия, активист е на Градската организация на БСП.