/Поглед.инфо/ Сбирката на ГЕРБ, както се казва, беше в разгара си! Присламчих се, очаквах чирпански благословии и тракане на кокалени челюсти, а стана обратното. Не ми се вярваше, но Бойко Борисов стана прав, ръкува се с мен и ме сложи до дясното си коляно.
– Е, кога ще дойдеш при нас?, попита с добродушна усмивка Лидера. – При вас или при теб?, отвърнах, колкото да печеля време. –Тук това е все едно! Вземай чашата и – наздраве! Докато отпия глътка , герберската дружина залпово отвърна: – Наздраве, Войводо! Питах се на ум: защо Войвода, нали е премиер? Така и не се отговорих, щото ме потопиха веселба и шеги. Бре, рекох си, добре се живее тук, никой не ме попита за миналото ми, какви съм го вършил… И сякаш уловил плетката на мисълта ми, Войводата-премиер вметна: -При нас никой не говори за миналото си, просто е правило. Или неписан закон, както искаш го приеми…Пихме, пяхме и се веселихме, както се казва и в народните приказки – три дни.
На четвъртия сбирката свърши и аз поех по чакълестия път, за да търся Фейсбук. А шосето се виеше край скали вдясно и пропасти в ляво – тясно, мърляво, осеяно с хилава растителност…Хеле след десетина завоя се открои китна долина с градинки и дървета, паркове и алеи. В началото огромен надпис: ДОБРЕ ДОШЛИ ВЪВ ФЕЙСБУК! И хукнах да търся моята градинка, дето ме чакат верните приятели. И я намирам буренясала и отъпкана, а в нея само един приятел… Как един, питам се, нали бяха хиляда, къде са духнали? Единственият ме гледа подвеждово и безмълвно. И тогава хукнах по прашните пътечки да ви търся, приятели! Взирах късогледи очи белким мерна някой от вас в далечното. Направих шепите си на фуния и с цяло гърло викнах: -КЪДЕ СТЕЕЕ, ПРИЯТЕЛИИИИ….А тенекиено ехо ми отвърна: И ТИ ЛИИИ, И ТИ ЛИИИ… Скокнах потен в леглото – беше 6 часа!