/Поглед.инфо/ „Има един начин за контрол над прокуратурата. Ако вие имате много обвинителни актове, но голяма част от тях са паднали в съда, тоест подсъдимите са оправдани, това означава брак в прокуратурата, брак сред тези прокурори, които са написали обвинителния акт, брак на следователите и на органите на МВР. Така че такъв контрол и такъв механизъм е заложен и го осъществява съдът чрез своето правораздаване. Съдът освен това има първа, втора, а евентуално и трета инстанция.“
Днес Министерският съвет прие актуализираната стратегия за реформа на съдебната система, която изисква промяна в конституцията. Един от жалоните на реформата според стратегията е разделението на Висшия съдебен съвет, което изисква промяна на Конституцията. Според гласове от реформаторите, ако се отправи питане до КС, то това ще означава отказ от реформа и нещо като преброяване на хората от мафията. Самият КС пък бил отживелица. Обърнахме се към бившия конституционен съдия и дългогодишен депутат от БСП Любен Корнезов да коментира тези аспекти от съдебната реформа.
- Г-н Корнезов, как ще коментирате изказването, че Конституционният съд е отживял времето си?
- Който и да го е казал, то означава едно правно невежество. Всички европейски държави имат конситуционен съд и конституционно правораздаване. Така че нашият Конституционен съд не може да е отживял времето си. Второ, ако някаква реформа в областта на съдебната власт трябва да се прави, а то наистина е необходимо, без промяна в Конституцията не може да се стане. И затова винаги съм препоръчвал, а и не само аз, преди да се правят т.нар. реформи - а те, реформите, стават с промяна на закони - трябва да се направи питане до Конституционния съд за едни или други решения. Защото едни промени могат да минат евентуално без промяна в Конституцията, други обаче задължително трябва да минат с промяна в Конституцията. Примерно Висшият съдебен съвет (ВСС) да се раздели на две – на прокурорска и на съдебна част. Чета, че трябва да могат да бъдат отзовавани главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища – Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Там също без конституционна промяна не може да стане. Даже е спорно, че дори да има конституционно мнозинство от 180, респективно 160 гласа, дали може едно обикновено Народно събрание да прави такива промени. Дали е компетентно, или трябва да се свика Велико народно събрание? Защото става дума за промяна, и то същинска промяна, за функционирането на т.нар. трета власт – съдебната.
- Смятате ли, че прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт като част от реформата?
- Аз лично съм на мнение, че тя трябва да остане в съдебната власт. Други считат, че трябва да бъде извадена, трети смятат, че трябва да отиде към изпълнителната власт. Има различни системи. Но каквото и да се прави, не може то да стане без промяна на основния закон. Когато правехме Конституцията, ние виждахме Висшия съдебен съвет като единен орган. И всяка промяна в правомощията му и евентуално разделянето му на две части е конституционен въпрос, а не на текущото законодателство.
- Отдавна се говори, че прокуратурата е безконтролна. Как трябва да се осъществи такъв контрол?
- Това е невъзможно. Такова нещо в света няма и никъде няма да го намерите. Ами този орган или тази власт, която ще контролира прокуратурата, нея кой ще я контролира? Прокуратурата в български условия обаче надхвърля своите конституционни правомощия. Тя трябва да е онзи орган, който образува досъдебното производство срещу извършителите на престъпление. Но съдът е този орган, който прави практическия контрол над прокуратурата. Ако вие имате много обвинителни актове, но голяма част от тях са паднали в съда, тоест подсъдимите са оправдани, това означава брак в прокуратурата, брак сред тези прокурори, които са написали обвинтителния акт, брак на следователите и на органите на МВР. Така че такъв контрол и такъв механизъм е заложен и го осъществява съдът чрез своето правораздаване. Съдът освен това има първа, втора, а евентуално и трета инстанция. Въпросът е как функционира съдебната система, какви са кадрите и т.н.
- Смятате, че проблемите в съдебната система са кадрови, а не структурни?
- Подборът на кадровия състав е много важен. Има различни системи по света, някъде прокурори, съдии и конституционни съдии са в една система. Другаде, както е в САЩ, министърът на правосъдието е и главен прокурор. Ние сме най-близо и затова трябва да се стремим към европейската континентална система. Но най-важният въпрос е да върнем доверието на хората с едно добре функциониращо правораздаване. Колко пъти при смяна на изпълнителната власт са се опитвали да променят нещата и да сменят кадри, без значение дали са работили добре или не? Многократно са го правили.
- Но в избора на кадри също се намесва човешкият фактор и това може да изкриви системата, в която очевидно има кадрови проблеми.
- Има, разбира се. Питате ме за нещо, което е много сложно. Според мен трябва да се почне с юридическото образование. В България има 11-12 юридически факултета, които бълват толкова дипломирани юристи, много от които са под всякаква критика. И после с връзки, чрез протежиране и т.н. намират място в съдебната система. За тези 20-25 години страната произведе 4-5 пъти повече юристи, отколкото системата може да поеме, и то не само в съдебната власт, а и като юрисконсулти, в правни отдели и т.н. Колко юристи са нужни, за да може да се разчита и на високо качество. И оттук подборът на кадрите, извършван от ВСС. А такъв орган има във всички държави.
- Онези обвързаности между магистрати и съмнителни лица и структури, на каквито сме свидетели непрекъснато, не са въпрос на образование?
- Ако един магистрат не зависи от своето образование и морал, а от други интереси, той въобще не става за съдебната система. Да върви да си търси работа другаде.
- А как ще го изхвърли системата?
- Ами иска се смелост, трябва да отстоиш. Но този въпрос не е от вчера. Бил съм 20 години съдия, видял съм какви ли не ходатайства. Каквито е имало и ще има в една или друга служба. Винаги ще се опитват бизнесмени и олигарси да влияят на съдебната система. Въпросът обаче дали има тази устойчивост, морал и дали вярва в това, в което се е клела. Дали се поддава на натиск? Това се изгражда чрез образование, култура, знание. Няма друг начин.