/Поглед.инфо/ Десетки хора от Видин, Враца и София се събраха в местността Балова шума, за да отбележат годишнина от смъртта на загиналите тук девет антифашисти
„Сред многото битки, които водим днес, най-важната е битката за паметта“. Това заяви Михаил Миков по време на поклонението в местността Балова шума край монтанското с. Гаврил Геново, където се издига мемориален комплекс на загиналите тук девет антифашисти. „Нека си пожелаем, догодина да сме тук отново и всеки от нас да доведе поне по още двама“, призова социалистът.
Сред хората, събрали се, за да отдадат почит бе и 93-годишният партизанин Найден Радичков. Всяка година на 26 юни на това място се отбелязва годишнината от смъртта на партизаните, паднали в неравен бой на тази дата през 1944 г. Пред десетките хора от региона и гости от Видин, Враца и София Радичков разказа спомена си за онова време. Чичото на писателя Йордан Радичков пожела на всички присъстващи да доживеят неговите години.
Граждани и потомци на участници в партизанското движение положиха венци и цветя пред монумента… „За да изгреят и станат те малки червени звезди“…
Под това заглавие преди няколко години публикува спомените си за боевете в Балова шума партизанинът от отряд “Христо Михайлов” Тодор Павлов – Туки. Ето какво пише той:
„След успешно проведените акции в селата по горното течение на Огоста отряд “Христо Михайлов” се прибира в лагера си в гористата местност Балова шума край село Соточино, Михайловградско.
Войска, жандармерия и полиция блокира целия район, блокирано е и село Помеждин. То е малко, разположено е в подножието на Стара планина, и е населено с трудолюбиви, честни, задружни и с висок борчески дух хора. Сред тях е семейство Иван и Мария Младенови с три деца. Къщата им се намира накрая, близо до гората.
През бурната 1923 г. бащата се нарежда под червеното знаме на Лопушанската дружина с командир Георги Дамянов. След това лежи в затвора.
Без колебание през 1941-1944 г. те укриват нелегални и партизани от отряд “Христо Михайлов”. Полагат усилия за лекуването на болни и ранени, помагат и трите им деца – Дешо, Райна и Иванка.
В средата на юни 1944 г. партизаните Славейко Първанов, Йордан Каменов и Райко Аврамов заминават за селото, за да превържат раните на командира на втора чета Зарко Вачев – Филип.
Там за охрана преди това е отишъл и партизанинът Лика Рачин. Предател съобщава за пребиваването им в селото.
…20 юни 1944 г. Претърсват всички къщи. Остава крайната къща на Мария и Иван Младенови. Партизаните се скриват на тавана, а един се вмъква под леглото. Цивилен агент спира пред къщата и се обръща към домакина:
- Да знаете къде се укриват партизаните?
- Не, не зная – спокойно отговаря ятакът.
- Може ли да прегледаме стаите?
- Може. Заповядайте! – отговаря Иван.
През това време обградените решават да напуснат къщата. Когато агентът влиза в една от стаите, Райко стреля с автомата. Започва сражение. В него са убити тримата партизани – Славейко, Лика и Йордан. Райко избягва. Полицията и военните започват разправа с ятака и неговите деца. Жестоко бият Иван с тояги и пистолети в главата. Той мълчи, а фашисткият поручик Ташев изпразва пълнителя в гърдите на ятака. Той пада, целият облян в кръв, пред очите на децата и жена си. Близо до селото е ямата за мъртви. В нея хвърлят ятака и тримата партизани. Недалеч от ямата докарват интернирания в селото гръцки антифашист Адриас Теодоридис и Мария. Разстрелват гърка и го хвърлят в ямата. Започват разпити и побоища над ятачката.
- Кои други укриват партизани? – пита разяреният фашистки офицер.
- Не зная – отговаря тя.
- Не ти ли е жал за децата? Кажи всичко и ще те оставим жива!
Мария намира сили и плюе в лицето на палача.
- За моите деца има кой да се грижи, има партия, има другари…
Поручик Ташев се нахвърля върху ятачката. Счупва й ръцете, обезобразява лицето й. Цялата окървавена, жената едва диша. Фашистът нарежда да я заровят полужива в ямата.
Нареждането е изпълнено. Бавно и мъчително умира Мария пред очите на своите деца!
…26 юни 1944 г. Част от партизаните на отряда са открити. Два кордона войска, жандармерия и полиция обграждат района на Балова шума. Пада убит часовоят Георги Аврамов – Спас. Започва тежкият, кървав и неравен бой на 19 партизани с многохилядна войска и полиция.
Три часа сражение на живот и смърт!
Командирът на отряда Бойко Тодоров – Янко, ръководи боя. Сипят се куршуми от картечници, автомати, пушки и пистолети. Листа не остават от дърветата. Смело се сражават картечарят Милчо, Тръпко, Цако, Райко, Павел, Дако, Бойко, Зора, Горан, Роза, Павлина, руският боец с партизанското име Хорошото…
Направен е пробив на първия и втория кордон. Постепенно една част от партизаните се изтеглят на юг, към Стара планина. Други отиват на Запад. В гората се укриват Ненка Илиева – Павлина, и Пенчо Средков – Павел. Фашистите ги откриват и убиват. С разбити черепи и окървавени, телата им са изложени на площада в селото “за страх и назидание” на селяните.
Партизанският отряд “Христо Михайлов” в този бой загубва шест партизани, двама ятаци и гръцкия антифашист Теодоридис. Някои от тях още не са навършили 20 години!
Признателните поколения издигнаха в Балова шума мемориален комплекс, за да напомня за героичната борба. Сините политици непрекъснато повтарят, че в България не е имало фашизъм, че партизаните “били терористи”.
Какво кощунство с честта на тези чисти, честни и достойни борци! Но народът знае, помни и никога няма да забрави подвига на антифашистите. Те остават безсмъртни в съзнанието на трудовия български народ.
Никой не е забравен, нищо не е забравено!“
