Не е важно какво име ще има „руската газ”, важно е да мине през България

/Поглед.инфо/ Никоя държава, освен България, по трасето от Русия към Централна Европа няма такава техническа и финансова готовност да започне строителството буквално от утре.

През лятото на 2013 г., точно преди две години, когато „Набуко” бе запратен в историята, за първи път седнах на масата за преговори с руснаците по „Южен поток”. Диверсификацията на доставките за България изглеждаше като добро пожелание, след загубата на „Набуко”. А споменът за газовата криза от зимата на 2009 г. стоеше в главите ни като предупредителен знак за рисковете пред сигурността на доставките. Диверсификация и сигурност на доставките – това бяха двете „опорни точки”, към които, признавам си, се придържах и по време на онези преговори, и по-късно.

Само след няколко месеца отбелязахме точка с диверсификацията – „Булгартрансгаз“ подписа договор с консорциума „Шах Дениз 2“ (Азербайджан) за доставка на 1 милиард кубически метра азерски природен газ. Само че горивото щеше да дойде до България най-рано след 2020 г. В най-добрия случай почти десетилетие, в което трябваше да гарантираме сигурност на доставките за държавата, икономиката, бита. В същото време Майданът в Украйна, откъдето минава единственият газопровод за Югоизточна Европа, бе започнал да гори.

Задейства се арсеналът от „фили“ и „фоби“

Учудвам се, че при тези обстоятелства, за две години, ние политиците не успяхме да поставим „Южен поток“ в центъра на националния интерес. Превърнахме го в ябълката на раздора. Включи се целият наличен арсенал от „фили“ и „фоби“. Хастарът на близката и далечната ни история бе обръщан няколко пъти, за да се докаже, че по тръбите на проекта ще текат и зависимости. Едно много шумно малцинство изкривяваше до неузнаваемост фактите около проекта и ги превръщаше в медийни страшилища.

Извън медиите обаче, от сериозните ми разговори със сериозни политици от целия партиен спектър, винаги съм излизал с уверението, че проектът „Южен поток” е важен за България. Цикълът на политическата криза през последните две години обаче остави сериозните тези без продължение и забърка „Южен поток” в конюнктурния политически и изборен процес.

Дано сме излезли от турбуленцията, защото около нас ври и кипи и е време за отстояване на интереси – на държавата и на икономиката.

Сигурността на доставките на природен газ е един от тези национални интереси.

Обективно Русия и ЕС остават партньори

Газопроводът „Южен поток” бе планиран именно като ключовата директна връзка между големите залежи на природен газ в Русия и потребителите в Европа. „Зелените” източници на енергия, усилено промотирани в Европа, няма как да заменят нарастващата нужда от природен газ в Европа. А въпреки понякога драматичните обрати в разговорите по проекта за хората, които гледат напред, е ясно, че Русия и ЕС са и ще останат партньори. Толкова по темата дали „Южен поток” е европейски, или не е европейски проект.

За България на първо място той гарантира сигурността на доставките директно от производителя. Ако планът бе следван, първият природен газ по проекта трябваше да дойде през 2018 г.

След това идва и стратегическата цел: България - газопреносен и газоразпределителен център в Източна Европа. В един момент тя изглеждаше почти реална и ускорихме изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави.

Такъв беше преди две години и още трябва да е големият ни план – сигурност на доставките, стратегическо енергийно позициониране в Европа, диверсификация на маршрутите чрез „Южен поток” и диверсификация на маршрутите и доставките чрез Трансанадолския газопровод.

Проектът може да направи икономиката конкурентна

Част от този план е и икономиката.

„Южен поток” ще доведе до по-ниска цена на газта за българската икономика. Отварям тази скоба, тъй като днес у нас индустрията излиза на улицата, за да протестира за високите цени на енергията, които сриват конкурентоспособността й.

„Южен поток“ е и най-мащабният международен инфраструктурен, но и инвестиционен проект, планиран в България за последните няколко десетилетия. Което означава заетост, доходи, нов бизнес, приходи за бюджета.

11 области и 37 общини – пътят на трасето е и път на ползите за една голяма част от от България, предимно икономически западащи региони. По предварителни анализи, изграждането му ще отвори близо 5 000 работни места. Строителни компании, транспортни фирми, производители, доставчици, търговци, компании в сферата на услугите ще получат поръчки и ресурс за развитие. Нека да не забравяме, че за този проект няма да се харчат пари на българските данъкоплатци, точно обратното – ползите за бюджета под формата на данъци, такси, социално осигуряване ще са в милиарди.

Умишлено не пиша за „Южен поток” в минало време. Проектът не бива да бъде зачеркван. Не само заради всичко изброено по-горе. Основание за това ми дава готовността на България. Никоя друга държава в региона по трасето от Русия към Централна Европа няма такава техническа готовност- да започне строителството буквално от утре. Този проект трябва да се случи през територията на България, независимо как ще се казва, независимо от възможни промени в параметрите му. Смятам, че сме узрели за политически консенсус по него. Големите проекти не бива да ни разделят на „фили“ и „фоби“. Ние можем да бъдем единствено българофили.

Списание Лайф, 31 юли 2015 г.