Колониална смрад се носи от политическия ни елит

/Поглед.инфо/ Няма нищо изненадващо в отказа на България да даде въздушен коридор на руските самолети с хуманитарна помощ за Сирия. Така действа българският елит.
Разговор на Петър Волгин с Валентин Вацев в предаването "Деконструкция" по БНР.

/Поглед.инфо/ Няма нищо изненадващо в отказа на България да даде въздушен коридор на руските самолети с хуманитарна помощ за Сирия. Така действа българският елит.

Разговор на Петър Волгин с Валентин Вацев в предаването "Деконструкция" по БНР.

П. Волгин – Здравейте, г-н Вацев! Как Ви изглежда тази поредна проява на ярка българска независимост, която наблюдавахме вчера от нашите официални лица и която и днес продължава?

В.Вацев – Всичко в историята се повтаря, първия път като драма - помня как преди 17 год. българското правителство забрани на руски самолети да летят над България, тогава това беше обаче проблем на министър-председателя и на външния министър, та се наложи тогавашния зам-външния министър Марин Райков Николов да реши проблема, тогава спряха за първи път руски самолети над България.

Днес това става за втори път и вече не е трагедия, не е и драма, а смешна фарсова трагикомедия. Американските ни приятели помолили, и аз не съм сигурен, че са питали в правителството, направо вероятно са се обадили във Външно министерство и оттам са отговорили тънко, ясно и високо – „Да”! В това няма нищо изненадващо, така действа българския елит. Истинският проблем е, че българският елит много отдавна е с колониална нагласа да присъства и да управлява, а българското общество все още не е готово да свикне с тежката колониална смрад, която се носи от този елит. Но ще трябва все пак нашенци да свикват с това.

Волгин – Българското общество вярва в независимостта на българския елит ли?

Вацев – Българското общество не е сериозно загрижено и не се е замислило кой знае колко дълбоко за независимостта и за суверенитета (това е по-точната дума); това не е първия въпрос у нас. Никъде първия въпрос не може да бъде суверенитета, там където обществата решават тежки икономически проблеми. Суверенитетът става важен когато започне да се разбира като условие не за свободно размахване на националния байрак, а като условие за развитие, за успешно социално-икономическо развитие. Суверенитетът – това е условие за развитие, освен всички други неща. Но в България все още идеята за развитието не се свързва с условието за суверенитет.

В края на краищата не е станало нищо ново, за мен това са емблематични събития, те не са новини, а са симптоми. Американските приятели пожелават, а българското лакейство се претрепва да изпълни незабавно, в същия момент.

Волгин – А тука трябва задължително да кажем, това което вчера потвърдиха, натъртиха от външно министерство, че България абсолютно независимо взема своите решения, т.е. никой не ги питаше, никой не ги караше да казват това, а те казаха, че сами си вземат решенията, никой не ги е подтиквал за това.

Вацев – По принцип това се нарича лакейско творчество. Когато лакействаш, трябва някакси да те забележат, това е т.нар. суверенно лакейство. Предполагам, че министър Митов се е съветвал само с Бетина Жотева.

Волгин – Че с кого друг?

Вацев – Разбира се, аз не съм сигурен дали са питали и Борисов.Струва ми се, че американските ни приятели не биха говорили с Борисов за такива дреболийки като отваряне или затваряне на българското въздушно пространство...

Американският суверенитет е разпрострян над България. В България това се разбира като съюзнически ангажименти. Даже не ми се иска да обсъждам това. Моята представа за съюзничество е малко по-различна – суверенно и независимо съвместно решаване на въпросите и т.н. Но да оставим това, защото е висока политическа метафизика. По-интересното е, че Америка не би настояла за такива „услуги”, ако нямаше някакви сериозни според тях причини. Тук е важно накъде са летяли, и какви са били тези самолети. Съгласен съм, че всичко друго също е много важно, току що го обговорихме. Работата е там, че се задава нова сюжетност, нова редица от събития, нови изключително важни неща се разгръщат, а ние продължаваме да се занимаваме с дреболийки.

Волгин – Да, наистина руското присъствие в Сирия става все по-очевидно.

Вацев – Това не е и точно „присъствие”. Русия пренася там не само боеприпаси и въоръжения. Снощи и тази сутрин проверих отново – изгражда се руска военна база и то не е старата „бензиностанция” в Тартус на брега на Средиземно море, а в Латакия, където има голямо пристанище, има и голямо летище, а освен това сирийското правителство е разрешило в още едно селище, 25 км по-нагоре да има също руско военно присъствие. Руските медии не отричат. Гради се истинска военна база, не „бензиностанция”, а истинска военна база, това означава жилища за около 1000 души военен персонал, съответните военни защитни съоръжения.

И това означава, че Русия вече открито се ангажира със събитията в Близкия изток. Държавният секретар на САЩ Джон Кери е изразил недоволството си в телефонен разговор с руски представител, но това може да означава наистина само дипломация, просто дипломация. Струва ми се, че все пак САЩ не възразяват сериозно срещу този руски ангажимент и това може би са белезите на новата доктрина, по смисъла на която Русия, САЩ и Китай организират новата „световна тричленка”, това е „план Б” по терминологията на Бжежински. Ясно е, че без руско участие с Ислямска държава в Близкия изток не може да се направи нищо. Това вече е голямо събитие и на фона на това събитие, какво са направили българските лакеи, колко секунди са се колебали преди да изпълнят американската заповед - няма никакво значение.

Волгин – Интересно е обаче на фона на това – което редица анализатори, разбира се споделят – затопляне, колкото и странно да изглежда и дори не много вероятно, но все пак струва ми се напълно вероятно, при това затопляне на отношенията между Москва и Вашингтон българските яростни русофоби както в публичното пространство, а също така и по високите етажи на властта какво ще правят?

Вацев – Няма да правят нищо, на тях не им се полага да правят каквото и да било, просто им се слага нова дискета, и те свирят по нов начин. За момента не са им сменили дискетата – да, ще се отвори, ще се сложи нов диск и те ще засвирят новата музика – като му дойде времето. Това не е първа задача на световната политика.

Волгин – Да обясняват на българските партньори какво да говорят..

Вацев – Българското лакейство може да почака, и докато не е получило нова заповед, ще продължи със същите старания. Няма нищо лошо в това, нищо лошо не е станало. Нима Вие имате чувството, че някой ги приема съвсем на сериозно?

Волгин – Имайки предвид как се приемат лакеите в историята и сега ...

Вацев – Това е лакейска съдба – кучката на барина се окучва в бараката, а лакеите стоят пред входа на бараката и преживяват искрено: Божичко, какво събитие..

Волгин – На фона на всичко това, обаче как бихте коментирали това, което се случва в Европа? Този наплив от много хора, стотици хиляди, днес и Ж.К.Юнкер говори за това. На преден план, разбира се в традиционните медии, в официозните медии са някакви такива сълзливи разкази за признателност, любов, бутилки с минерална вода, цветя...

Вацев – И други ярки сюжети – имаше удавено бебе на брега на морето, беше наистина ужасно.

Волгин – А междувременно през последните години стотици деца загинаха за жалост, навсякъде, а и не само деца. Но как Ви изглежда това, което се случва, какво става с Европа?

Вацев – Тук има няколко сюжета. Първият е конспирологически: Америка ли прави всичко това, за да разруши конкурента си Европа? Аз вече споря с мои колеги – има ли американска дълга ръка в цялата тази история? Искам да заявя отговорно – че това всъщност няма никакво значение. Това значи, че конспирологическият сюжет можем да го оставим на жълтата преса. Според мен, най-дълбоките причини за това, което става, са изцяло обективни, работата е там, че първо, Близкият изток е наистина разбунен кошер или разбутан мравуняк, там много скоро няма да може да се живее изобщо. Тези хора бягат - и забележете - не бягат в Саудитска арабия, където ще ги разстрелят още на границата с картечници, а бягат в Европа. Второ, става дума за съдбата не просто на България, макар че нейната съдба е най-важна за нас, а за Европа. А като говорим за Европа трябва да помним, че има т.нар. стара Европа – това са Германия и Франция. Това са социални държави, френска социална държава и германска социална държава. Характерно за тези социални държави при всичките разлики между тях е, че те са правени за себе си, а не за някой друг, и също че в тях можеш да бъдеш чужденец и да живееш там много дълго, без да работиш.

Волгин – Но вече няма да може.

Вацев – Не виждам как могат да спрат това, да направят да не може. В Германия има няколко поколения турци, които нямат никаква надежда да получат гражданство. Те работят разни дребни неща, и не защото са мързеливи, а защото нямат възможност да заемат важни позиции и да изпълняват важни обществени задачи, но те живеят там.

Джобните дневни пари на средностатистическия сирийски бежанец, който е успял да се закрепи в Германия месечно се събират повече от 160 евра. С тези пари в Германия може да се преживее и без да работиш. Това не е богат живот, разбира се. Видях как щастливи бежанци спят, и общо взето живеят на гробището Сан Венсан в Монмартр в Париж. Да, това не е подходящ начин за живот за нас с Вас, но и така се живее. С други думи в Германия и Франция може да се живее относително безпроблемно с джобните пари, които дава държавата, освен това тя дава жилище, полага грижи, затова тези социални държави се превърнаха в обетована земя за стотици хиляди нещастни хора по света.

И сега още две думи за България. Нали е прието журналистите да започват и да завършват с България – сега да видим българския аспект.

Волгин – Както казахте, тази съдба трябва да ни е най-близка.

Вацев – Би трябвало. Журналистите са прави, когато започват и завършват с България. Ето какво ще стане с България. Ние ще приемем 10 хиляди, или 100 хиляди, или 1 милион или 10 милиона бежанци...

Волгин – Колкото ни кажат.

Вацев – Точно така, ние ще приемем колкото ни кажат, и край на проблема. Как ще живеем по-нататък, не е важно, защото българският елит решава други съдбовни въпроси: олеле Божке, Кейт Мидълтън отново е бременна! Това е големият въпрос на българския елит. И освен това е страшно важно да не ядосаме американското началство...

А колкото до Европа – европейската интеграция, освен многото идеология, има и няколко базови сюжета. Централният базов сюжет е как стара Европа се развива като бавно и неотклонно приобщава други страни, които са успели вече да деградират икономически достатъчно, за да могат да се превърнат в пазари. В ЕС България – онази, икономически развитата, която само ние с Вас си спомняме, а нашите деца вече не знаят, че е имало такова нещо, онази България беше недопустима. Невъзможно беше да се приеме в ЕС развита и стабилна икономически страна, тя трябваше да узрее, т.е. да деградира до днешното състояние, при което България е превърната само в пазарно поле, където да ни се спускат определени траншове, с които ние (по-точно отделни избрани, по-първа ръка семейства, а не точно ние) да купуваме потребителски стоки в специално изградените молове, заредени с европейски стоки. Т.е. България и др. държави от този тип , от третия пояс, са пазарни пространства, а не равноправни съюзници.

Идеята за развитие от скрито имперски тип, където Центърът е високо технологичен, а перифериите са просто търговски пространства, където се пласират произведените стори – тази идея опира до идеологическия си завършек. След като стара Европа е социално привлекателна и след като е либерално мултикултурна, тя не може да откаже да приеме бежанци. И ще ги приеме.

Волгин – Които и колкото и да са те.

Вацев – Да, аз видях черния пояс около Париж и около Берлин, един истински „външен пролетариат” по Тойнби. Разбира се, черен пояс има и около Лондон, но там има и една безмилостна полиция, която докато ти се усмихва, може да ти счупи и гръбнака. А френската и германската полиция не са такива, те могат да бъдат ритани в лицето. И нищо не се случва.

Волгин – Тези пояси накрая няма ли да удушат самата Европа?

Вацев – Откровено казано, аз не съжалявам за тази Европа, която се отказва от вярата си, от високите си принципи, от просвещенското си минало, тази Европа, която се бори за многополови бракове, за 3,5 или 7-полови бракове, която се срамува от Кръста Господен – за тази Европа аз не съжалявам. Според мене е някакси по-правилно вярващи хора да живеят там, и да определят принципите си на основата на вярата си.

Аз продължавам старомодно да мисля, че на когото е земята, на него е и вярата. Защото човечеството, всъщност, е вярваща съвкупност от хора.

А в Европа вярват в безбрежний либерализъм, в единий светъл мултикултурализъм и аз съжалявайки искрено, че всичко това става, виждам все пак дълбок смисъл в това. Европа днес няма сили да отстои своите духовни ценности, да защити своята вкорененост. И щом като е така, разбира се, ще става това, което може да се очаква. Големият проблем е как ще се живее оттук нататък, как ще се живее със западаща средна класа, с намаляваща раждаемост, с опустяващи села, с мултикултурално население, което няма нищо общо с християнството.

Европа,в която Светия Кръст се превръща в образ за татуиране и нищо друго – тази Европа аз мога да я съжалявам, но не много дълбоко и не много трагично.

Волгин – Благодаря Ви за този разговор.