/Поглед.инфо/ „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“
Така започва дейността на всяко народно събрание. 240 депутати встъпват в длъжност с клетва пред българския народ. Какво обаче правят по-нататък вижда цяла България.
Народни ли са някои народни представители – питат днес мнозина. Кого представляват тези представители – себе си, чуждите партньори или българския народ? Каква е тяхната представителна власт –партийна, идеологическа или национална? Как защитават настоящето и определят бъдещето на страната? Каква е тяхната законодателна програма и кой им я съставя? Съвпада ли с дневния ред на обществото?
Причината за тези въпроси са редица решения на Парламента. Разминаванията между управляващото мнозинство и обществото все повече нажежават вътрешно-политическата обстановка до степен на конфронтация. Парламентарният вот се противопоставя на обществения вот. Най-драстичният пример е решението на Парламента за отхвърляне искането за провеждане на референдум за отлагане встъпването на България в Еврозоната до 2043 година, за продажба на Украйна на реакторите за Втората атомна електроцентрала, за износ на оръжие за Украйна. В тази група има всички шансове да попаднат и редица други внесени законопроекти. Подигравките с населението обаче задължително имат електорален ефект. А не е изключено не само електорален.
Със суровостта на национална съдба на България се поставя въпроса: ЗАЩО УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЕ СЛУЖАТ НА СВОЯ НАРОД? Този отговор трябва да бъде даден от политическите сили и държавните институцзии.
Законодателната програма на българския парламент все по-често се диктува от вън. Ще дам само последния пример: Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) - изискването за промяна на НК и ЗСВ в частта относно смяната на Главния прокурор, изискването на изменение на Закона за защита от домашно насилие, ратификацията на Истанбулската конвенция и др. На опашката за продажба на правен суверенитет чакат Конституцията, НК, СК, ДОПК, закони, наредби… ПРАВНАТА РЕФОРМА!
Ето и нагледен пример. На 31/05/2023 в НС постъпвазаконопроект за изменение и допълнение на закона за защита от домашно насилие(ЗИД на ЗЗДН). Това е ключов елемент от законодателната програма на управляващото мнозинство в Парламента и условие за отпускане на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
Биографията на този законопроект е прелюбопитна. Той е внасян неколкократно в няколко последователни мандати на Народното събрание. Вносители са едни и същи парламентарно представените партии „Продължаваме промяната“, „Да България“, било чрез Правителството, било чрез техни депутати. В 49-тото Народно събрание, вносител официално стават ГЕРБ и СДС към които се присъединява и ДПС. В 48-то Народно събрание, той е разгледан от комисиите, но е отхвърлен в пленарна зала. Може би не е случайно, че неговото наименование съвпада почти изцяло с наименование на Истанбулската конвенция. Съвпадението не е само по наименование, но и по предмет. С това съвпаденията не свършват. Преминаването на законопроекта през Народното събрание съвпада по време със засилената кампания в ЕС за ратифициране на Истанбулската конвенция от 6-те страни-членки, които отказаха да се присъединят. Още в първото си изказване като Председател на Европейска комисия Урсула Фон дер Лайен заяви, че приемането на Истанбулската конвенция ще бъде един от главните приоритети на тази Комисия и ще бъде направено всичко за нейното ратифициране от всички страни-членки на ЕС. Две години по-късно ЕК, Съвета на ЕС и ЕП проведоха процедура по присъединяване на ЕК като единен международен субект към конвенцията, като извън нея останаха 6 страни – членки, в т.ч. България.
Неуспехът да бъде заставена България да се обвърже с Истанбулската конвенция по линия на международното право стимулира опити за нейното заобикаляне чрез приемане на вътрешно законодателство. Така се появи Законът за изменение и допълнение на Закона за защита домашното насилие. Упорството, с която този законопроект се внася в Парламента няколко пъти подред разкрива интересни зависимости. Това е един от законите, чието приемане от България е условия за отпускане на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост от ЕК. За това народното представителство е готово на всякакви отстъпки от националните интереси, а не поради загриженост за съдбата на жертвите от домашно насилие. Да това подкрепят въжделенията на НПО, като АНИМУС и НМД, затова сами пишат или редактират речите на жени, които ги четат на заседания на Правната комисия на народното събрание от името на всички жертви на домашно насилие.
Антагонизмът по отношение на Истанбулската конвенция се пренесе и върху Закона за защита от домашно насилие. В обществения спор не се пестят манипулативни средства. Стига се до откровени абсурди. Несъгласните със законопроекта се обвиняват за нещастието на всички жени, жертви на насилие от страна на техните брачни или извънбрачни партньори. Арсеналът на обвиненията е максимално разнообразен: изопачаване на „благородната цел“ на закона, хомофобия и език на омразата, ретроградност, екстремизъм, нарушаване на правата на човека, външна зависимост и др. Използват се конкретни казуси на насилие, на които се дава невярна юридическа интерпретация. Правят се манипулативни обобщения за броя на жертвите от домашно насилие. Говори се за връщане към Средновековието. Сякаш ЗЗДН може да спре вълната на насилие, която залива от десетилетия българското общество. Вместо оптимизиране на наказателното законодателство и неговото прилагане, се предлагат неефективни гражданско-правни механизми. Потърпевши са български граждани, членове на брачни и извънбрачни двойки, жертви на насилие, които не получават адекватна защита.
Отказът на огромната част от обществото да подкрепи идеите на Истанбулската конвенция, ерго на Закона за защита от домашно насилие, е ясна индикация за слабостите и дефектите на този закон. В случая нито диагнозата, нито лекарството за социалното явление са правилни. Вината се прехвърля от болната глава на здравата.
Основната причина за отказа да се приеме Закона за защита от домашно насилие е неговата двойственост. Същата причина препъна ратифицирането на Истанбулската конвенция. Зад този закон се прикрива стремежът за предоставяне на права на български граждани с нестандартна сексуална ориентация – гейове и лесбийки и лица с неизяснена полова идентичност. В НС многократно е предлагано темата с правата на лицата с нестандартна сексуална ориентация да бъде извадена от приложното поле на този закон и той ще бъде приет. Но вносителите на законопроекта неизменно отказват. Много симптоматично! Те май биха се отказали по-скоро от защитата на жените от домашно насилие, отколкото от правата на гей и лесбо двойките. Защото такава е международната поръчка. В тази посока е международния натиск над България.
Публична тайна е, че приемането на Истанбулската конвенция или нейния национален аналог – Закона за защита от домашно насилие, е екзистенциално условие за всяка управляваща политическа сила в България, за да получи вътрешна и международна подкрепа за оставане на власт. Предишният натиск за ратифициране на Конвенцията бе преобразуван в натиск за приемане на Закона за защита от домашно насилие. То е изискване за отпускане на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост от ЕК за България. На този натиск обаче трябваше да се предаде правна привидност и това бе възложено на управляващата коалиция и подкрепящото ДПС в настоящето 49 Народно събрание.
Непримиримостта на вносителите на Истанбулската конвенция, ерго на Закона за защита от домашно насилие, е ясен знак, че тяхното приемане е превърнато в залог за политическо оцеляване. От една страна, международният натиск се засилва. От друга страна, нараства несъгласието на обществото, което достига все по-високи децибели. Място за компромис няма.
Управляващите дълбаят все по-голяма пропаст между себе си и мнозинството от българското общество. Но това като че ли им е безразлично. Все повече хора осъзнават, че този закон противоречи на интересите на населението, прикрит зад справедливи обществени интереси и очаквания. Парламентарната демагогия е в своя апогей.
ЗИД на ЗЗДН не само решава, а задълбочава недостатъците на съществуващата правна регулация и неизбежно ще има последици, обратни на заявените цели.
Основните му пороци са терминологичната неяснота и изкуственото разширяване кръга на жертвите от домашно насилие. Терминологична неяснота ще доведе до разнопосочна административна и съдебна практика по прилагането на закона. Дефинирането на „домашно насилие“ е съзнателно изкуствено разширено. Липсва правна дефиниция на основните термини, като икономическо и психично насилие. Разширяването кръга на жертвите от домашно насилие по този закон е предпоставка за манипулативното му прилагане.
„Домашно“ е насилие между членовете на един дом, на едно семейство. Но насилие между хора, които някога са живеели заедно, или никога не са живели заедно, но са роднини по съребрена линия до 4-та степен не е домашно. Толкова широко дефиниране на домашното насилие превръща почти всяко трето или четвърто насилие в страната в домашно, независимо от субекта и обекта на насилието.
Българското право до този момент не е дефинирало термина „икономическо“ и „психическо“ насилие. Това не е просто предпоставка, а сигурна „гаранция“ за злоупотреба с правата по Закона за защита от домашно насилие във всяко съдебно производство по този закон. Евентуални нарушители биха били социални служители, каквито случаи има достатъчно през последните години, страните по такива дела или трети лица.
Особено внимание заслужават крайно негативните демографски последици от този закон с опитите си да легализира личните отношения между еднополови двойки. Това допълнително усложнява тежката демографска ситуация.
По отношение на заявените си цели, ЗИД на ЗЗДН ще има минимален ефект, какъвто е ефектът от неговото прилагане до настоящия момент. Въпреки ежегодните годишни програми за защита от домашно насилие на българските правителства, въпреки милионите левове от държавния и общински бюджет, предоставени на НПО, насилието в дома не намалява.
Сериозен недостатък на ЗЗДН е изместването на наказателно-правната регулация от гражданско-правна. Това рязко намалява ефективността на превенцията и санкцията. България е обект на доста критики от международни институции (ЕСПЧ и CEDAW -Комитет за премахване на всички форми на дискриминация на жените на ООН) за неефективна защита от домашно насилие, но те се отнасят основно неудовлетворителното прилагане на НК и НПК.
Погрешен е и подходът на ЗЗДН да дели насилието по „място на извършване“ и „личността на извършителя“. Абсурдно е насилието може да се дели на „домашно“ и „извъндомашно“, а защо не „насилие, извършено на закрито и на открито“, „улично“ и „училищно“ насилие, насилие „в спортната зала“ или „на стадиона“ и насилие „от познат“ или „непознат“, а защо не „от млад“ или „стар“, от „работник“ или „служител“, от „спортист“ или от „музикант“, и др.. Закономерното място на дефинирането на видовете насилие е НК. Класификацията на съставите на насилието по подобни критерии е недопустима.
В съчетание със Закона за закрила на детето, ЗЗДН създава предпоставки за злоупотреба с права от страна на служители на ДСП или родители, които спорят за родителски права. Стига се дори до нарушаване на конституционни права на родители и деца. Насилието над дете може да послужи за правно основание за извеждане на детето от биологичното му семейство по реда на Закона за закрила на детето. Но сигналите за насилие могат да бъдат използвани като претекст за извеждане на детето от семейството. Симулативно, манипулативно, или неправилно прилагане на такава драстична мярка трябва да бъде криминализирано и да бъде третирано като престъпление.
Мотивите на вносителите към ЗИД за ЗЗДН са пресилени. Емпиричната база на ЗИД на ЗЗДН има два ключови дефицита – тя е непълна и необективна. Не защото няма жертви на домашно насилие. Не! А защото към мотивите на законопроекта не е представена официална достоверна статистическа информация от специализираното звено в МВР, от Прокуратурата и Съда. Вместо нея се представят твърдения на НПО, които са материално заинтересовани от преувеличение на данните. Това са НПО, които развиват дейност в областта на защита от домашно насилие и получават финансиране за предоставяне на услуги на жертви от домашно насилие. Едно от тези НПО, Фондация „Асоциация Анимус“ няколко години обслужваше „Националната гореща телефонна линия за пострадали от домашно насилие“, за която ползваше бюджетни средства за социална услуга, и събираше чувствителна информация от българските граждани. Подобни НПО участват в подготовката на ежегодните годишни Програми за защита от домашно насилие, събират емпирични данни и след приемането им сами ги изпълняват. Участват в подготовката на законопроекти за защита от домашно насилие, дават становища при обществените обсъждания на такива законопроекти и след това участват в прилагането на тези закони като доставчици на социални услуги. И ако телефонната линия за сигнали за насилие над деца бе иззета от НПО и върната към ДАЗД, то телефонната линия за пострадали от домашно насилие се оперира отново от Фондация „Асоциация Анимус“, която има интерес от сгъстяване на краските. Очевиден е стремежът на НПО да изместят държавата в политиката свързана с домашното насилие, което е доста голямо перо в държавния бюджет. И поради невъзможност да участват в наказателно-правната дейност, то НПО се стремят да овладеят гражданско-правната сфера. Това е класически пример за конфликт на интереси на НПО, забранен от действащото право.
Конфликт на интереси при НПО с джендър-ориентация, които работят в сферата на домашното насилие е очевиден. Това е една от най-разпространените форми на корупция в България. Законопроектът предоставя на въпросните НПО едновременно правомощия да участват в дейността на предлагания нов Национален съвет, да разработват Националните програми за превенция и защита от домашно насилие, и същевременно да изпълняват написаните от тях самите програми, като членове на Координационния механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие.
В деловодството на НС няма официални документи потвърждаващи емпиричните твърдения на вносителите на ЗИД на ЗЗДН. А това означава, че липсват доказателства за фактическите твърдения, т.е. следователно мотивите са необосновани.
Липсата на достоверна официална информация за нивото на домашното насилие е хроничен въпрос за България, признат, както от българското правителство, така и от няколко международни организации (8-ми доклад на Комитета по премахване на всички форми на дискриминация на жени, посветен на проблемите с домашното насилие CEDAW за 2021г., Решението на ЕСПЧ от 22.03.2022г. по дело срещу България и Решението на ЕСПЧ от 23.05.2023г. по делото „Y с–у България“. На този фон да се приема закон на базата на липсваща официална информация е манипулативно.
На този фон, не можем да приемем, че мотивите към ЗИД на ЗЗДН отразяват обективната действителност. Твърди се, че домашното насилие в страната е значим обществен проблем. Ние не твърдим, че то не е проблем, но знаем, че е многократно по-малък отколкото ни се представя. Но насилието по улиците и шосетата, войната по пътищата, е многократно по-значим обществен проблем и неговото овладяване е многократно по-необходимо от домашното насилие, видно от официалната статистика. Ежегодно по пътищата на страната загиват и се осакатяват 5-6 пъти повече граждани отколкото при домашно насилие. Пострадалите от ПТП за 2019г. са били 8499 ранени и 628 загинали (статистика на МВР), а пострадалите от домашно насилие жени са 11,9% от анкетирани 8240 жени (статистическо проучване на НСИ от 2019г. – EU-GBV,2021), за 2020г. – от ПТП 7121 ранени и 463 загинали, и за 2021г. – 7609 ранени и 561 загинали, за 2022г. – от ПТК 8422 ранени и 531 загинали. За 2023г. по информация отново от социалните мрежи, жените-жертви от домашно насилие са 13. Но за нарушенията по пътищата няма специален граждански закон, въвеждащ санкционни мерки, подобни на тези в ЗЗДН. В какво се състои разликата? А разликата е проста - за жертвите от домашно насилие са обещани пари ако се приеме закон, а за жертвите по пътищата – се постъпва по-скромно. Излиза, че държавата де грижи повече за жертвите от домашно насилие в сравнение с жертвите по пътищата. А животът на всички е един и същ - единствен.
Насилие между брачни и извънбрачни партньори в България действително съществува и ние не го отричаме. Има деца, жени, стари хора и мъже, които са обект на насилие в различните му форми. Те трябва да бъдат защитени максимално ефективно. Дори да има една жертва на година на домашно насилие, срещу това трябва да се изправи държавата. По това не може да има съмнение. Но правната защита от това насилие трябва да се осъществява по линия на НК, а не по линия на гражданския закон. Мястото е в наказателното право. Тя е много по-професионално развита именно в наказателно-правната сфера. Там от десетилетия съществува специален правен институт за защитата на жертвите от домашно насилие, развик както в националното право, така и в европейското., в лицето на специална Директива от 2012г. Такава е и практиката на Съда на Европейския съюз (делото Cowan с/у Trésor public,1989 г.).
В сегашната социално-икономическа система насилието е повсеместно разпространено явление. Всички усилия на днешната държава за справяне с него се провалят едно след друго. Никакви стратегии, програми, организационни мерки не променят картината, защото основа на насилието остава незасегнато. И все пак, да се твърди, че всяка трета жена била жертва на такова насилие, означава грубо и манипулативно да се изопачава реалната картина в България. Подобно твърдение е доста храбро. Защото, по същество, то е социална диагноза за обществото ни с огромна разобличителна сила. Ако всяка трета жена у нас е обект на някаква форма на насилие, т.е. всеки трети мъж е насилник. Нима една трета от жените във НС, Правителство, Президентство, ВУЗ, БАН, БПЦ, Мюфтийството и т.н., е била жертва на домашно насилие?
На фона на очевидно необективната статистическа обосновка, още по-странно и нелогично изглежда най-сериозната промяна в ЗЗДН. Става дума за създаването на Национален съвет по превенция и защита от защита от домашно насилие. Този съвет трябва да поеме всички функции на изпълнителната власт по изработване, координиране и изпълнение на политиката за превенция и защита от домашно насилие. Създаването му представлява признание де-юре на фиаското на досегашната политика на държавата по изпълнение на ЗЗДН. Нито политиката за защита от домашно насилие, нито програмите на правителството за защита от домашно насилие, приемани на 31 март всяка година, нито организацията на тази дейност, са оправдали целите. И няма никаква гаранция, че новият Национален съвет ще изпълни целите на ЗЗДН, защото промените не засягат основата на насилието, в т.ч. между брачни и извънбрачни двойки.
Така ЗИД на ЗЗДН разширява административната и финансовата тежест в областта превенцията и защитата от домашно насилие. Законопроектът обременява държавния бюджет в областта на социалната политика с прекомерни разходи, които няколко години преди това са извършвани по-успешно с многократно по-малко средства. Тази вредна стратегия на прехвърлянето на присъща държавна дейност към НПО с джендър-насоченост е вече доведе до огромни бюджетни преразходи на все по-оскъдния държавен бюджет.
В крайна сметка, още сега се вижда, че ЗИД на ЗЗДН няма да постигне положителна промяна в противодействието на насилието между брачни и извънбрачни партньори, а само ще осигури допълнителна финансова база за дейността на НПО в тази сфера. С повече средства от бюджета ще се постигне по-малък ефект и след няколко години отново ще отчетем завишаване нивото на домашното насилие и отново ще поискаме нови и нови средства от държавата. Това ще бъде логична последица от тенденцията на отдръпване на държавата от социалната политика и прехвърлянето й почти изцяло към хилядите НПО в тази област. НПО са превърнати в кадрова база данни за ръководители на социалната система. Техни кадри оглавяват вече държавните институции. Те разполагат със значителни финансови възможности. Те Достатъчно е да се сравни възнаграждението на един изпълнителен директор на такова НПО с възнаграждението на един Директор на ДСП. Първият получава понякога трикратно по-голямо възнаграждение от това на депутат, а вторият – 1/2 по-малко от възнаграждението на депутат.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?