/Поглед.инфо/ Политиката и войната, като нейно естествено продължение, не са място за жените – първо, защото тази част от обществения живот е твърде мръсна, и още по причина, че представителките на слабия пол са по-упорити от нас, не подбират средствата, за да се самодокажат, и дори са склонни към прекомерна жестокост към околните и себе си. А когато тъпчеш старателно калта, вероятността тя да се превърне в непроходимо блато, е твърде голяма.

Вероятно на дамите им е скучно в нашите сбъркани времена с понижено ниво на тестостерона. Мъжете се отказват от амбициите и правата си. И как няма да е така, щом отвсякъде ни набиват в главите, че да си пич не е яко! Доблестта и честта остават само за в леглото. Ошашавените статистически единаци, именуеми «М», постепенно заприличват на мармаладени безполови същественца. Сутрин те навличат къси панталонки и задвижват бръснати нозе към службата, на която най-вероятно цял ден ще отбиват номера. Било то да не се загубят, или пък да не ги сбърка някой мераклия, те си татуират по телесата името на Апостола на свободата, или нещо подобно, мъжествено.

В такава среда победилата еманципация вирее на воля. Единичките, които в статистиката за по-кратко се именуват «Ж», са освободени от тегобите на домакинството, раждането и възпитаването на деца. Векът е такъв – трябва повече да се веселим и харчим. А и кой да им прави бебета - глезльовците с късите панталонки, дето постоянно гепят епилаторите ли?! Оставените сами на себе си жени са принудени да се справят с живота и скуката, както умеят. Прекрачват с тиха стъпка на газела в мъжкия свят и тъй като дори в политиката и армията не срещат достойна конкуренция, решително въвеждат там своите си правила и мироглед.

В периода на Хомо луденс (ей, да не си помислите, че става дума за някой изкрейзал гей!) образованието запада. Още преди да се родят, децата знаят всичко и повечето от тях взимат дипломи, без да пролеят капчица пот. Нека се веселим и харчим, защо да погубваме години нахалост за труд, четмо и писмо, нали така?! Пък и кого го е грижа за възпитанието на младите поколения – учителите, които мразят професията си, или неграмотните родители, интересуващи се единствено от себе си?

И се видя, че по-опасно от простака с власт може да бъде само честолюбивата простачка. Кифлите бързо взеха властта. Някога умственият багаж би им стигнал да станат доячки, предачки или лелки в детските градини – тези женички биха се справяли добре със задълженията си, а вечер, насядали по тротоарите, щяха да чоплят семки и да одумват минувачите. И сигурно щяха да бъдат доволни. Само че повелята на сегашното време обърка всичко. Те приеха своята участ и стиснали зъби, старателно министерстват, коват закони и раздават правосъдие. Поне да бяха хубавелки - тогава по-лесно можеше да се преглътнат глупостите им...

Скучаещите единички и техните мармаладени момченца, досущ черни чуми, налегнаха страната. За тях не съществува разлика между политиката и войната и затова громят всичко наред. Всъщност, изпълняват вложената в главиците им програма. Унизително е. Но в държавата на кифлите поданаците би трябвало да се наричат кифладжии – иначе кой друг би търпял подобна излагация?