/Поглед.инфо/ Съшит с бели конци тъп сценарий манипулира от няколко дни гражданството от най-старото висше учебно заведение.

Студенти окипираха 272-ра аудитория на Софийския университет в знак на протест срещу професор Димитър Токушев, преподавател в Юридическия факултет на университета и председател на Конституционния съд, който преди дни със свое решение остави Делян Пеевски на депутатското му място. Група студенти с викове „Оставка” окупира най-голямата аудитория, 272, на Софийския университет. Те търсят морална отговорност на проф. Димитър Токушев за решението за Делян Пеевски.

Преди окупацията студенти разпънаха от балкона на парламента надпис „Не Ви ли е срам?”, след което бяха привикани на разговор с председателя на Народното събрание Михаил Миков.

Студентите разпространиха декларация, в която питат кой е предложил Делян Пеевски за председател на ДАНС и защо той беше върнат от Конституционния съд като депутат в Народното събрание.

Репортерът Даниел Петканов бе в университета и разговаря с няколко студенти за окупацията:

Първият беше Борис Рангелов: „Ами групата ранобудните студенти се хванахме и организирахме... правено е вече и в България, и по света, в много от балканските държави... в ключовата зала на СУ. Целият смисъл на мероприятието е да провокираме активността на студентите. Искаме морал в политиката, едно от ключовите искания е премиерът Орешарски публично и под клетва да каже кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС. Смятаме, че това е моралното, смятаме, че това е нещо, които ни дължат на нас като обяснение, това е политическа отговорност...”

„Тук съм, за да покажа, че студентите са будни млади хора, на които им пука за бъдещето на страната ни" – младежът се представи като студент от първи курс журналистика, но без име.

Студент от Историческия факултат, който пишеше на черната дъска някаква програма, се представи като Делян и заяви, че е убеден, че студентите имат какво да кажат и това е мястото, на което трябва да го кажат.

„Ние ще останем тук, докато не разберем, че има някаква чуваемост, че има някакви отговори на въпросите, които сме задали... това е окупация, която има някакви искания и трябва да продължи, докато не получи някакви отговори на тези искания.”

Председателят на Народното събрание Михаил Миков заяви в интервю, че окупацията е част от опита за режисиране на студентски вълнения и че обслужва определени политически интереси, които се стремят към предсрочни избори.

Това изявление на Миков отново ни напомни, че нормативните актове не са най-силната му част от юридическите познания. Защо твърдя това:

За СУ „Климент Охридски” има приет Правилник на вътрешния ред, който трябва да бъде прочетен на всички репортери, които поднасят микрофоните си на „окупаторите” студенти.

Ще се спра на няколко момента в този действащ Правилник:

Правилник за устройството и дейността на Софийския университет „Свети Климент Охридски”

приет на 30 юни 2003 г., в сила от 15 юли 2003 г.; изменен и допълнен на 20 април 2005 г., в сила от 15 май 2005 г.; на 31 март и 28 май 2009 г., в сила от 7 юли 2009 г.; на 24 март 2010 г., в сила от 6 юли 2010 г.; на 20 юни 2012 г., в сила от 10 юли 2012 г.; на 16 януари 2013 г., в сила от 30 януари 2013 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на регулиране

Чл. 1. (1) Този правилник урежда устройството и дейността на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Университета) като държавен университет – национално средище за висше образование, наука и култура.

(2) Университетът е юридическо лице със седалище София.

(3) Софийският университет „Св. Климент Охридски” е изследователски университет.

Основни задачи

Чл. 2. (1) Основни задачи на Университета са: 1. да подготвя висококвалифицирани специалисти с висше образование, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; 2. да осъществява фундаментални и приложни научни изследвания, да създава и прилага научни продукти; 3. да укрепва и развива националните традиции в областта на образованието, науката, културата и спорта; 4. да осъществява подбор, подготовка и развитие на научно-преподавателския си състав; 5. да осъществява национално и международно сътрудничество в областта на образованието, науката, културата и спорта; 6. да осъществява повишаване на квалификацията на специалистите с висше образование.

Автономия

Чл. 3. (1) Университетът осъществява дейността си върху принципа на академичната автономия в съответствие с Конституцията и законите на Република България.

(2) Академичната автономия е прогласената и гарантирана от Конституцията възможност Университетът самостоятелно, свободно и независимо да решава всички въпроси, които се отнасят до академичното самоуправление на територията на Университета.

(3) Академичната автономия се изразява в академична свобода, академично самоуправление и

неприкосновеност на територията на Университета.

Академична свобода

Чл. 4. (1) Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на научните изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението.

(2) Образованието в Университета е независимо от идеологии, религии и политически идеи. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и съвременните тенденции във висшето образование.

==============================================

Неприкосновеност на територията на Университета

Чл. 6. (1) Автономията на Университета не може да се нарушава чрез намеса в дейността му освен в случаите, изричано предвидени в закон.

(2) В сградите на Университета и прилежащите им територии не може да се извършват политическа, партийна или религиозна дейност.

(3) Не се допуска насилствено възпрепятстване на дейността на Университета и на членовете на академичната общност.

(4) Органите на сигурността и обществения ред имат право на достъп до сградите на Университета и прилежащите им територии само със съгласието на Ректора, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаи на природни или обществени бедствия и аварии.

==================================

Неприкосновеност на територията на Университета

Чл. 6. (1) Автономията на Университета не може да се нарушава чрез намеса в дейността му освен в случаите, изричано предвидени в закон.

(2) В сградите на Университета и прилежащите им територии не може да се извършват политическа, партийна или религиозна дейност.

(3) Не се допуска насилствено възпрепятстване на дейността на Университета и на членовете на академичната общност.

(4) Органите на сигурността и обществения ред имат право на достъп до сградите на Университета и прилежащите им територии само със съгласието на Ректора, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаи на природни или обществени бедствия и аварии.

(5) В сградите на Университета и прилежащите им територии се разрешава дейност на предприятия,

фондации, институти и други юридически и физически лица въз основа на договор и ако няма съвпадане на предмета на дейността им с този на Университета. Дистрибуторска и рекламна търговска дейност в сградите на Университета и прилежащите им територии се разрешава от Ректора в съответствие с целите и задачите на Университета.

Задължения на студента

Чл. 135. Всеки студент в Университета е длъжен:

1. да присъства редовно и да участва активно в задължителните форми на учебни занятия съгласно учебния план и учебните програми;

2. да подготвя задълбочено и да полага в определените срокове предвидените изпити и да изпълнява другите си задължения съгласно учебния план;

3. да спазва установените правила за поведение и вътрешен ред в Университета;

4. да се отнася с уважение към преподавателите, административното ръководство, работниците и служителите от административния и помощен персонал и останалите студенти;

5. да допринася със своята подготовка и гражданско поведение за опазване на доброто име и за издигане на престижа и научния авторитет на Университета;

6. да спазва правилата на добрите нрави и академичната етика на територията на Университета;

7. да изпълнява други задължения, установени в закон и вътрешните актове на Университета.

Наказания

Чл. 137. (1) За виновно неизпълнение на установените в закона и вътрешните актове на Университета правила на студентите се налагат предвидените в този Правилник наказания, независимо от другите видове отговорност.

(2) Наказанията, налагани на студентите са:

1. забележка;

2. предупреждение за отстраняване от Университета;

3. отстраняване от Университета.

(3) Наказания по предходната алинея се налагат от Ректора по предложение на декана, който преди да изготви доклада до Ректора трябва да изслуша студента или да приеме писмените му обяснения и да изясни случая от фактическа страна.

(4) Наказанието се налага в срок до два месеца от откриване на нарушение, но не по-късно от една година от извършването му.

(5) Наказанията се налагат с писмена заповед, която се връчва на студента, а при невъзможност за връчване му се изпраща на обявения при записването му домашен адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.

(6) При налагане на наказанието „отстраняване от Университета“ студентът дължи връщане на получените от него суми за стипендии.

(7) Отстранен студент, който не е възстановен, дължи връщане на държавните разходи по обучението му до деня на отстраняването.

Засега ще спра с гафовете на Миков и ще се съсредоточа върху самите протестиращи и тяхната „юридическа” подготовка:

Организаторите на окупацията заявиха, че блокадата им на 272 зала ще продължи до петък, 2 ноември, а окупирането може да продължи и до януари. До дни щяло да стане ясно какви ще са останалите им искания...

Един от организаторите, Ивайло Динев, каза, че протестът им е безсрочен.

Проф. Димитър Токушев: „Влязох в аудиторията, отпред имаше студенти и един от тях се обърна и ме попита „Вие ли Сте проф. Токушев?”, потвърдих, че съм аз. Студентите почнаха да излизат от 272 и аз излязох с тях.

„Професор Токушев беше тук, когато ние окупирахме аудиторията, и си замина. Той не е изявил желание тогава да говори от катедрата...”

„Обективно, ние излязохме на катедрата, за да обявим окупацията, в същия момент проф. Токушев влезе, стоеше, гледаше, докато ние обявяваме окупацията. Разбира се, за всеки е шок, какво става, някакви хора говорят за окупация. Той не остана, наистина нямаше възможност, студентите му не са излизали, те влязоха в спор с нас. Когато стана ясно, че обявяваме окупация – проф. Токушев излезе...”

Оказва се, че същите студенти не са искали екипът на Нова телевизия да влиза в аудиторията и освен това, че ще разговарят с професора само ако той им дойде на крака?!

Проф. Токушев е бил там, двамата студенти, които кой знае защо скриха имената си от репортера, слушаха объркани, тогава „спасително” се появи трети студент, който каза: „Проф. Токушев е идвал много пъти в тази зала, ако не го е страх от студентите – нека дойде. Студентите не сме хора, които са агресивни...”

Обажда се и още един студент, който „уточнява” гафа на колегите си да пренебрегнат професора да си зададат въпросите очи в очи: „Докато беше тук и избяга, мисля, че това нещо почти никой не го видя. Само в гръб го видяха...”

За има-няма и минута обясненията на студентите се разминаха в истинността – според едни – проф. е влязъл и изслушал Декларацията, а според друг – веднага се обърнал и си тръгнал...

„Аз мисля, че няма смисъл да се задълбаваме – опита се да излезе от ситуацията един от студентите... – Всеки има възможност да дойде да обсъжда нещата в държавата...”

Проф. Токушев обясни, че Решението на Конституционния съд е излязло в Държавен вестник и няма да го обсъжда, тъй като е публикувано неговото становище и на другите две групи съдии по въпроса. „Мисля, че ме въвличат в един спор, към който нямам отношение”.

http://play.novatv.bg/play/329369

Колко лесно било да се обижда един авторитет?!

„Ние искаме да разговаряме с един от нашите преподаватели. Студенти, преподаватели заедно в университета – ние сме академична общност. Ако той не смее да дойде тук, това за нас е отказ по нормален начин със студентите, които сме част от академичната общност, и го възприемаме вече като отказ изобщо да се дава отговор от страх...”.

Цветозар Вълков – политолог, завъшил семестриално две магистратури по политически науки и международен туризъм. Живял е 5 години в Ню Йорк. Участва активно в протестите срещу правителството на Орешарски. На въпрос кой е организирал окупацията, живелият 5 години в Ню Йорк рипна: „Значи какво Ви засяга Вас? Цялата държава е блокирана от едно мнозинство, което не се знае по какъв задкулисен и механичен начин се е случило и просто студентите са недоволни, разбира се, че те търсят публичност... Значи този професор, техният, не му зная името, тези съдии се държат като някакви властелини и не дължат обяснения на никого...”

Наложи се Милен Цветков да обясни на въпросния Вълков:

„Правото не е "нещо" и Конституционният съд не е орган, който трябва да излиза и да дава морални обяснения за своите решения. Извинявайте, няма такова нещо, значи, няма такова нещо! Те са съдии именно поради тази причина и те трябва да обсъдят във връзка със закона, във връзка с Конституцията, във връзка с буквата, а не във връзка с това – някакви морални измерения. Моралните измерения за всеки са различни, ако случайно не знаете...”.

Вълков: „А не мислите ли, че той трябва да обясни на своите студенти...”.

Милен Цветков: „Тогава той няма да е съдия, а ще е някакъв разговорлив човек на определена възраст...”.

Стоян Боричев: „Цялата държава е хвърлена в анархия и хаос и няма никаква светлина в тунела, благодарение на действията на хора, които не осъзнават това, което правят".

Явор Никифоров: „По темата защо го правиме, защото не останаха други начини... Мафията контролира държавата и колкото и да се опитваме да очакваме разум от съдебната система или справедливост - явно това е начинът да се постигне каквото и да било... Никой не е започнал да харесва това правителство... Хората са изморени...”.

Цветозар Вълков: "Всеки универтитет си има своята автономия по закон. Това, което става вътре в това, това едно микрообщество, студентско, и си е тяхна работа и абсолютно оправдано е те да потърсят своята форма на протест не на улицата, а в някоя аудитория. Това е по закон си е така и по право. Така че аз не виждам някаква дилема, прави ли са студентите те да търсят своето право по този начин.

Спор – няма. Студентите са в нарушение на Правилника на Софийския университет!

Те не могат да поставят политически искания. Образованието в България е деполитизирано.

Така наречената окупация е тръгнала набързо с определен сценарий и цел и това е причината в присъствието на проф. Токушев така наречените протестиращи да не говорят с него, когато той се е появил в 272 аудитория, а да си четат Декларацията.

От едни искания за Делян Пеевски няколко дена по-късно въпросните „протестиращи” вече искат оставка на парламент, правителство и прочие...

Къде бяха тези студенти, когато хората на Цветанов просваха на земята и снимаха насилствени арести на български граждани?

Къде бяха тези студенти, когато българи предпочетоха да се превърнат в живи факли от отчаяние за живота, който им осигури ГЕРБ?

Какво се случва по окупацията – тепърва ще проверяваме и изнасяме като факти. Засега спирам дотук.