Цар Киро остава в ареста

Рашков е привлечен в качеството му на обвиняем с оглед извършени две престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, т.е. отправяне на закани с убийство спрямо две различни лица на 23.09.2011г.

Асеновградският районен съд наложи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” на Кирил Рашков – цар Киро, обвинен за закана за убийство. Мярката за неотклонение може да се обжалва в тридневен срок пред Пловдивския окръжен съд. В случай на обжалване заседанието ще бъде на 4 октомври. На Рашков са повдигнати две обвинения за престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК – затова че на 23.09.2011 г. в с. Катуница се е заканил с убийство на Веселин Христов и Иванка Петрова и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното: за да се вземе най–тежката мярка за неотклонение следва да са налице следните предпоставки – да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по – тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да е укрие или да извърши престъпление. Видно от доказателствата, събрани към настоящия момент по приложеното досъдебно производство, Рашков е привлечен в качеството му на обвиняем с оглед извършени две престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, т.е. отправяне на закани с убийство спрямо две различни лица на 23.09.2011г. Предвидената в Закона санкция за този вид престъпления е „лишаване от свобода” до 6 години, т.е. касае се за престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода” и които са тежки умишлени такива по смисъла на закона. В този смисъл според съда е на лице една от кумулативно предвидените предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно: за деянието да е предвидено наказание „лишаване от свобода”.

На следващо място, съдът е на становище, че е налице и законовата презумпция, обоснована от доказателствата, събрани на настоящия етап от досъдебното производство, че именно обвиняемият е автор на престъплението, в което е привлечен в това му процесуално качество. Достатъчно доказателства в тази насока се съдържат в показанията на двамата пострадали, както и в показанията на останалите свидетели, който са запознати пряко или косвено с обстоятелствата преди, по време и след отправяне на заканите, а така също и в писмените доказателствени средства, приложени по досъдебното производство. Предвид на това според съда е налице и следващото изискване, визирано в чл. 63 ал.1 от НПК, а именно: наличието на обосновано предположение за авторството на деянието. Съдебният състав счете, че въпреки че разследването е в ранен етап, наличните към момента доказателства са достатъчни за обосноваване на такова предположение.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че изложените доводи от защитата на обвиняемия, че липсват преки доказателства за извършеното престъпление, както и не са налице достатъчно косвени такива, са извън предмета на настоящето производство и следва да се обсъждат едва при разглеждане на делото по същество. Също така следва да се отбележи, че е извън предмета на съдебен контрол преценката на прокуратурата на Република България спрямо кое лице да повдигне конкретно обвинение, при наличие на законоустановените изисквания за това. Съдът счита, че за да се прецени доколко най-тежката мярка за неотклонение е съответна на целите за мерките за неотклонение, следва да се вземат предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, данните за здравословното състояние, семейното положение , възрастта на обвиняемия, професията му и др. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не възприема изложените от представителя на Районна прокуратура Асеновград доводи, че обществения интерес и общественото недоволство налагат вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Рашков, тъй като такова законоустановено изискване няма. Нещо повече, ако критерият за преценка на задържането на определено обвиняемо лице би бил общественото недоволство, то не би имало нужда от съществуването на органите на съдебната власт, а и излагане на такъв мотив при извършване на преценка дали са на лице основания за задържане на определено лице е в противоречие с основните принципи на правовата държава. Ето защо преценявайки доколко искането за задържане на обвиняемия Рашков е основателно, съдът взе предвид единствено посочените по-горе законоустановени изисквания на чл.56 ал.3 и чл.57 от НПК. С оглед на това съдът преценява обществената опасност на самите престъпления, в които

Рашков е обвинен, като завишена. Това е така не само поради обстоятелството, че престъплението е „тежко” по установените от законодателя критерии, но и поради фактът, че конкретното деяние се характеризира с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените престъпления от този вид, тъй като очевидно същото не е изолиран случай, доколкото данни за множество подобни заплахи се съдържат в показанията на самите пострадали, а и предвид последвалите общественоопасни последици, настъпили и развили се именно след конкретния инцидент. По отношение обществената опасност на дееца, съдът е на становище, че анализ на данните за личността му е необходим не само с оглед изискванията на чл.56 ал.3 от НПК, а и поради обстоятелството, че при вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” следва да се прецени наличието на реална опасност той да се укрие или да извърши и друго престъпление. Видно от приложената по делото справка за съдимост към настоящия момент обвиняемият Рашков формално не е осъждан, доколкото за наличните му осъждания е настъпила реабилитация по право, абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а от НК и съдебна такава по реда на чл.87 от НК. В тази връзка съдът възприема доводите на защитата на обвиняемия, че за предишните му осъждания е настъпила реабилитация, която е заличила техните последици, но намира за необходимо да отбележи, че отразените предишни осъждания установяват обективни данни за наличие на склонност у обвиняемия да не зачита установения в страната правов ред и да върши престъпления. Ето защо съдът счита, че данните отразени в справката за съдимост са индикация за това, че обвиняемият е склонен да не се съобразява с установения в страната правов ред и да върши престъпления, още повече, че последните две деяния за които е бил признат за виновен са такива по чл.323 от НК – „самоуправство” и чл.325 от НК – „хулиганство”, включени в глава 10 от НК – „Престъпления против реда и общественото спокойствие”. Данни за посочената по-горе склонност се съдържат и в приложената по досъдебното производство характеристична справка. Предвид изложеното съдът приема, че е на лице реална опасност обвиняемият да извърши и друго престъпление, още повече че към настоящия момент разследването е в начален стадий, предстоят действия по събиране на доказателства, поведението на самия обвиняем в населеното място, в което живее рефлектира негативно върху местното население, на лице са данни за изявено нежелание и страх от същите да свидетелстват, поради което и е на лице опасност обвиняемият да въздейства негативно върху евентуални свидетели, имащи отношение към разследването.

Според съда е на лице и реална опасност обвиняемият да се укрие, доколкото от събраните в хода на досъдебното производство доказателства към настоящия момент е видно, че той е афиширал намерение да напусне пределите на Република България с оглед създалата се ситуация и ескалация на напрежението в населеното място, в което живее и освен това по обективни причини му е невъзможно да пребивава на домашния си адрес, а до момента не е посочил адрес за пребиваване в България. Освен това по досъдебното производство са приложени доказателства, че дори близките на обвиняемия към настоящия момент са с неизвестни адреси, което също е една индикация, че е налице опасност обвиняемият да се укрие.

Съдът намира за необходимо да посочи, че действително в хода на досъдебното производство са на лице данни за влошено здравословно състояние на обвиняемия, които обаче на настоящия етап от производството са само „данни”, съдържащи в медицинска документация , но не е налична съдебно-медицинска експертиза, че здравословното състояние или възрастта на обвиняемия са пречка той да пребивава в условията на ареста.

С оглед изложеното съдът счита, че в конкретния случай са налице и останалите кумулативно визирани предпоставки на чл.63 ал.1 от НПК, а именно: наличие на реална опасност да обвиняемия да се укрие или да извърши и друго престъпление. Ето защо съдът преценява, че искането за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” по отношение на обвиняемия Кирил Георгиев Рашков е основателно и следва да бъде уважено.