Станимир Хасаджиев, председател на Националната пациентска организация, в интервю за БНР

От Синята коалиция и представители на пациентски организации твърдят вече от три дни, че има безотчетност и необяснимо големи бонуси на дълъг списък на здравното министерство. Другата теза е на работещите по тези програми, които твърдят че работят при пълна прозрачност и отчетност. Надежда Секулова ни среща със Станимир Хасаджиев, председател на Националната пациентска организация.

Според данни на МЗ от средата на февруари т.г. у нас от 1986г. до посочената дата са регистрирани около 1500 ХИВ-позитивни. Към днешна дата около 500 души от тях са живи и се лекуват. Ясно е , че законно са раздадени парите от фонда за тези болести, защото става дума за международен контрол и е наивно да смятаме, че са раздадени пари под масата. Трябва да се знае каква работа е свършена срещу тези възнаграждения.

Ще започна с това дали наистина е свършена работата с тези средства. Само да уточня в Националната пациентска организация /НПО/ членуват няколко от организациите, които получават финансиране от Глобалния фонд. Ние знаем, че има нужда от подобно финансиране, защото тези пари отиват за рационални нужди. Няма спор за необходимостта от фонда. Никой не обсъжда това, защото той си върши работата. Друг е въпросът обаче за тези смайващи цифри на пари получени от служители на МЗ, появили се в публичното пространство и притеснили много хора. Това е основният проблем- дали е редно служители на МЗ, които получават заплати от всички нас да получават допълнителни възнаграждения по n-на броя граждански договори по всякакви програми, фондове, европейски проекти и т.н. За това трябва да бъде дискусията. Как можем да разберем дали един хонорар в случая е изработен действително. Тезата на д-р Вълева е, че нейната работа е донесла на държавата 80 млн. лева и затова възнаграждението й от около 4450 лв., формирано по различните програми, е заслужено. Аз ще повторя въпроса си: това ли е начинът хората в МЗ да получават допълнителни възнаграждения и то в стресиращи обществеността размери. Както чухме в едната програма има 100 експерти, а в другата 150, но след като донора е приел това, нямаме възражения. И все пак служители от МЗ, които получават пари по тези програми кога точно работят?

Как съвместяват работата си по трудовия и гражданските договори? Как се вместват във времето, че да са еднакво полезни и по двата си вида договори? Не беше необходимо да става медиен скандал и едва след това тези данни да бъдат публично оповестени. Едва ли щеше да се стигне до скандал и да се създава впечатление за непрозрачност и нередност, ако всичко това беше публична информация, оповестена на сайта на МЗ и сайта на програмата за превенция на СПИН и туберколоза. Акцентирам на факта, че има организации, които работят по тези проблеми и си вършат прекрасно работата. Не е проблем дали някой е служител на МЗ, а от кого си получава заплащането и за какво. Аз очаквам още информация за съмнения в корупционни схеми, но ще изчакаме събитията.