/Поглед.инфо/ Това е един от главните въпроси, които си поставям често през последните години, когато наблюдавам тоталното срутване на държавните ни устои и несравнимото деградиране на материалната ни и на голяма маса от народа ни на духовната му култура. Дълбоката апатия и инерция, сриването на фундаментални ценности в големи групи от населението са поразителни.

Да, ние сме били и по-бедни в определени епохи, и с по-масово необразовано население за 136-те години от Освобождението ни от варварското робство, задържало развитието ни със столетия в сравнение с другите европейски народи. Но както в началото на раждането на Третата Българска държава, така и в определени етапи след погроми, ние сме имали пасионарни личности, които са имали разума и волята да поведат народа ни, да му върнат надеждата и вярата, че той може повече, че той е достоен народ, който има способности и сили, има “дар Божи” да прави чудеса и той ги е правил.

Но кои са пасионарните личности в историята, кои са пасионариите? Това не са просто “героите” в тривиалния смисъл на тази дума, това са особена порода личности, които издигат велика идея и дават тласък на движението на най-решителните, на ония, които приемат тази идея да тръгнат и да правят промяната, да правят чудеса. Най-блестящо за ролята на пасионариите писа гениалният руски философ на историята, етнолог и културолог, последният от великата фаланга на евразийците и син на великата Анна Ахматова (наследница на волжки българи) Лев Н. Гумильов.

За Л. Гумильов пасионариите са личности, които са заредени с могъща духовна енергия и, водени от велика идея, са готови на саможертва в името на победата на техния етнос, на техния народ и държава. Тези личности са своеобразни светкавици, мълнии в мрака на едно сиво и безлично съществуване на човешките особи от определен етнос, народ, нация. Те са великите начинатели на ново историческо дело, на епоха в историята на своя народ, на своя регион, на човечеството. Такава личност за Л. Гумильов е Темучин (Чингисхан – хан на всички ханове), който в 1221 г. обединява разпръснатите в суровата степ десетки монголски племена, пребиваващи в родово-общинни и полуфеодални структури, и хвърля конните армии на тези всичко около 500 000 души в могъщ подем, който като ураган помита хилядолетните империи на Китай, Индия, Персия и враждуващите помежду си княжества на Киевска и останалата Русь, да стигне до Египет и до централна Европа, образувайки по такъв начин най-голямата сухопътна империя с 34 млн кв. км площ и с над 125 млн население. Такъв пасионарий е Мартин Лутер – Витенбергския свещеник, който не се уплаши, че ще го последва съдбата на Сованарола и Ян Хус и хвърляйки предизвикателството към папата и Римо-католическата църква, положи началото на една от истинските духовни революции на Европа и света, подготвила раждането на капитализма. Такива пасионарии бяха Христофор Колумб, Васко да Гама, Фернандо Магелан, които не се уплашиха от безбрежния океан и поведоха флотилиите от малките си корабчета, за да открият нови земи (“Новият свят” – Америка), нови пътища към “Стария свят” – Индия и Китай, да обиколят Земята. Такъв пасионарий е Оливър Кромуел, който не се уплаши да тръгне с войските на Парламента срещу краля и да проведе Английската буржоазна революция ( 1642-1652гг); такива бяха бащите на Американската нация (Дж. Вашингтон, Б. Франклин, Т. Джеферсън, Т. Пейн, А. Хамилтън и др); такива бяха монтанярите (Ж.Марат, М. Робеспиер, А. Сент Жюст и др.), които доведоха докрай Великата френска революция. Такива в съвременна Европа бяха генерал Шарл дьо Гол, К. Аденауер, Жан Моне, Робер Шуман, които зададоха идеята и началото на нова обединена Европа.

Като не забравяме, а помним непрекъснато великите си основатели и върхове на Първата Българска държава – Аспарух, Тервел, Крум, Борис І и Симеон Велики, ние виждаме, че раждането на съвременна България из мрака на петвековното варварско робство е белязано от титаничните пасионарни фигури на Г. Раковски, на В. Левски, Хр. Ботев, Г. Бенковски и цяла плеяда апостоли от Април 1876, от героите на Шипка - август 1877, от героите при Бунар Хисар(1912г.), Одрин 1913г., при Дойран и Галичица (1915-1918гг), от фигурите на Ст. Сатмболов, Ал. Стамболийски, които заплатиха с живота си за дързостта да водят една политика в името на българския народ, на България. Посочвам само някои от най-ярките имена, но никой пасионарий не е могъл да придаде тласък на едно движение, на едно държавно строителство, воден от велика идея, ако не е имал своите последователи, своите другари и съмишленици, които като него са били готови, по думите на Апостола на свободата В. Левски, “да положат главите си на кладата пред олтара на свободата”.

Но има ли днес в България пасионарии? Има ли знаещи и волеви личности, които да извадят народа ни от летаргията на четвървековното падане в пропастта на бедността, безкултурността, безнадеждността, в които го вкараха невежи, а някои и полуграмотни, с тъмно минало, но за сметка на това алчни и продажни политици, които го движат по спиралата все по-надолу? Има ли личности, които смело да заявят, че в тази сложна и заредена с глобални рискове и опасности епоха знаят и могат да посочат пътя за “Изхода” така, както преди 2500 г. това прави Моисей, извеждайки еврейските племена от египетския плен? Няма съмнение, че за знаещите и мислещите българи идеята, която ще изведе народа ни от това състояние , от нерадостното му битие на последен в ЕС, е идеята за неговото Единство. Само когато е бил единен народът ни е правил чудеса (вижте епохите на Аспарух, Тервел, Крум, Симеон Велики) и като юмрук се е стоварвал върху превъзхождащ го противник, и го е побеждавал или пък е осъществявал подем в материалната си и духовната си култура, като е изпреварвал други народи, които по-рано са тръгнали към свободно държавно строителство. И обратното, винаги, когато е бил разединен на отделни групи, слоеве, региони и дори държави (седем български държави, враждуващи помежду си, заварват османските турци, когато завладяват от 1356 до 1396 г. България!) той е губел, изпадал в беди, зависимости и робства.

Но в днешната модерна епоха не е достатъчно само да се обяви някакво единство на всички българи, не само тук в държавата България, но и навсякъде по света. Да се свържат в едно фрагментите на българския дух и воля е необходимо да издигнем като водещи принципи свободата, социалната справелдливост, равенството пред законите и отговорностите на всички, родени на тази земя и носещи самосъзнанието на българи. Това означава всички наши различия като представители на различни етноси, изповядващи различни религии, с различно образование и имуществен статус да бъдат преодоляни от разбирането ни, че ние преди всичко сме деца и граждани на България, и за да бъде тя достойна за нас, ние трябва да бъдем достойни за нея. Ние трябва да заслужим щастието да сме представители на един древен народ, бил важен фактор в ставането на славянската православна цивилизация и обогатил европейската култура и цивилизация със своите високи постижения на духа. Тук няма място за заигравания с етническа карта, изнудвания, ксенофобски настроения и дерибейства от страна на отделни политически партии. Но тук не трябва нито за момент да има място и за васални нагласи, лакейство и унижения от страна на различни политически представители към различни представители на титулуващи се “велики нации”, вчерашни или днешни хегемони на света. Само когато следваме тези свещени за един свободен и горд народ принципи, ние ще можем да говорим за Единна България и само такава Единна България може да има бъдеще в тази глобална епоха на толкова възможности, но и на толкова опасности!

Но дотогава въпросът: ”Кога ще се събуди България и има ли в нея днес пасионарии?”ще звучи с нестихваща сила в съзнанието на будните синове и дъщери на България и ще поражда нетърпима болка и срам за днешните ни реалии...

*(От фр. passion - страст) - политически дейци, свръхактивни представители на политическия елит, които действат нетрадиционно , поставяйки пред себе си цели с безпрецедентен характер , формиращи нови идеологии и нови ценности.