/Поглед.инфо/ "Предложеният проект за промени на Закона за съдебната власт не отговаря на обществените очаквания за реформиране на съдебната власт. Реформа безспорно е необходима и най-вече – в сферата на наказателното правораздаване, като е важно фиксирането на правилен фокус на тази реформа".
Това се посочва в становище на Асоциация на прокурорите по повод обявените от министъра на правосъдието Христо Иванов в края на май месец предложения за промени в ЗСВ.
Становището отразява обобщения резултат от представените писмени мнения, както и изразените позиции на членовете на АПБ по време на проведената Национална конференция "Прокурорите и реформата на съдебната власт".
Прокурорите се обявяват за необходимостта на първо място да се осъществят промени в процесуалната законодателност и в частност на Наказателно-процесуалния кодекс, както и на Наказателния кодекс, законите за МВР, ДАНС и митниците и ДОПК и едва на последно място да се предприеме реформиране на структурните звена на съдебната власт и начина на тяхното управление. Според държавните обвинители, чрез промените в НПК ще се опрости доказването на престъпленията и в същото време, ще се гарантират и законните интереси на страните по делата.
"Предлаганата нова структура на управленския орган Висш съдебен съвет няма да реши най-съществените проблеми, които са пряко обществено осезаеми (бавното и мудно правосъдие, ненужните формалности по доказване на престъпленията, ангажирането на прокуратурата с несвойствени дейности и т.н.). Ако съставът на ВСС се раздели на две колегии, това ще повиши ли разкриваемостта на престъпленията; ще облекчи ли доказването на тяхното авторство; ще деформализира ли бавната и протяжна досъдебна и съдебна процедура; ще даде ли възмездие на пострадалите лица и ще гарантира ли справедливо заплащане на прокурорския труд? Към преодоляване на горепосочените проблеми няма да допринесат и останалите генерални идеи, залегнали в законопроекта: връщането на модела на непостоянно действащ ВСС; промени в режима на командироването на магистратите; въвеждането на широк спектър от обстоятелства (дори и лични), които магистратите трябва да декларират, включително и за които да бъдат проверявани; възможността министърът на правосъдието да предлага ръководители на различните прокуратури и т.н.", подчертават от АПБ.
Прокурорите изброяват и 11 момента, които определят като "смущаващи" в текстовете на предложения от МП ЗИДЗСВ:
Не е ясно какво налага предложената промяна на принципа на разпределение на делата в прокуратурата. Няма логика в прокуратурата, която е орган на съдебната власт толкова, колкото и съдът, разпределението на делата да се извършва по различен механизъм.
Дискриминационен подход при начините на сезиране на Конституционния съд от съда и прокуратурата. Предлаганата промяна съдържа послание, че прокурорите са юристи с по-ниско ниво знание и не заслужават да им бъде дадена аналогична с тази на съдиите възможност, когато констатират противоконституционност на закон, да могат да сезират КС.
Разделянето на ВСС на две колегии е модел, който може да се въведе само от Велико Народно събрание. Самите автори на проекта също съзнават, че предложението им е противоконституционно, ако не бъде прието с промяна на Конституцията от ВНС. Абсолютна несправедливост е разпределението на политическата квота между двете колегии – в съдийската тя да е от пет члена, а в прокурорската да е от шест члена. Това засяга суверенитета на съдебната власт и е явна демонстрация на бъдещите амбиции за изолиране на прокурорската институция от съдебната система.
Предложението за връщане на модела с непостоянно действащ ВСС е промяна, която вместо новаторска е ретроградна. Този модел бе отречен преди 8 години, а и накърнява независимостта на магистратите и възможността им да вземат решения по вътрешно убеждение.
Предложението за въвеждане на помощни комисии към двете колегии на ВСС е на практика изземване на правомощията на членовете му. Освен това крие рискове от създаването на объркване в организацията на работата на отделните прокуратура и съдилища, от които ще бъдат изпратени членовете на комисиите. Налице е и реална опасност от зависимост на членовете на тези комисии.
Дискриминационен подход за номиниране на главен съдебен инспектор. Това се съдържа в предложението за такъв да може да се избира магистрат, с минимум 10 годишен трудов стаж като съдия, но не и като прокурор. Предложението за закриване на Върховната административна прокуратурата е стъпка към погазване на Конституцията.
Необходим е допълнителен и задълбочен анализ на предложението за отпадане на предварителните проверки от сферата на прокурорската компетентност. Ограничаването на командироването до срок от шест месеца и включване на допълнителна процедура по вземане на становище от ВСС, ще направи този институт неефективен. Промяната не държи сметка каква е реалната цел на командироването – да се осигури, а в някои случаи – дори при спешност, изпращане на магистрат на конкретна длъжност поради служебна необходимост.
Изцяло противоконституционно е предложението да се позволи на министъра на правосъдието да предлага назначаване на ръководители на прокуратурата.
Целият режим на деклариране на факти за имущественото състояние на магистратите и подлагането им на проверки крие презумпция за корупционно поведение. Стига се до крайности по отношение на фактите, подлежащи на деклариране, което погазва правото на неприкосновеност на личния живот. Създават се и предпоставки за проверки по анонимни доноси.
В заключение от Асоциацията на прокурорите посочват, че становището е израз на убеденост, че чрез конструктивен диалог и с общи усилия ще се намери правилният път и верните решения, за да се постигне оптимален резултат, което би било успешна крачка напред в развитието на съдебната реформа.